Господа, вие отново сте на „пангара“. На 11 март трябваше да е поредното заседание за т. нар. източване на КТБ, но то бе отложено за 25 март заради коронавируса. Какво очаквате да се случи след две седмици?
Георги Христов: Временно беше прекратен разпита на основния свидете – Бисер Лазов. Причината е събиране на необходими документи, тъй като той изведнъж получи рязка амнезия, когато му се задаваха въпроси, засягащи дейността му преди и след 20 юни 2014 година. На този етап поради забрани от процесуален характер не можем да бъдем по-конкретни. Така че… предстоят разпити на други свидетели.
Знаете ли кои са те?
Георги Христов: Ще бъде разпитан председателят на Управителния съвет Орлин Русев и свидетелят на прокуратурата Албена Андреева. И така – върви се по списък, в който са включени общо 400 души.
Тъй като това дело едва ли ще приключи в близките 10 години, ще става все по-трудно да говорим за него. В същото време обаче срещу вас се водят още десетки дела. Какви са резултатите до този момент?
Георги Христов: Синдиците на банката прецениха, че трябва да заведат над 100 граждански иска срещу отделни администратори, които са работили в нея до затварянето й. От тези дела, водени и гледани от Търговското отделение на Софийски градски съд, в момента са спрени около петдесетина, а останалите са в различни фази на развитие. По пет дела вече имаме решения, които отхвърлят исковете на синдиците: три от делата са приключили на първа инстанция, четвъртото мина през въззивната инстанция – Софийският апелативен съд, който също потвърди отхвърлянето, а петото дело изобщо не бе допуснато за разглеждане от Върховния касационен съд и отхвърлянето на първа инстанция влезе в сила. Засега резултатите за нас са окуражителни, защото – казано на футболен език – водим с пет на нула!
В този случай, мислите ли, че ще има промяна и в поведението на „обвинителите“?
Георги Христов: Може би синдиците ще преосмислят това си поведение, тъй като до този момент те твърдяха, че липсвали документи, че едва ли не сме раздавали парите на банката като на сергия, но в хода на делата се оказа, че бяха представени десетки и стотици документи, с които ние сме се запознали – дали в наказателното или по гражданските дела – и се оказа, че тези им твърдения са далеч от истината.
Георги Зяпков: В тази връзка трябва да припомня, че тези над 100 искови молби бяха заведени от синдиците по един – меко казано – брутален начин: в рамките на два работни дни в края на март 2017 г., с една единствена цел ние да не можем да се защитим. Да не говорим, че за сметка на масата на несъстоятелността бяха похарчени стотици хиляди левове за адвокатски хонорари и за държавни такси. А както знаем, ако загубят делата синдиците ще трябва да възстановят и разходите по нашата защита. Аз лично не мога да си представя как един ден те ще обяснят всички тези безумни харчове.
Като говорим за пари, преди месец синдиците на КТБ се похвалиха, че сумата, която са успели да съберат е над 1 млрд. лева. Колко реална ви се струва тя?
Георги Зяпков: Меко казано, това е поредната им лъжа. Откакто са в банката, те са събрали половината от обявената сума, или по-точно 578 млн. лева. Ние разполагаме с един баланс, които е бил изготвен от първите синдици на КТБ към 31 март 2015 година – ще рече броени дни, след като те са влезли в банката. От него става ясно, че те са поели банката от квесторите с 517 млн. лв. по сметките й. И тъй като този баланс опровергава сегашните им твърдения, през лятото на 2019 г. той беше свален от интернет сайта на КТБ ( в. БАНКЕРЪ" разполага с този документ – бел. авт.).
Искате да кажете, че приносът на синдиците от техния четири-пет годишен престой в банката е почти равен на заварената в сметките й сума?
Георги Зяпков: Категорично ДА.
Георги Христов: Искам да направя едно уточнение: заварените 517 млн. лв. не са събрани от квесторите, а са били налични по сметки на банката, когато ние поискахме надзорно-охранителна мярка на 20 юни 2014 година. По време на квестурата има твърде малко погашения. Това е нормално – заради огромният натиск върху депозантите и кредитополучателите. Към това трябва да прибавим игрите с множеството цесии и прихващания, които по-късно станаха причина за законодателни инициативи за промени в Закона за банковата несъстоятелност, решени къде удачно, къде не толкова…
Като говорим за парите, които синдиците са събрали (или не съвсем), все пак действията им би трябвало да са съобразени с програмата за осребряване на активи, която се одобрява от Фонда за гарантиране на влоговете. Доколкото ни е известно, в момента се продават вземания. Според вас, търгуването им на максималната или на минималната им стойност върви?
