Ситуацията след изборите през юни 2001 г., които ОДС загуби с много и завинаги, наподобява на фентъзи с елементи на драма, поднесени с абсурдистка ирония. Начело на републиката застава цар Симеон, който загърбва историята с прокуденото си семейство, за да се коалира с наследниците на червените гробокопачи на монархията. За министри той назначава неизвестни юпита от лондонското сити, които зарязват кариерата си и се връщат в България. А в МВР – като герой от известен комикс, размахвайки пешовете на черното си кожено манто, в лов на бандити се хвърля Бойко Борисов – бивш бодигард на Тодор Живков, шеф на охранителна фирма "Ипон" и близък до босовете на силовата групировка "СИК".
Победата на Национално движение Симеон Втори (НДСВ) прати в министерския кабинет на ул. "Шести септември" № 29 известният в академичните среди бивш декан на Юридическия факултет в Софийския университет "Свети Климент Охридски" – проф. Георги Петканов (вече покойник). Същата ракета-носител изстреля и бившият бодигард на бившия "Първи" Бойко Борисов, който в качеството му на главен секретар – стъпи на професионалния МВР-връх. И така, в приказката за добрия цар и юпитата-патриоти от Лондон, се появи и двуглавата ламя, метафора на двата властови центъра във вътрешното министерство.
С течение на времето двувластието в МВР стана толкова очевидно, че се превърна в постоянна тема за медиите. То не можа да бъде скрито дори от министър Георги Петканов, комуто принадлежи репликата, че
журналистите трябва да имат достъп до много неща, но не до всички.
Встъпвайки в длъжност, проф. Петканов се захвана амбициозно да прочиства ведомството си. Той смени заместник-директорите на Национална служба “Полиция”, Национална служба “Борба с организираната престъпност”, Национална служба “Гранична полиция” и куп шефове на дирекции. А над 170 души се озоваха на улицата, след като метлата на Петканов заигра в секретната Дирекция "Оперативно издирване (ДОИ) и в Дирекция "Националната служба полиция" (ДНСП). Сред освободените (под предлог пенсиониране) бе и шефът на ДНСП – ген. Васил Василев.
Разчиствайки вътрешното ведомство, министър Петканов подхвана и незаконно забогателите. Година след поемането на кормилото на МВР, той обеща, че ще внесе няколко законопроекта, като един от тях щеше да регламентира възможността за проверки на имуществото на длъжностни лица и отнемането му, в случай че не бъде доказан неговият произход. Законът за конфискацията на престъпното имане, популярен като "Законът Петканов", влезе в сила на 1 март 2005 година. Той предвиждаше възможност за отнемане на
всякакви имущества и пари на стойност над 60 000 лв.
от лица, срещу които има наказателни производства за тероризъм, наркотрафик, контрабанда, пране на пари, подкуп, присвояване, кражби на коли и др.
С Георги Петканов начело, МВР се вкара в поредица гафове. През 2002 г. избухна скандал около нерегламентираната употреба на специални разузнавателни средства (СРС) спрямо бившия шеф на НСС ген Атанас Атанасов, бившето спецченге Живко Георгиев и шефа на Моряшкия синдикат Пламен Симов. Петканов твърдеше че подслушването им е било напълно законно. Вътрешният министър дори се аргументира с това, че част от разрешенията за използването на СРС били подписани от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Наложи се парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред да излъчи специална комисия, която да проучи как стоят нещата. В крайна сметка заключението й бе, че и тримата са подслушвани в нарушение на закона.
Решението на комисията окончателно влоши отношенията между министър Петканов и главния секретар Бойко Борисов. Петканов не се извини на Борисов за това, че замеси името му в скандала със СРС-тата, наречен "Гном". Това, което в крайна сметка раздели двамата, беше най-голямата афера от управлението на НДСВ, довела до трусове в цялата държава. Става въпрос за доклад на МВР, придружен от снимков материал за пребиваването на една яхта на министъра на финансите Милен Велчев, министъра на транспорта Пламен Петров, депутата Мирослав Севлиевски, приближения до тях бизнесмен Спас Русев и един от босовете на контрабандата Иван Тодоров-Доктора.
В историята,
скандалът ще остане под името "Аферата Монако".
Предисторията й е от май 2002 г. и съвпада с посещението на папа Йоан Павел Втори в България. Действието се развива в Монако, където финансист №1 Милен Велчев, министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров и депутатът Мирослав Севлиевски пристигат със семействата си. По това време в Монако има кръг от "Формула 1". В компанията е и приятелят на премиера Сакскобургготски – бизнесменът Спас Русев. Той наема яхта, на която кани българските политици и други свои познати, сред които и Иван Тодоров-Доктора. От пребиваването на компанията на борда на яхтата за спомен остават няколко снимки. На една от тях са запечатани Милен Велчев, Пламен Петров и Мирослав Севлиевски, които играят карти, а близо до тях стоят Спас Русев и Иван Тодоров- Доктора.
С името му, или по-точно – с неуспешния атентат срещу него, е свързано и същинското разгаряне на скандала "Монако".
На 18 април 2003 г.
Тодоров оцеля при бомбен атентат на "Цариградско шосе".
По този повод главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов обяви, че службите подготвят доклад до президента и премиера, в който ще бъдат изкарани наяве връзките на мафията с политици. Борисов спомена още, че към доклада има и снимки. Появиха се слухове, че те са били открити по време на огледа на "Мерцедес"-а на Доктора. Скоро по вестниците се тиражираха кадри от "яхтената" визита на Велчев, Петров, Севлиевски и Доктора в Монако.
След като случаят се превърна в тема №1 за медиите, ген. Борисов заяви, че не е имал предвид тези снимки, а съвсем други. И е визирал не настоящи, а бивши политици. Скандалът обаче беше колосален и засегнатите от думите му реагираха бурно.
МВР-шефът Петканов
също се опита да замаже грандиозния гаф
и обяви, че нито в докладната записка, нито в масивите на МВР има някакви данни за връзки на действащи политици, министри и депутати с мафията. Петканов приключи коментарите си по аферата заявявайки, че не носи никаква отговорност за този скандал. "Това, че си министър, не е достатъчно, за да носиш отговорност", заяви той.
На 25 април 2003 г. главният секретар на МВР ген. Борисов подаде оставка. Оставка хвърли и финансовият министър Милен Велчев. И двете молби обаче не бяха приети от премиера Симеон Сакскобургготски.
