С повече от 30% са се понижили цените на електроенергията на свободния енергиен пазар у нас и по-точно на основната платформа за работа "Ден напред". Причината за сериозния спад е по-слабото потребление и спирането на дейността в цели сектори от икономиката след кризата, предизвикана от разпространението на коронавируса.
За последните две седмици на март средната цена на тока на платформата „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса се е понижила до 46.59 лева за мегаватчас. По данни на Института за енергиен мениджмънт през същия период на миналата година тя е била 67.64 лева/мвтч – тоест, разликата е 31 процента. Още по-голямо е разминаването между определената от Комисията за енергийно и водно регулиране референтна пазарна цена от 89 лв. за мегаватчас за сегашния регулаторен период и средната двуседмична цена на енергийната борса, която е приблизително два пъти по-ниска. Именно референтната цена е важна, защото тя е един от компонентите при формирането на цената на електроенергията за регулирания пазар.
Напълно очаквано тенденцията за намаляването на цените продължава и в началото на април. През първия пролетен месец не само че няма нормално работеща икономика, но и язовирите са пълни с вода и безопасните нива се поддържат чрез изпомпване през ВЕЦ-овете. Това ще доведе през следващите седмици до ново свиване на цените на тока на свободния пазар. Заради ниските цени точно сега голяма част от съоръженията във въглищните централи излизат в профилактика. Същото скоро ще направи и единият блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Сходна е
ситуацията в Централна и Западна Европа,
където цените на базовата електроенергия са стабилно в рамките на около 20-25 евро/мвтч, а в през почивните дни все по-често в Германия има и отрицателни нива – потребителите получават средства за консумирания ток.
Естествено, ниските цени ще са от полза за българския бизнес, който все още работи. Те са добре дошли за тежката и минната индустрия, тъй като правят услугите им още по-конкурентни. Но са проблем за електроенергийния сектор в страната. Основни производители като въглищните ТЕЦ не могат да си позволят да продават толкова евтино тока. Зелените централи – вятърните перки и соларните паркове, също ще търпят негативи, след като бизнес плановете им са изградени при други цени на електроенергията.
При АЕЦ „Козлодуй“ нещата са сравнително нормални – тя отдавна е изплатила разходите за строителството й и днес може да предложи ток за пазара. Сходно е положението и при големите ВЕЦ-ове на Националната електрическа компания. Което не може да се каже за единствената газова централа у нас – ТЕЦ „Варна“. Дори и след поевтиняването на природния газ с близо 40%, тя трудно ще може да продава електроенергия на сегашните цени. Просто токът от такива мощности като цяло е по-скъп и те обикновено се ползват само при голямо потребление и в екстрени случаи. Така, в готовност, стои и един от блоковете на ТЕЦ "Варна". За това „стоене“ тя получи 26,5 млн. лева през изминалия зимен сезон. Договорът е за поддържане на студен резерв и беше подписан миналото лято с Електроенергийния системен оператор.
Всичко хубаво, но контракти за студен резерв имат още ТЕЦ „Бобов Дол“, ТЕЦ „Марица 3“ и Топлофикация Русе, които си разделят други над 25 млн. лева. И независимо от сегашната криза и ниските цени никой от държавата не е предложил
мерки за намаляването на студения резерв.
Преди няколко години общият обем на централите, поддържащи готовност за работа, беше намален до 600 мегавата. Тогава енергетиците изразиха притеснения, че това не е достатъчно в случай на проблем и спиране на един от блоковете на АЕЦ „Козлодуй“. Вероятно затова впоследствие студеният резерв отново бе повишено до 1000 мегавата. (Както споменахме, единият блок на атомната централа в Козлодуй предстои да бъде спрян за профилактика за около месец и да не би точно тогава властите да очакват бум на икономическата активност?).
Ниските цени на електроенергията създават особено големи проблеми на и без това закъсалата държавна ТЕЦ „Марица Изток 2“. Тя не може да продава електроенергията си на цени от около 60 лв./мвтч – тази сума не покрива себестойността на производството. И на този етап единствено регулираният пазар и заповедта на енергийния министър Теменужка Петкова я спасяват. За бита въглищната централата продава тока на 147 лева/мвтч, а на енергийната борсата цената й не е падала под 90 лв. за мегаватчас. Единствената глътка въздух за държавното дружество идва от факта, че през последните седмици и цените на въглеродните квоти се сринаха. Това ще му позволи да излезе временно от финансовото блато, в което се намира.
В момента може да звучи невероятно, но има
три добри новини за българския бизнес.
Освен ниските цени на тока, от началото на април и цените на природния газ за едрия бизнес се понижиха с 30 на сто. Това засяга основно тежката индустрия. Такова намаление трябваше да се случи и за осем месеца назад, само че държавата още се чуди и мае (или май се прави на разсеяна) как точно да възстанови надвзетите суми.
Намаление има и при цените на петрола. В нормалните държави това води до поевтиняване и на цените по бензиностанциите. А от там и до намаление на цените на стоки и услуги. В нашата икономика обаче тези неща трудно се случват, а сега, при вируса, за чудеса никой дори и не мисли. Бизнесът пак се опитва отчаяно да оцелее, а хората не виждат никакво просветление. Дори обратното.
Пламен Симеонов