Георги Христов: Трудно можем да бъдем точни в отговорите, защото неизвестните са много – кой оценява едно вземане, по какви критерии извършва оценката, как калкулира крайната цена…
Това някаква държавна тайна ли е?
Георги Христов: За мен случващото се е странно, защото при всеки от търговете, които се обявяват за едни или други вземания, са описани с какви привилегии и с какви обезпечения са, те никога не се обявяват като суми остатъчен дълг. Т.е. всеки, който се интересува от тази „щадящо“ предоставена информация, трябва да влезе в конкретни срещи и разговори, а може би и уговорки, за да разбере какво ще купува. В противен случай би изпаднал в ситуацията да си купи котка в чувал. За мен най-голямата енигма остава кой и как оценява тези вземания?!
Как си обяснявате това?
Георги Христов: Не си го обяснявам. Затова пък има фрапиращи случаи на проведени търгове и прехвърляния на активи дори в публичните регистри, при които цена не се оповестява.
Георги Зяпков: Ще ви покажем и предоставим два договора, чрез които синдиците са прехвърлили вземания и в които не е посочена цена.
Георги Христов: Ето например този документ ( бел.ред -пази се в архива на редакцията ), чрез който е прехвърлено вземане на фирма „ДП Инвестмънт“. Тя е част от веригата на появилия се кредитор на „Дунарит“. Това става чрез няклко прехвърляния на едно вземане на Едуардо Миролио, като преминава през офшорката „Виафот“, след това отива в „ДП“ ЕООД и накрая финишира в Държавната консолидационна компания.
Говорите за скандала преди три години, който беше потушен с плащането на едни над 50 млн.лв. от „Дунарит“ на Държавната консолидационна компания?
Георги Христов: Точно така. Любопитното е, че при всички тези прехвърляния по веригата на цесиите, реално никой на никого не е плащал (освен самия „Дунарит“ на ДКК ). Правили са се едни кухи операции за прехвърляне на вземания, за да може в крайна сметка някой да се легитимира някъде – по регистри или по съдебни дела – като обезпечен кредитор, който… не е платил дори една стотинка! Но още по-любопитното е, че никой не знае как ДКК урежда финансовите си взаимоотношения с КТБ!
В. "БАНКЕРЪ" отдавна се опитва да разгадае тази ситуация. В официално писмо от декември миналата година, зададохме всички тези въпроси на Държавната консолидационна компания, като уведомихме за това и принципала й – министър Емил Караниколов. Отговорите и от двете места липсват и до днес. Как ви се струва това?
Георги Христов: Интересно. Може би все някой ден ще получите отговор… Но още по-любопитно е, че когато КТБ трябва да урежда отношенията си „ДП“, в един момент се появява „ДП Инвестмънт“ и казва: вашият кредитор „ДП“ ми цедира вземането и сега аз съм вашия кредитор. Хайде сега да видим как ще ми уредите вашето задължение. Когато проверихме за какво става дума, зад новия "кредитор" се оказа фирма от Обединените арабски емирства. Хубаво би било някой да погледне в тази посока, тъй като могат да бъдат установени много интересни връзки с хора, които нямат нищо общо с този дълг…
Какво на практика означава това?
Георги Христов: Че някой търгува за сметка на всички депозанти и кредитори на КТБ.
Много атрактивни имоти, с които бяха обезпечени големи кредити, също смениха собствениците си. Ясни ли са условията при които се случи това?
Георги Христов:Това е толкова дълга тема и с толкова скандална конкретика, че ще отнеме доста вестникарски страници да се пише по нея.
Бел.ред. Цялото интервю с Георги Христов и Георги Зяпков, в което може да чуете още купища главозамайващи факти за работата на синдиците на КТБ, може да се види в „Студио БАНКЕРЪ“, излъчено на интернет страницата на в. „Банкеръ“
