Мегаделото за източване на над 14,5 млн. лева от САПАРД приключи с оправдателни присъди след обиколки из специализираните съдилища, които продължиха точно 6 години, отбелязва Lex.bg.
Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) е оправдал напълно Марио Николов, съпругата му Марияна и подсъдимите с тях още шестима човека. Делото пред втора инстанция приключи за две години, макар да беше обявено за решаване още в началото на миналата година, решението по него е от 27 февруари 2020 г.
Според обвинението Марио Николов, съпругата му Марияна, Иван Иванов, Радмил Петров, Валентин Ангелов, Ана Шаркова, Лазарина Георгиева и Петя Хаджииванова са действали като престъпна група, която чрез документни престъпления е източила милионите от САПАРД. Това ставало чрез закупуване на стари машини за месопреработка от Германия на завишени цени, които били представяни за нови и след това Николов и подсъдимите получавали субсидии за тях.
С решението на състава на АСНС с председател Веселина Вълева и докладчик Румяна Илиева е потвърдена оправдателната присъда на съдия Мария Кавракова от спецсъда.
Апелативните съдии са прекратили делото по отношение на Георгиева и Иванов и участието им в престъпната група, тъй като за тях и давността вече е изтекла. Това не е изненадващо, тъй като съдебната сага започна преди 12 години в Софийския градски съд (СГС ) и през 2010 г. Марио Николов беше осъден на 12 години затвор, а тежки присъди получиха и други от подсъдимите. Оправдани още тогава бяха Радмил Петров и Петя Хаджииванова, а пред Софийския апелативен съд (САС) след това прокуратурата не протестира техните присъди и те влязоха в сила. През 2012 г. САС отмени всички присъди по делото и го върна на прокуратурата, а в началото на 2014 г. обвинителният акт отново беше внесен, но вече в Специализирания наказателен съд, който оправда подсъдимите през 2017 г.
Още в началото на разследването делото беше разделено, като отделно вървеше процес и за изпиране на парите, който приключи окончателно с оправдателни присъди. Именно това разделяне обаче минира процеса, тъй като материали са отделяни от едното в другото производство и спецсъдът констатира, че делото страда от изначален доказателствен дефицит.
Втората инстанция споделя изводите на съдия Кавракова, че произволно и без доказателства, в обвинителния акт се казвало, че през 2002 г. Николов създал престъпната група, с която „да се възползва от облагите на САПАРД“.
Докато делата в България се прехвърляха от един съд в друг, още през 2008 г. в Германия бяха осъдени сочените за съучастници в схемата за измами с фондове – Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт. От Германия изпратиха информация до българските власти за комуникациите на Райзахер и Енгелхарт, като посочените имена бяха на Марио Николов, Анна Шаркова, Радмил Петров и Петя Хаджииванова. Ставаше дума за изпращани имейли, в които е уговаряната продажбата на машините. Чужденците са давали и обяснения в хода на делото срещу тях, но те не бяха приети от съдилищата в България.
Пред апелативния спецсъд прокуратурата е поискала подсъдимите да бъдат осъдени евентуално за измама, ако не за документни престъпления, каквито са обвиненията им.
В решението обаче се казва, че това няма как да стане, тъй като въпросните документи не са останали неизползвани, за да става дума за измама, а именно с тях подсъдимите са кандидатствали за субсидии. Според АСНС е безспорно, че подсъдимите са използвали описаните от прокуратурата заявки и фактури за машини. Съдът обаче подчертава, че тези документи не са „престъпно съставени“, защото отразяват реално извършени продажби, а доказателства за занижени цени няма. „Вменените от държавното обвинение факти за невярно съдържание на използваните фактури, изразяващо се в завишена стойност на закупените стоки – машини за месопреработвателната промишленост и удостоверяване, че те са нови и неупотребявани, правилно са оценени от СНС като изцяло доказателствено неподкрепени“, се казва в решението.
В него съдиите обясняват още, че дори и въпросните фактури да са били неверни по съдържание, те не са документите, въз основа на които са изплатени субсидиите и затова не може с тях да е осъществена документната измама. „Това е така, защото правопораждащият факт за отпускане на безвъзмездна финансова помощ не е самата фактура или декларация, самостоятелно или заедно, а договорите, сключени между Държавен фонд „Земеделие“ и търговските дружества“, пише АСНС.
По отношение на въпроса дали машините са стари, още първата инстанция обясни, че изискванията за предоставяне на пари по предприсъединителните програми са били ясни – пари не се отпускат за закупуване на оборудване втора употреба. Т.е. напълно допустимо е машините да са произведени отдавна, но никога да не са използвани. Затова според съда, прокуратурата е трябвало да докаже, „не дали въпросните машини са нови, а отрицателният факт, че машините вече са били употребявани“.
Решението не слага точка на съдебната сага, тъй като прокуратурата може да го протестира пред Върховния касационен съд.
