Българският бизнес предупреждава: Положението на пазара на труда се влошава главоломно

Бюро по труда

Бизнесът настоява, след като отпадне извънредното положение, държавата да реагира спешно и да спаси работните места.  Необходимо е да се предприемат нови, адекватни антикризисни мерки в подкрепа на бизнеса, защото положението на пазара на труда се влошава главоломно и най-лошото тепърва предстои. Асоциация на индустриалния капитал в България предлага своята оценка на приложената досега мярка, конкретно насочена в защита на работните места и заетостта, придобила широка популярност като„60/40“.

Според асоциацията мярката е неработеща, тъй като не отговаря на реалните предизвикателства, пред които българските компании са изправени, а и погрешно транспонира опита на водещи европейски икономики като Германия и Австрия. Показателни са и резултатите от проведената в периода 31 март – 1 април 2020 г. експресна анкета на Българската стопанска камара относно готовността на фирмите да се възползват от мярката „38/62“ за компенсиране на работодателите, пострадали от кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19. Резултатите от експресното допитване са на база 759 отговорили и на анкетата, и на резултатите от нея трябва да се гледа сериозно. От получените и публикувани резултати ясно се вижда, че от мярката „38/62” са готови да се възползват не повече от 8 % от всички работодатели, от които:

  • 44 % са с персонал до 10 души;
  • 55 % работят в сферата на услугите;
  • 35 % са в сферата на търговията;
  • Едва 10 % са от областта на индустрията. Вижда се нищожният интерес към мярката – от страна на всички предприятия и особено на тези от индустрията, чиито дял е нищожен и пренебрежимо малък;
  • 48 % работят при непълно работно време, въведено с вътрешна заповед;
  • 37% са прекратили работа изцяло след заповедта на министъра на здравеопазването;
  • 15% са с изцяло прекратена работа с вътрешна заповед, поради неблагоприятната пазарна ситуация.

За приемливостта на мярката говори още по-лошо структурата на предприятията и компаниите, които не възнамеряват да се възползват от нея.

Няма да я използват:

  • 52 % от анкетираните, защото: „Не могат да осигурят останалите 40% плюс 100% осигуровки”;
  • 21 % от анкетираните, защото: „Не ги устройва”;
  • 7 % от анкетираните, защото: „Не могат да гарантират заетост за двойно по-дълъг период”;
  • 4 % от анкетираните, защото: „Не могат да докажат изискването за 20 % спад на оборота за референтния период”.

Според бизнеса моделът 60/0 е значително по-справедлив и следователно ще бъде по-добре възприет и широкоприложим и за работодателите, и за работниците, които работят. Това в крайна сметка ще доведе до по-ефективно използване на предвидените средства, респективно – до запазване на по-голям брой работни места. Трябва да се посочи, че предложеното, платимо от държавата плащане от 60%, е силно занижено спрямо много страни в ЕС и ОИСР – като Австрия (90%, 85%, 80%), Великобритания (80%), Швейцария (80%), Словения (80%), Дания (75%), Латвия (75%), Канада (75%), Кипър (70%) и т.н. В съседна Румъния, с която обичаме да се сравняваме, мярката е във вида 75/0.

"Кризата с COVD-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността,  за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. Такава мярка за запазване на заетостта в период на икономическа криза може да бъде мярката 60/0. Това е и германският модел на кризисно законодателство", казват работодателите.

Затова бизнесът настоява за разработване на комплекс от мерки за излизане от кризата, който в максимална степен да отрази възможните допълнителни негативни ефекти от пандемията и да предложи адекватни и последователни мерки за по-бързо възстановяване на нормалността в обществото и на икономиката.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст