Стъпките на тангото – „една този напред, две назад“ може и да са подходящи за този красив танц, но със сигурност са най-непродуктивният начин да правиш политика. Доказателство за това е поредното връщане на обсъжданата близо десетилетие, но нереализирана и до днес инициатива за създаване на гаранционен фонд в туризма. Купища туристически началници през годините я подхващаха, но бързо я зарязваха, заради главоболията , които биха си създали по време на дебатът около нея. Както през годините, така и сега, тя винаги се връщаше в дневния ред заради някаква криза в бранша.
Днес, когато тази национална индустрия е изправена пред реален колапс, министърът на туризма Николина Атнгелкова отново заговори за промяна в закона за туризма, чрез която да бъде регламентирано създаването на наложителния в кризисни ситуации като днешната, гаранционен фонд.
Мъглата сред която се озоваха стотици, а може би и хиляди хора, които преди обявяването на извънредното положение бяха планирали и дори платили своите пътувания през следващите месеци, все още е непрогледна.
Първосигналното решение да се търси изход от ситуацията чрез компенсация от страна на туроператорите – те да раздават ваучери, които клиентите да могат да ползват в следващите 24 месеца, едва ли ще се окаже най-подходящото решение на проблема, тъй като причините хората да планират някакви пътувания във всеки отделен случай са различни. А своеобразното им унифициране чрез този вид компенсация със сигурност няма да удовлетвори претенциите на потърпевшите.
При това положение и темата за
несъстоялия се гаранционен фонд,
за който по инициатива на бранша се говори още от 2010 г. , отново излиза на дневен ред.
За възобновяване на дискусията по нея вече настояват собственици на туроператорски фирми и няколко браншови организации.Предложенията им, свързани със създаването на този фонд е участниците в него да заплащат годишен членски внос, който да варира от 5000 до 10 000 лева. Ако бъде предприета такава мярка, тя освен, че би могла да гарантира на клиентите техните почивки, но ще се създаде и солидна финансова база на самия фонд, който за няколко години ще разполага със солиден бюджет. Това безспорно е добър модел и създаването на такъв фонд със сигурност ще се превърне в спасителен буфер при извънредни ситуации. Но само при ясни и прозрачни правила за разходването на средствата в него.
Следва да напомним, че именно, неизчистените от такава гледна точка досегашни предложения за организирането му, бяха препъни камъка за реализацията на тази бавно „втасваща“ идея.
Наченките й могат да бъдат открити още през 2010 г. , когато за първи път се заговори за създаването на гаранционен фонд в туризма, но очевидно тази идея не предизвикаха интерес сред управляващите. Едва две години по-късно – през 2012 г., и то след като
държавата бе принудена на няколко пъти да плаща
масрафа на няколко фалирали туроператорски фирми (в. „Банкеръ“ подробно описа проблема още тогава ), които буквално зарязаха своите клиенти из курортите на Европа, темата отново беше „подгрята“ и в дебата по нея се включиха доста от преките участници на този пазар. Между тях бе директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Той още тогава повдигна въпроса за създаването на гаранционен фонд, който да действа в защита на икономическите интереси както на българските туристи в чужбина, така и на чуждестранните, избрали да почиват в България. Драганов бе на мнение постъпленията в него да се набират от участниците на туристическия пазар – основно туроператорите, които извършват чартърни полети. А колкото до отчисленията във фонда – те да са съобразени с Директива 90/314 на Европейския съюз и да са достатъчни по размер – в рамките на 10% от декларирания оборот за предполагаемия обем на извършваните чартърни полети. Той изказа мнение, че възможностите са две – гаранционният фонд да разполага с ефективна сума за компенсации при фалит, внесена от фирмите, или на негово име да се учреди неотменима банкова гаранция, така че банката да извършва незабавно съответното плащане при фалит или при несъстоятелност. Идеята бе да бъдат обхванати около 330 туристически фирми (при над 2300 дружества, регистрирани у нас), които извършват чартърни полети от и за България, и това да стане с промени в Закона за туризма. Към този момент в него беше записано, че при фалит на туристическа компания туристът трябва сам да заплати отново своята почивка и после да претендира пред застраховател за похарчените суми. Само дето застрахователните полици обикновено покриваха само част от подобни щети. Така, ще не ще, държавата беше принудена да се погрижи и за своите, и за чуждите граждани, изоставени в различни курорти.
На различно мнение обаче беше доц. Олег Димов, заместник-декан по научноизследователската дейност на Финансово-счетоводния факултет на УНСС, който преподава дисциплината застраховане в туризма. Той смяташе, че няма необходимост от създаването на гаранционен фонд, защото не можело да се говори за опасни измерения при фалити на туроператори. Тогава може би, но не и днес, когато
туристическата индустрия е в състояние на будна кома.
За повечето експерти е ясно, че най-малко засегнати след пандемията , ще останат само тези, които са били достатъчно прозорливи да си осигурят защитни буфери за случаи на възникване на непредвидени катаклизми.Така полемиката и традиционното нашенско противопоставяне при всяка промяна, прати „във фризера“ бъдещето на евентуалния гаранционен фонд.
Година по-късно – през 2013-а, тогавашният заместник-министър на икономика и енергетиката, който отговаряше за ресор „туризъм" – Бранимир Ботев пое инициативата да предложи промени в Закона за туризма, за да може отколешното предложение на браншовиците за създаване на единен гаранционен фонд на туроператорите най-сетне да получи законодателни основи. Причината за поредната "активизация" беше пак „пожар“, подпален от туроператорска фирма – "Валери 90“, зарязала наши сънародници в Лондон заради фалит. И отново хората, които разбират от тази работа хукнаха да обясняват, че гаранционният фонд е добре позната система на Стария континент, при която туроператорите, които извършват пътуванията у нас и в чужбина, следва да декларират очакван оборот за бъдещ период, например за следващата година, и на тази база да се заделят до 10% от него, който банките да формират като неотменима банкова гаранция. Именно тези средства могат да покриват щетите за потребителите, които стават потърпевши в случай на несъстоятелност на туроператор.
Това даде старта, на нов кръг обществени обсъждания ( или по-скоро медийни изявления на всякакъв вид експерти), които също завършиха с …нищо.
поредната матра за неслучващите се идеи
беше подета през 2016 г. и от настоящия министър на туризма Николина Ангелкова.Тогава тя обяви, че подчинените й чиновници „обмисляли“ с промени в Закона за туризма да се въведе клиентска сметка или гаранционен фонд, чрез които максимално да се защитят потребителите при фалит на туроператор. Пак се започнаха едни обществени обсъждания и така до следващата година – 2017-а, когато законопроектът да бъде внесен в Народното събрание. Тогава Ангелкова обяви, че промените в закона целяли както гарантиране на правата на потребителите, така и драстично съкращаване на сроковете за възстановяване на претенциите на туристите. Това се случи, след като вече "Алфатур" с фалита си подпали поредния пожар.
Голямато мъдруване, обаче не доведе до резултат. Тогава Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции (АБТТА) изрази категоричното си несъгласие с внесените от министерството на Ангелкова промени, която ги рекламираше като „прецизиране на изискванията за осъществяване на туроператорска дейност и защита на интересите на потребителите“. Очевидно освен, че остана "неразбрана, туристическата началничка беше обвинена от
български туроператори, които обвиниха държавата в рекет,
Те атакуваха въвеждането на допълнителни защитни инструменти наред с действащата схема за Застраховка професионална отговорност на туроператора.И обясниха, че за акумулиране на оперативния капитал, необходим за гарантиране на вземанията на крайните потребители в първия предложен вариант – гаранционен фонд, туроператорите да правят вноски, чийто размер да се определя ежегодно, на база годишния оборот на осъществяваната дейност. Стана ясно, че проекто-нормативът предвижда внесените вноски да не подлежат на възстановяване, включително и при прекратяване на дейност, а редът за тяхното събиране, както и бюджетът за издръжка на Гаранционния фонд се определят с Правилник на Министерския съвет. Законът предвиждаше създаването на нов административен апарат, който да управлява гаранционния фонд и да се издържа от направените вноски, което не се понрави на браншовиците.
Така и този път работа се разсъхна и идеята за гаранционния фонд…. изтече в канала.
Нищоправенето по този въпрос
продължи и през миналата година, след удара, нанесен от фалита на „Томас Кук“. Отново машината на безрезултатното говорене беше включена, но и този път-нищото се оказа ….нищо и половина.А българският туристически бранш „изгоря“ с близо 100 млн. лева.
Какво ще предприеме началничката на туризма сега, все още не е ясно. А още по-неясно е, дали някога подопечните й чиновниците ще се стигнат до адекватни предложения, които да са в синхрон с вижданията на представителите на тази изключително важна за страната ни индустрия?!
