Мениджърите на тазседмичните рекордни облигационни емисии на Италия и Испания ще получат тлъсти чекове от комисионни, оценявани на общо 50 млн. евро, споделилиха за агенция "Ройтерс" източници, запознати с транзакциите.
Италия емитира облигации с общ номинал 16 млрд. евро на 22 април, а ден по-късно Испания продаде дълг за 15 млрд. евро. И двете сделки са рекордни по обем за страните емитенти и показват усилията им да се справят с мощния ръст на необходимото финансиране на разходите по овладяване на кризата, причинена от пандемията от COVID-19. В случая, за да набавят средства за програмите си от стимули правителствата разчитат най-вече на синдикати, което им помага да привлекат по-широк кръг от инвеститори и да осъществят по-едри сделки. Подобни обединения пък на свой ред предлагат на банките по-атрактивни комисионни, които по правило се изчисляват като процент от общия номинал на емисията, като по-високите такси се начисляват на по-дългосрочните книжа.
Италианската облигационна емисия е донесла комисионни на стойност от приблизително по 4.3 млн. евро на всяка от шестте банки – мениджъри на продажбите, твърдят два източника, работили с първичните дилъри. Испания е платила 26.25 млн. евро за 10-годишния синдикиран правителствен дълг при комисионна от 0.175%, съобщили за "Ройтерс" служители от финансовото министерство на страната. Шестте водещи банки на продажбите на испанските книжа са получили 85% от общата сума – грубо по 3.7 млн. евро всяка – а други 15 гаранти са си поделили останалите пари.
"Банка Ай Ем Ай", "Бенк ъф Америка сикюритис Юръп", "Дойче банк", "Джей Пи Моргън", "Номура" и "Сосиете женерал" са били мениджъри на италианската сделка. "Барклейз", "БНП Париба", "Сити", "Ейч Ес Би Си", "Джей Пи Моргън" и "Сантандер" са управлявали испанската емисия.
Правителственият дълг на държавите от еврозоната ще скочи през тази година заради разпространението на заразата. МВФ очаква гръцкото дългово бреме да се увеличи с почти 22% – до 200% от БВП, италианското с 21% – до 156%, и испанското с 18% – до над 113 процента. И трите държави ще набавят необходимите средства чрез комбинация от дългови аукциони и синдикати. При търговете държавата продава дълг на първичните дилъри (институциите, определени да им помагат в управлението на книжата). В случая със синдикатите се определят банките които продават директно емитираните облигации на инвеститорите. Те обикновено се избират от първичните дилъри, които подкрепят дълговите аукциони и получават комисионни за управлението на тези транзакции и за осигуряването на ликвидност.
