Първите управители на БНБ (до 1900 г.) са били все на Христовата възраст. Млади, образовани в Европа, ентусиазирани продължители на възрожденския дух и мечти за свободна и преуспяваща България. И готови да служат на Родината си. Младостта им обаче не им е пречела да са активни в бизнеса и политиката. Сред тях откриваме и името на Димитър Попов. Той е само на 31 години, когато застава начело на Българската народна банка.
Димитър Кръстев Попов, с псевдоним Централния, е политик последователно от Народната партия, от Прогресивнолибералната партия и от Народнолибералната партия. Той е бил член на Управителния съвет на БНБ от август 1885 до август 1889 година. А в периода от 26 август 1886 до 4 декември 1887 г. е управляващ БНБ.
На няколко пъти Димитър Попов е бил министър през периода 1902-1905 година.
Димитър Попов е роден в Калофер на 22 юни (6 юни стар стил) през 1855 година. Учи в родния си град, в семинария в Пловдив и в Робърт колеж в Цариград. През 1876 г. завършва Френския султански лицей в Галатасарай с награда за оригинални изследвания по математика. Димитър Попов е и полиглот, владеещ осем езика.
През 1877 г., в началото на Руско-турската война, публикува в цариградския вестник "Сутрин" прокламацията на руския император Александър II, за което е съден, но успява да избяга в Румъния.
След Освобождението Попов заема административни длъжности в София . След въвеждането на Режима на пълномощията през 1881 г. емигрира в Пловдив, където е член на Върховния административен съд, прокурор и началник на канцеларията на Дирекцията на вътрешните работи.
Димитър Попов участва и в Съединението на България през 1885 година.
През 1884-1885 г. той е главен секретар на Министерството на финансите на Княжество България. След това се прехвърля в БНБ.
Димитър Попов активно участва в списването на различни вестници у нас, а и изпраща дописки до руски и френски вестници.
Димитър Попов умира в София на 1 януари 1909 г. (19 декември 1908 г. стар стил), само на 53 години.
