Условията за отсрочка на плащанията по банкови кредити вече са почти ясни. Българската народна банка съобщи, че има завършен проект на Европейския банков орган във връзка със законовите и частните мораториуми върху плащанията по банкови кредити. На базата на този проект БНБ ще поиска търговските банки да представят проект за въвеждане на частен мораториум и в България. Както вече е ставало дума, разликата между публични и частния мораториум е, че публичните се въвеждат със закон, а частните – по решение на търговските банки с одобрението на надзорната институция.
Редът, по който банките ще преценяват дали да дадат отсрочка по вноските на кредитополучателите, ще бъде обявен с леко закъснение спрямо предварително обявената от премиера Бойко Борисов дата – 1 април. Но едва ли за някого е тайна, че подобни деликатни действия изискват експертна работа, без излишното пришпорване, което е типично за политиците.
Все пак в уречената дата дойдоха отговорите на управителя на централната банка Димитър Радев и на председателя на Асоциацията на банките Петър Андронов.
"Работим усилено и денонощно, за да изпълним тези предписания и да изготвим наша рамка и общ ред за отсрочване на кредитни задължения. Банките ще имат готовност да започнат да прилагат реда за отсрочване на кредитни задължения веднага след оповестяването му", заяви през седмицата председателят на Банковата асоциация и главен изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов.
Управителят на БНБ Димитър Радев на свой ред съобщи, че новите регулаторните мерки ще дадат възможност за по-голяма гъвкавост на търговските банки при облекчаване на негативните последствия от кризата за техните клиенти – граждани и фирми. На няколко пъти Радев потвърди, че в основата на тези мерки е въвеждането на целенасочен и временен мораториум, с който се спират или отлагат плащания по банкови кредити. От изявленията му стана ясно, че БНБ работи върху регулаторното третиране на рамката, а търговските банки – върху бизнес модела за прилагането на тези мерки по отношение на техните клиенти.
Търговските банки са разгледали три варианта за въпросния мораториум
– отлагане на плащанията по кредитите за определен период,
– отсрочка на главницата и лихвите и
– отсрочка на плащането само на главницата или само на лихвите
Основната идея обаче е за отлагане на плащанията по кредитите за периода на кризата. От свои източници "Банкеръ" научи също така, че банките ще разглеждат индивидуално възможността за отлагане на плащанията при всеки свой клиент. Но новите мерки ще са насочени само към кредитополучателите, които до момента преди пандемията са били редовни платци на задълженията си.
Освен това банките ще получат облекчения при класифицирането и провизирането на банкови кредити, като така ще освободят неизползваем досега от тях паричен ресурс, който стои по сметките им в БНБ.
Например при забавените плащания вследствие на наложен мораториум, заемите могат да продължават да се считат за обслужвани. Въпреки това банките трябва да продължават да оценяват възможността на кредитополучателя да обслужва задълженията си и нейното евентуално влошаване ще трябва да бъде отчетено по правилата. Също така разсрочването на кредит няма да го вкарва автоматично в графата необслужвани, ако не влошава финансовата позиция на длъжника.
Идеята всъщност е новият пакет да допълни други правителствени инициативи, засягащи банковия сектор, каквато е
мораториума върху наказателните лихви при забава на плащания по банкови кредити
и увеличението на капитала на Българската банка за развитие със 700 млн. лева, от които 500 млн. лева за портфейлни гаранции по банкови кредити и 200 млн. лева за безлихвени потребителски заеми за граждани в неплатен отпуск.
Преди обявяването на втората рецепта за банкова стабилност стана ясно също, че всички банки вече са изпълнили първия пакет от мерки на БНБ срещу пандемията от COVID-19 на стойност 9.3 млрд лева. Той включваше и намаляването на чуждестранни експозиции на търговските банки, т.е. предоставените към майките-банки в чужбина пари да се върнат у нас. Очакваният
финансов ефект от тази разпоредба е 7 млрд. лева.
Освен това БНБ наложи капитализиране на пълния обем на печалбата в банковата система в размер на 1.6 млрд. лева. Бяха отменени предвидените за 2020 г. и 2021 г. увеличения на антицикличния капиталов буфер с ефект от 0.7 млрд. лева. Към момента въпросният буфер е 0.5% и ефектът от него се добавя към останалите капиталови изисквания. По план от 1 април той трябваше да стане 1%, а от 1 януари 2021 г. – 1.5%.
Нито една от банките, опериращи в България, не е разпределила печалбата си като дивидент, с което всички кредитни институции са изпълнили изискването за капитализиране на пълния обем на печалбата, стана ясно от отговорите на БНБ до в. "Банкеръ", получени на 26 март.
На въпрос да очакваме ли намаляване на нивото на капиталовите буфери или нивото на задължителните резерви, поддържани от банките, от БНБ казват, че "всички инструменти в рамките на съществуващата регулаторна рамка могат да бъдат използвани, когато настъпят условия за това".
Не са предвидени и никакви промени в режима на валутния борд, въпреки че в условията на толкова мащабна криза немалко централни банки по света са изкушени да пускат допълнително валута в обръщение.
