Има хора известни. Някои от тях са положително известни с постиженията си – известен актьор, известен спортист, известен политик.
Други са печално известни, защото животът им е отредил да практикуват в чужди на тях сфери. Или да практикуват под нечия диктовка, която не им е чак толкова присърце.
Има обаче и една немалка група – човешки търговски продукти – известни с това, че… са известни. В случая става дума за правителствената мярка, известна като 60/40, според която държавата поема 60% от заплатите и 60% от осигуровките на работниците.
Та тази мярка, която ще продължи още поне два месеца, е толкова възхвалявана от правителството, стана добър търговски продукт – символ на властовата загриженост, демонстрирана едновременно и към бизнеса, и към работниците. Лесно се помни и заслужено се превърна в хит.
Около нея радостните новини не секват. Вицепремиерът Томислав Дончев дори съобщи, че държавата има готовност за още по-голямо участие в мярката. Каквото и да означава това.
"1000 компании вече са се възползвали от мярката 60/40. Така 136 000 души са запазили работните си места. Това не е скептична реакция, а интерес – отговори с цифри Дончев на упреците от страна на работодателите, че мярката не е достатъчно ефективна. – Тя не е масова, не е за 80 % от компаниите, тя е за тези, които изпитват затруднения и с нейна помощ ще продължат да развиват дейността си", уточни той.
Проучване на „БАНКЕРЪ” показва, че наистина на мярката се радват предимно работниците. И
синдикатите, естествено.
"Смятам, че е необходимо мярката 60 към 40 да се разшири, за да може да се подпомогнат и новоназначените работници. По този начин ще подкрепим и туристическия сезон, служителите по хотелите на морските курорти, транспорта, международния транспорт и т.н.", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Работодателите са по-скоро скептични към таи мярка. И как да не са, след като и те – заедно с държавата – ще трябва да редуцират "подкожната си мазнинка" (по думите на премиера Борисов), за да спасят заетостта, а оттам и бизнеса си.
Те се влюбиха в примера на Германия, където схемата е 60/0, т.е. държавата там спасява работни места със заплати, равни на 60 на сто от възнагражденията преди пандемията. И толкова.
Откъдето и да погледнем, в България тази схема е немислима по една много "интимна" причина. Тукашните работодатели – с натиск над работниците и счетоводни финтове – дават по фиш много ниски заплати, за да не плащат осигуровки. Така че, ако се приложи германския модел, българската държава ще трябва да плаща
"короназаплати" от по 300-400 лв.,
което си е чиста мизерия. Докато немските трудещи се, които се разписват за толкова, колкото реално получават, могат все пак да устискат няколко месеца с 60% от обичайните си доходи.
С една дума, при нас е 60/40, за да се замаже срамната истина, че работодателите плащат под масата, а държавата не си търси парите от данъци и осигуровки.
Има ли алтернатива схемата 60/40? Ако питате известни български икономисти, ще ви отговорят утвърдително. Те смятат, че
философията за подпомагане е погрешна.
Държавата, вместо да облекчи данъчното-осигурителното облагане и да остави фирмите да се оправят сами с освободените им средства, се опитва от позицията на последна инстанция да разхвърля пари по свое усмотрение. Това за властта е важно, защото може да приложи избирателен подход и да финансира само онези, които трябва да финансира. Тоест – правилните фирми (в повечето случаи партийни спонсори), а не фирми, избрани на случаен принцип. Тъкмо по тази причина въпросната програма стана печално известна и като
"Програмата за олигарсите".
Един от най-отявлените критици на мярката 60/40 е известният икономист Красен Станчев. Той смята, че схемата няма да свърши работа, но по принцип икономическите мерки на правителството са в правилната посока. Основателят на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски” аргументира позицията си със статистиката, според която само около 2% от фирмите са се възползвали от шумно рекламирания "спасителен пояс".
По данни на „БАНКЕРЪ”, през март са раздадени около 6 млн. лв. по схемата. Ако предположим, че и през април е същото, значи досега правителствената „помощ” е около 12 млн. лева. Толкова, колкото премиерът Бойко Борисов се похвали, че е раздал само на полицаите – като „бонус” за добре свършената от тях работа.
Според Станчев, проблемът е в това, че мярката не засяга всички фирми. Много от тях (вероятно) даже не попадат в групата на засегнатите, макар те да са много повече, отколкото се предполага. По-разумно би било – убеден е той – фискът да се откаже от определени приходи за дълъг период. А най-доброто би било
отпадането на корпоративния данък.
Тоест – ако средствата, които сега се дължат по него, останат у работодателите, те ще излязат на плюс с 3.1 млрд. лева. Голяма част от тези пари ще бъдат завъртени в реална стопанска дейност, нови инвестиции и нови работни места, след което ще "върнат" на бюджета не по-малко от 600 млн. лева.
Защо схемата не работи
В мярката прозира тясна и едностранна представа за бизнеса в България. Както мерките, така и ефектът от тях биха били относително ефикасни за производствата, но с почти нулев ефект за голяма част от сферата на услугите. В България обаче услугите носят над 2/3 от брутния вътрешен продукт.
Изискването „повече от 50 на сто от работниците и служителите да са наети в сектори и икономически дейности, за които е наложена забрана или ограничение на дейността в периода на извънредното положение“, предполага, че дори бизнесът ви да е пряко засегнат от наложените мерки и забрани, ако дейността му не е директно забранена или ограничена, не подлежите на компенсация. Компенсациите са предвидени само за преустановена работа, но не и за спад в продажбите заради извънредното положение.
Компенсации могат да получат само фирми, които преустановят дейността на 50% от екипа си. Само че икономиката в България се крепи най-вече на малки и средни предприятия, често с по-малко от 10 души персонал и липса на взаимозаменяемост на отделните длъжности. При малки бизнеси изваждането на 50% от „списъчния състав“ може да бъде критично за дейността ѝ.
Не е предвидена възможност за ротация на служители. Дори и да извадиш 50% от наличните си служители за периода на извънредното положение, не е предвидена възможна гъвкавост да ги сменяш. Ако имаш четирима служители на еднакви длъжности и с еднакви заплати, по време на извънредното положение двама могат да си вкъщи и да получават същите пари, като колегите им, останали на работа с всичко произтичащи от това рискове.
Изисква се работодателят да не съкращава нито един служител в срок от 3 месеца след изтичане на извънредното положение. А е логично човек да се нуждае от всички свои служители или работници, за да възстанови производствения капацитет в пълния му блясък.
Задължението на работодателя да плати компенсацията за преустановена дейност не е обвързано с получаването на помощта от държавата. Няма никаква гаранция, че работодателят, който кандидатства за държавна помощ, ще я получи.
