Рицарят и самотата

Николай Добрев и Георги Първанов при президента

Ако историята на прехода е история на грешките, гафовете и престъпленията, извършени в този времеви отрязък, за чийто край не сме единодушни кога ще настъпи, изглежда излишно да търсим изворите на доблест и морал, от които да черпим сила. Сила, необходима ни да продължим и най-сетне да излезем начисто. А след това от дистанцията на времето да дадем обективна оценка на тези години.

От онези мътни времена, когато нашенският див капитализъм захлебваше на едри хапки, и днес дочуваме призивът на един самотен рицарски рог. Той зове за  битка, в която достойнството, моралът и храбростта трябва да дадат отпор на безчестието. Рицарят, комуто този рог принадлежи, е знаел, че е повел непосилна битка, но е бил наясно, че така трябва.

 

Преходът има своят рицар и това е Николай Добрев – вътрешен министър в правителството на Жан Виденов, а впоследствие – бъдещ премиер, излъчен с мандата на БСП. В историята обаче Добрев остана като политикът, отрекъл се от партийната партизанщина в името на обективната реалност.

Николай Добрев, или бай Кольо, както е известен сред подчинените си, застава начело на вътрешното министерство на 10 май 1996 година. Амбицията му е да прокара в закостенялото ведомство поне част от радикалните реформи, с които на власт идва правителството на Жан Виденов. Зад гърба на този кабинет стои мнозинството от 125 депутата на Демократичната левица (БСП, БЗНС "Александър Стамболийски" и ПК "Екогласност"). Виденов обещава да преструктурира икономиката, да закрие губещите държавни предприятия, да въведе докрай пазарната икономика.

Вместо това обаче реформите са стопирани заради чисто партийни интереси около местните и президентски избори. Кабинетът "Виденов" не само че не преструктурира икономиката, но се опита да върне плановото стопанство, демиург в което е държавата. 

Мерките на правителството на БСП шокираха Международния валутен фонд и тогава за първи път в новата история на България се заговори за валутен борд, който да наложи твърди правила във финансово-икономическия сектор. Консултациите по въвеждането му обаче отидоха на заден план, за сметка на осъществяването на главната цел на парламентарното мнозинство – победа на местните, а след това и на президентските избори.

Резултатът днес е популярен като "Виденовата зима". В края на 1996 г. в България бушува най-тежката икономическа и финансова криза от демократичните промени през 1989 година. Държавата се разпада, властват хиперинфлацията и валутния хаос, банковата система се срива, а стопанският живот потъва в тотална разруха. Не закъсняват и протестите, оглавени от дясната опозиция и синдикатите.

Вътрешният министър Николай Добрев изглежда е бил единственият политик от левицата, който е наясно с предстоящият близък крах на държавата. През есента на 1996 г. по негово нареждане Националната служба за сигурност (НСС) подготвя секретен доклад, в който са обхванати и анализирани факторите, водещи към неминуемата тежка криза в обществено-политическия и стопански живот. Поводът за доклада е настоятелната препоръка на МВФ веднага да се затворят застрашените от фалит банки.

Анализът е изготвен в три варианта: два кратки – за депутатите и министрите, и един пълен – за премиера Виденов. Макар и различни, вариантите на доклада дават ясна представа за състоянието на банковия сектор и ролята на новоучредените частни търговски банки в механизма за присвояване на държавни средства. Направен е обстоен анализ на раждането им, отношенията им с държавните финансови институции и назначените ръководства. Разкрити са и схемите за преливане на капитали от държавните банкови институции в частните.

От доклада става ясно, че в периода 1990-1996 г. в страната са създадени 44 банки. Общият размер на лошите кредити е изчислен на 342.7 млрд. лева. Уставният капитал на голяма част от частните трезори е събиран незаконно от касите и сметките на държавни банки и учреждения като ДСК, "Кореком", Металхим" и т.н. С подобен кредит се раждат "Първа частна банка" (ПЧБ) и "Частна земеделска и инвестиционна банка" (ЧЗИБ). А "Туристспортбанк", "Кредитна банка", "Банка Моллов", "Елитбанк" и ПЧБ са посочени като перални за държавни средства.

В анализа се посочва още, че на входа и изхода на банките стоят фирми на силови и икономически групировки, както и партийни фирми. Целта е една – източване. А схемата лобисти – политици – банкови чиновници – частни фирми работи на пълна пара – до пълното "префактуриране" на откраднатото като несъбираеми кредити.

Кризата, причините за които са описани подробно в доклада "Добрев", бързо се задълбочава.

На  21 декември 1996 г., по време на извънредния конгрес на БСП, Жан Виденов подава оставка като партиен лидер и като премиер. Конгресът се помни и с острата реч на Николай Добрев, в която той прави на пух и прах Жан Виденов и водената от него политика. МВР-шефът говори за субективизъм, за хиперболизиранe на безспорните грешки от миналото, за подмяна на проблемите, за липса на самокритичност. "За такова управление като нашето никой не би ръкопляскал", в прав текст казва Добрев.

За председател на БСП е избран Георги Първанов. Левицата започва консултации за съставяне на нов кабинет, начело с Николай Добрев.

На 10 януари 1997 г. уличните протести достигат върха си с щурма на сградата на парламента. Става очевидно, че идването на нов кабинет на БСП може да има непредвидими  последици. Бъдещият премиер Добрев е наясно, че не би получил никакъв кредит на доверие.

В началото на февруари 1997 г. БСП притиска Добрев с настояване да състави кабинет на всяка цена. На 4 февруари 1997 г. той и лидерът Първанов отиват при президента Петър Стоянов с две папки – в едната е проектокабинетът, а в другата – решението за връщане на мандата. В крайна сметка, на Петър Стоянов е връчена "другата папка" и той обявява "затварянето на фабриката за илюзии".

Две години по-късно, самотен и отритнат от съпартийците си, на 17 април 1999 г. Николай Добрев умира от рак. 

 

Из доклада "Добрев"

За деформациите в развитието и функционирането на банковата система важно влияние оказва комплекс от фактори, като:

– противоречието между бързата реформа в банковия сектор и забавянето на реформата в реалния сектор;
– рязката загуба на пазари и свързаното с това бързо рухване на немалка част от производствените структури в страната;
– липса на цялостна, общоприета и последователно реализирана стратегия и концепция за прехода;
– нестабилната политическа обстановка в страната в годините на преход към пазарно стопанство, липсата на политически консенсус, честите смени на правителствата забавиха осъществяването на структурната реформа, "торпилираха" разработването и осъществяването на задълбочена и перспективна стратегия за икономически растеж, в т.ч. и за развитието на банковата система;
– възникването и утвърждаването като водещи на еднопосочни, за съжаление "спекулативни", интереси на зараждащия се частен сектор, банковата администрация и различни политически лобита, създали условия за трайни деформации във функционирането на банките.

Към тези общи условия за непрекъснатото влошаване положението на банките и банковата система допринася относително ниската степен на развитост и завършеност на последната, недостатъчната законово-нормативна уредба, относителното закъсняване на взетите законодателни мерки и най-вече изключително слабото развитие на контролните механизми и структури, свързани с тази деликатна сфера.
Характерът и мащабите на противоречията, слабостите, деформациите и закононарушенията във функционирането на банковата система следват етапите от нейното зараждане до сегашното й остро кризисно състояние.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Къде планирате да прекарате лятната си почивка това лято - на българското черноморие или в чужбина?

Подкаст