Кирил Иванов
инвестиционен консултант
Поредната седмица на слаби икономически данни и разрастваща се световна пандемия от т.н. „коронавирус“ (вече известен и като COVID-19) не предизвика особени притеснения. След като централните банки отново заеха твърда позиция, че ще направят „каквото е необходимо“, за да се избегне криза, т.е. ще „печатат“ валути от необходимия вид и в нужния обем, за да пазят стабилността, на пазарите се върна мантрата „лошата новина е добра новина“. Това, че продажбите на нови автомобили в Европа през януари падат с чувствителните 7,4%, или че в Китай тези данни се свиват със стресиращите 20%, или че БВП на Япония за последното тримесечие на 2019 година се срива с 6,3% на годишна база не се оказа особено важно за формиране настроенията на инвеститорите. Тези икономически данни по принцип би следвало да изглеждат още по-притеснителни, като се има предвид, че не отразяват напълно състоянието на блокираната от взетите от властите мерки за ограничаване на епидемията китайска икономика през февруари. Успоредно с това остри предупреждения за спад в продажбите, както и за затруднения в доставките на своите продукти и/или части за тях публикуваха и гигантите Apple, Nike, Адидас, Пума, редица авиокомпании, множество автомобилни производители и прочие. Но пазарът беше в такъв екстаз, че изключително рядко обръщаше внимание на такива публикации и ако го правеше беше за кратко. Другото интересно през седмицата беше продължилото едновременно поскъпване на златото, на петрола и на американският долар. Обикновено взаимовръзката между силата на щатската валута и цените на суровините (вкл. ценните метали) е обратна.
На „БФБ-София“ лошите новини си бяха изцяло лоши новини, защото Българската народна банка не може, както го правят по-мощните й „колеги“, да накара инвеститорите да погледнат на събитията през розовата призма на изфабрикувани количества достъпна „финансова дрога“. Най-реномираният български борсов индекс SOFIX продължи „спускането“ си до нивата непосредствено под 550 пункта, подпомогнат от широк набор от „сини чипове“.
В „тъмно червено“ се оцветиха книжата на финансовите компании, в т.ч. и на по-ликвидните публични банки. Акциите на Първа инвестиционна банка (ПИБ) заличиха цели 6% от стойността си и се „спуснаха“ под нивото от 3 лв. за дял. И Централна кооперативна банка (ЦКБ) заличи над 2% от капитализацията си, като на моменти цената на книжата й достигнаха отдавна позабравените нива от около 1,34 лв. за дял. И Еврохолд България не остана незасегнат от широките разпродажби. Книжата на холдинга поевтиняха с близо 7% до под 1.34 лв. за дял. Определено и новопоявилите се колебания сред управляващите у нас и на желанието им за търсене на „широк консенсус“ за влизането на България в ERM II и впоследствие в еврозоната, не помагат за стабилността на финансовата система и за нейното представяне на капиталовия ни пазар. Своето спускане до нови исторически дъна поднови и „Сирма груп холдинг“. Технологичният холдинг загуби над 7% от капитализацията си само за седмица и „удари“ 0.57 лв. за дял, при нормална инвеститорска активност.
