На днешния ден през 1518 г. крал Карлос I Испански, по-късно като Карл V е император на Свещената Римска империя от 1519 до неговата абдикация през 1556 година, одобрява плана на Фернандо Магелан за околосветско пътешествие и му предоставя сериозна субсидия.
Фернандо Магелан (на португалски: Fernão de Magalhães, на испански: Fernando de Magallanes) е португалско-испански мореплавател, организирал експедиция като първа обиколка на света.
Магелан е първият мореплавател, достигнал от Европа до Азия в западна посока и първият европеец, плавал в Тихия океан. Въпреки че самият той умира преди завръщането си в Европа, част от екипажа, ръководен от Хуан Себастиан де Елкано, се завръща в Испания през 1522 г., завършвайки първото в историята околосветско пътешествие, с което окончателно се доказва кълбовидната форма на Земята.
На 20 октомври 1517 г. Магелан заминава за Валядолид, за да се срещне с младия крал Карлос I. С помощта на Хуан де Аранда, един от тримата ръководители на севилската Индийска къща, и на други приятели, особено португалеца Деогу Барбоза, Магелан получава испанско поданство. Ставайки много популярен в Севиля, той привлича вниманието на Карлос I и влиятелния Хуан Родригес де Фонсека, епископ на Бургас и отдавнашен противник на Христофор Колумб.
По това време (според някои изследователи – още докато е на португалска служба) Магелан открива документ (въпросът дали е бил карта или просто съобщение, остава спорен), базиращ се на предишни пътувания, според който широкият естуар на река Ла Плата в Южна Америка е проток през този континент към Тихия океан. Той решава да проучи този път, за да достигне Молукските острови (Островите на подправките), ключът към стратегически важната и много изгодна търговия с подправки. Той обявява, че е готов да реализира своя проект.
Руи Фалейру, също португалски изгнаник, отново му помага в плановете и намира неоценим финансов съюзник в лицето на Христофор де Харо, участник в голяма антверпенска фирма, който е противник на португалския крал. На 22 март 1518 г. крал Карлос одобрява плана на Магелан и му предоставя сериозна субсидия. Според договора Магелан и Фалейру като генерал-капитани ще получат 1/20 от печалбите и те и техните наследници ще получат управлението на откритите земи с титлата аделантадо. Магелан се заклева във вярност в църквата Санта Мария де ла Виктория де Триана и прави дарение на монасите в манастира, за да се молят за неговия успех.
С парите, получени от краля, Магелан и Фалейру купуват пет кораба: Тринидад (110 тона, 55 души екипаж), Сан Антонио (120 тона, 60 души екипаж), Консепсион (90 тона, 45 души екипаж), Виктория (85 тона, 42 души екипаж) и Сантяго (75 тона, 32 души екипаж) – общо 265 човека. Магелан издига адмиралския си флаг на Тринидад и освен Фалейру, капитани на другите четири стават съответно Хуан де Картахена, Гаспар де Кесада, Луис де Мендоса и Хуан Серано. В последния момент Фалейру се отказва да участва в експедицията. Освен 265-те човека на корабите се намират още 26 извънщатни членове на екипажа, като сред тях е и младият италианец Антонио Пигафета, бъдещият историк на експедицията. Поради това, че той не е нито моряк, нито географ, много важен първоизточник са и записките в корабния дневник на Франсиско Албо, помощник щурман на „Тринидад“.
В първото по рода си околосветско плаване се отправя интернационален екипаж: освен португалци и испанци, в неговия състав влизат представители на още 10 националности.
