Г-н Леви, колкото и да звучи конспиративно, без нов ред няма да се разминем след тази глобална бъркотия, по-скоро въпросът е какви измерения ще има той, възможно ли е да се стигне до преформулиране на обществените договори в политически план?
Обществените договори се променят постоянно. Най-сигурното нещо в природата е промяната. Другото сигурно е адаптацията към тази промяна. Процесите, които така или иначе течаха в глобален мащаб, само ще се ускорят.
Политическите или икономическите процеси, защото глобалната рецесия прозираше още преди пандемията?
Рецесията беше неизбежна, просто щеше да е по-мека. Сега щетите ще бъдат огромни. Протекоха процеси на дигитализиране на обществото, преминаването на работа от вкъщи, включително и проследяемост, която трябва да бъде разгледана много внимателно. Скоро четох, че в Лондон във всеки един миг на придвижване, човек е следен от поне пет камери. Какво да говорим за тоталитарните и авторитарни режими.
Навсякъде властите ще използват ситуацията, за да извлекат политически дивиденти.
Това е основното. Главният критерий за оценка на всяка ситуация е старото правило: кой има полза.
Още древните римляни въвеждат въпроса Cui bono, фундаментален принцип в историографията.
Сигурният лакмус, чрез който се проучва всеки процес. В конкретната ситуация, епидемията започна в Китай – една тоталитарна комунистическа държава, която е много напреднала в тоталния контрол над населението. Там се говори за рейтингово общество: всеки индивид има определен рейтинг, според който получава права или се лишава от тях.
Дън Сяопин определи това като „хармоничен социализъм“, при който в съгласие и мир трябва да живеят милиардерът – на единия край, и беднякът – на другия.
Китай налага тази хармония с технологични репресивни методи. По отношение на коронавируса, те въведоха дисциплинарни мерки, които бяха копирани от много страни. А междувременно Китай започна активно изкупуване на акции при спада на борсовите индекси. Да не забравяме, че тази държава има огромни свободни парични ресурси, оценявани на над 100 трилиона долара. Освен това Поднебесната изживява невиждан технологичен и икономически бум, който се получава от формулата: технологии и идеи от Запада и САЩ (често присвоявани) плюс индустриална мощ и евтина работна ръка отвътре. На базата на тази формула бяха създадени съвместни предприятия, които сега масово се изкупуват от китйците. Ето къде отива ползата от ситуацията.
Това означава огромно преструктуриране на световна икономика. А и Китай е смятан за глобалната фабрика.
Нещата се променят. Германия, Япония, и особено САЩ – започнаха своевременно да изтеглят от там свои производства и Китай беше застрашен. Още повече, че търговското споразумение с Щатите далеч не беше в тяхна полза. Но, точно в този момент, се случи корона кризата. И Китай стана големият печеливш.
Как рикошира политически вирусът в останалите държави?
Във Франция преди пандемията имаше сериозна политическа криза, спомняме си жълтите жилетки. В момента и там, и в повечето държави, рейтингите на лидерите, предприемащи най-жестоките рестриктивни мерки, скачат.
Това е теорията на спасителя.
Именно – заплахата е насреща, аз съм спасителят. Има я във всяка доктрина, където се използват вътрешни, външни и невидими врагове. Подобно е положението и в Испания, където управлява непопулярното доскоро социалистическо правителство, и в Италия – с премиер популист. Така е и в Израел, където мерките са по-крайни, отколкото в цяла Европа. Там имаше небивала политическа криза – след трикратни парламентарни избори, тежки обвинения в корупция, 25% безработица и ритуално самоубийство на икономиката. А кризата дойде като шестица от тотото.
Губещ ли е в момента Тръмп – заради онова, което печели Китай от ситуацията?
Като цяло, да. Но зависи коя посока ще избере от 1 май нататък.
В началото на пандемията той ясно заяви, че неговата страна не е създадена, за да бъде затваряна и че лекът не бива да е по-опасен от самата болест.
Точно това беше правилният подход. Но го притиснаха мощни фактори в обществото, икономиката и политиката. А може би и „дълбоката държава“, срещу която той застана още по време на предизборната си кампания. Тръмп очевидно не е от тези държавници, които печелят от пандемията. Аз лично му вярвам и смятам, че ще избере посоката на икономическия растеж.
Защо много от анализаторите смятат, че големият губещ от ситуацията е Европа?
Още преди пандемията, Европа беше в технологична, идеологическа и политическа криза. Говореше се за „две скорости“, което е практическо разделение на ЕС. Европа не се събуди и след Брексит. Най-лошото е, че и по време на урока, който получават в момента, евробюрократите не се замислят какво им се случва. Икономическите им решения са формални, няма дори елемент на единна политика, няма оригиналност в решенията, те се взимат под страх от общественото мнение, страните се копират една друга.
Кризата на лидерството сега изпъква с нова сила.
Да, имаме водачи с изкуствено напомпани рейтинги, заради кампанията на страх. А когато масите са в състояние на страх, се управляват най-лесно. Макрон шест пъти в една реч спомена думата война, нашият премиер не престава да брои трупове. Свидетели сме на очевидни манипулации.
В какъв вид светът ще излезе от това „корона състояние“? Все по-настойчиво се правят аналогии с драмите след Първата световна война – търсенето на здравата ръка и авторитарния ред.
Томас Джеферсън го е казал: „Този, който е готов да пожертва свободата за привидна сигурност, няма право и на двете!“ Но не съм песимист. Смятам, че популистите ще се радват на краткосрочни ползи. И ефектът от тази криза ще е по-скоро положителен. Тя води до преосмиляне и ускоряване на много процеси. Тези, които умеят да се адаптират по-бързо, ще бъдат добре, други ще отпаднат от играта.
Какви са полезните ходове на България, за да се качим в по-горна дивизия на ЕС?
Дотук България се характеризира с най-висок степен на зависимост в ЕС. За съжаление тази ситуация исторически не е нова за страната ни. Трябва да мислим бързо. Системата ни на здравеопазване няма добра слава – всекидневно умират по 300 човека от различни заболявания. Нея не можем да оправим за няколко седмици. Но трябва да върнем енергията в икономиката и бизнеса, там трябва да се свали турникета, за да се раздвижи кръвоносната система. Обучения, курсове, преквалификации – това може да ни качи в йерархията на ЕС.
От гледна точка на универсалните разбирания за демокрация, как ви звучи терминът социална изолация?
Ужасно. Човекът е социално животно и такъв вид изолация води до непредвидими последствия. Дистанцирането е друго нещо. Призовавам: отворете парковете и градините, в този сезон здравето пада от небето.
Разговора води Емил Янев
