Правителството одобри спорната мярка 60/40 за държавно подпомагане на бизнеса и тя вече влезе в сила. Властта отказа да се съобрази с исканията на работодателите и няма да поеме осигуровките на работници и служители. Това до голяма степен прави схемата безсмислена, особено за малкия бизнес, който трудно ще успее да покрие дори и 40% от заплатите им.
Изчисленията показват, че реално държавата покрива по-малко от 30% от общия разход на работодателите за труд, а откъде те ще вземе останалите 70 на сто? На практика повечето малки фирми са прекратили дейността си заради правителствените мерки срещу коронавируса и нямат никакви приходи, но това изглежда не вълнува особено управниците.
По всичко личи, че постановлението ще помогне единствено на Националния осигурителен институт, който в противен случай ще се срине заради липсата на осигурителни вноски. Парите за "подкрепа" идват от данъците на всички в бюджета и след като минат през компаниите, ще стигнат до касата на НОИ.
От държавната помощ привидно ще могат да се възползват почти всички сектори, след като списъкът на "благословените" бе разширен "на хартия". Фирмите, затворени със заповедта на Министерството на здравеопазването, няма да имат нужда да доказват нищо. Останалите ще трябва да докажат, че приходите им през март са поне с 20% по-ниски спрямо същия месец на 2019-а. И точно тук е тънкият момент, за който стана дума – как ще извадиш пари, пък било то и само 40% за заплати и осигуровки, ако печалбата ти е една голяма кръгла нула?
След НОИ облагодетелствани донякъде ще са и големите компании, успели да заделят пари преди кризата. Само че колко са те и на големите риби ли се крепи българската икономика?
Очевидно финансовият министър Владислав Горанов не е много притеснен от перспективата малките фирми и семейни бизнеси, които у нас и без друго са на ръба на оцеляването, да рухнат. Той посочи, че тези, които са изпитвали трудности преди кризата, е логично да бъдат застигнати от нея. "Прозорливото" му заключение дойде само седмица след като нарече самоосигуряващите се и работещите на свободна практика "маргинали".
Ако тънките сметки на кабинета не излязат, както се очертава, само големи предприятия ще кандидатстват и ще получат от държавната помощ. А трудовата борса ще се пръсне по шевовете от безработни, изсипали се от фалиралите бизнеси. Интересното е, че според някои проучвания, свързани с епидемията, у нас доминират опасенията от бедност и социално напрежение, а не тези от самия коронавирус. Страхът от глада сред българите измести страха от заразата. Затова строгите мерки на извънредното положение бяха приети с аплодисменти, а близо три седмици по-късно са освирквани. Все по-натрапчиво е усещането, че ни чакат тежки дни, след като епидемията приключи.
Атанас Пеканов, икономист от Австрийския институт за икономически изследвания и член на Съвета за стратегическо развитие към президента пред "БАНКЕРЪ"
Приетата мярка няма да накара всички работодатели на участват, докато в Австрия има голям наплив от кандидатстващи. В България, при сегашния дизайн на схемата, работодателите плащат и осигуровките. Целта на правителството наистина е да не се натоварва НОИ. Много фирми, които нямат спестен капитал, няма да се възползват от държавната помощ.
Давам малко толеранс на нашето правителство, защото тези мерки, които се прилагат в Австрия и Германия, вече са изпробвани веднъж по време на кризата през 2008 година. Проработили са много добре и веднага след изясняване на сегашната ситуация, се прилагат отново. У нас подобна схема на частична субсидираност не може да се изработи толкова бързо.
Тук трябва да се погледне реалистично и на разделението между големите и малките фирми. Приетата мярка е приложима при големите. На тях дори може да не им се отпуска чак такава помощ, а да им се дават главно кредити, които да им помогнат да изплащат заплатите си в момента. За едноличните търговци в Австрия и Германия обаче се отпуска безвъзмездна помощ. Каквато в България липсва. Тези плащания даже не е нужно да са много високи – в споменатите държави те са около 22 000 евро на месец, но не е задължително и у нас да са в такъв размер. Същата помощ може да се отпусне и на самоосигуряващите се.
Дебатът за това как да се подходи към фирмите, които са били в затруднено положение и преди кризата, го има и в други страни, не само у нас. Но по-доминиращото мнение в момента е, че икономиката трябва да се "замрази". Каквото е било положението през февруари, такова трябва да бъде и след нормализирането на ситуацията. Т.е. същите фирми и работни взаимоотношения, каквито съществуват сега, да ги има и след това, за да се даде шанс на икономиката бързо да се възстанови.
Подходът, комуникиран от премиера беше: "Ние сега ще оставим нещата такива, каквито са. Ще изчакаме, защото има много голяма несигурност." В другите страни по-скоро виждам: "Не, няма да чакаме. Ще действаме превантивно, ще обезпечим всички, което ще ни даде възможност после да се възстановим по- бързо". Тук сякаш се чака да се види колко лошо ще стане. И тези, които ще пострадат, след това ще ги обезпечим от фискалните буфери. А това нанася повече дългосрочни щети.
Би трябвало, след като нещата се нормализират след 3 месеца (защото една икономика едва ли би издържала по-дълъг период) да не се сблъскаме с високо ниво на безработица.
Интересното е защо, ако държавата в момента покрива само тези 60%, трябва да се поема нов дълг от 1 милиард. Фонд "Безработица" би трябвало да има достатъчно ресурси, тъй като се плащат осигуровки. Най-вероятно резервите в този фонд са сметнати на базата на средната безработица от последните години. Ако сега тя се повиши много, резервите са недостатъчни.
Това произтича и от факта, че имаме ниска преразпределителна тежест в България и социалните системи не могат веднага да реагират. И правителството решава, че трябва да направи по-скоро по-малко, отколкото се прави в другите страни.
Пеканов прави справка за това какъв е размерът на фискалните мерки в отговор на продължаващата коронавирусна криза в западноевропейски страни (обявена или влязла в сила) и съотношението на тези към номиналния БВП (% от БВП). Отчетени са и мерките за ликвидност (обявени или влезли в сила) по размер и в процент от БВП. Изброени са основните категории мерки от страна на правителството.
Дания предлага:
- Дискреционна фискална подкрепа до 60 милиарда DDK (2,5 процента от БВП)
- Тримесечен период на помощ, в който правителството предлага да компенсира 75% от заплатите на работниците при максимум 23 000 датски крони (3 288 долара); служителите също поискаха да вземат 5 дни задължителна ваканция или почивен ден; програмата може да нарасне до максимален размер от 287 милиона DKK (13% от БВП)
- Държавни гаранции за 70 процента от новите банкови заеми на компаниите. Това ще насърчи повече кредитиране дори в случай на повече фалити.
- Условията за обезщетения за безработица се задържат (посещение на центрове за превъзпитание и заетост); максималната продължителност за получаване на помощи за безработица (2 години) също се замразява.
