На днешния ден можем да си спомним за американският журналист Джанюариъс Алойшиъс Макгахан (Januarius Aloysius MacGahan) за неговата неоценима работа в защита на българския народ. Той е и ярък застъпник на българската национална кауза.
През 1876 г. Макгахан влиза в конфликт с Джеймс Гордън Бенет (младши), издателя на вестник "Ню Йорк Хералд", и напуска. Поканен е от своя приятел Юджин Скайлър да разследва сведенията за широкомащабни зверства, извършени от турската армия срещу цивилни българи след неуспеха на Априлското въстание (1876 г.). Макгахан получава журналистическо задание от вестник "Дейли Нюз", водещ на времето си либерален вестник във Великобритания. Нает е и от руския вестник "Голос". Заминава за България на 23 юли 1876 година.
След потушаването на Априлското въстание (1876 г.), като специален военен кореспондент на лондонския вестник "Дейли нюз", Макгахан посещава въстаналите български селища заедно с Юджин Скайлър – секретар на делегацията на САЩ и генерален консул в Цариград. Установява точния брой на избитите българи и на опожарените селища, църкви и манастири. Резултатите от това проучване публикува в дописки и репортажи за зверствата на турците.
Репортажите на Макгахан, публикувани във вестник "Дейли Нюз" и препечатани от други вестници, предизвикват във Великобритания широка вълна от обществено негодувание срещу Турция. Бенджамин Дизраели – министър-председател на Великобритания, чието правителство подкрепя Османската империя, се опитва да омаловажи кланетата, твърдейки, че българите също имат вина. Тези аргументи са опровергани от последващите репортажи на Макгахан.
Като резултат от публикациите на Макгахан може да се считат и последвалите дипломатически действия на великите сили: свикването на т. нар. "Посланическа конференция в Цариград", според декларацията на която султанът на Османската империя трябвало да даде автономия на българите в техните етнически граници, територия, която по-късно, през 1878 г., става известна като "Санстефанска България", в границите на която не влиза Северна Добруджа, дадена от руснаците на Румъния в замяна на Бесарабия, за да може Русия да има излаз на река Дунав.
Руското правителство обявява война на Турция на 24 април 1877 година. Султан Абдул Хамид II се обръща за помощ към Великобритания, традиционен съюзник на Турция срещу Русия. Британското правителство отговаря, че не е в състояние да се намеси, поради "настоящите обществени настроения".
Макгахан е назначен за специален военен кореспондент на вестник "Дейли нюз" в щаба на действащата руска армия на Балканския полуостров. Изминава с армията целия път на войната. Благодарение на приятелството си с генерал-майор Михаил Скобелев придружава първите руски военни части при десанта през река Дунав и навлизането им в България. Отразява всички важни сражения в Руско-турската война (1877-1878 г.), включително обсадата на Плевен и защитата на Шипченския проход. Свидетел е на окончателното поражение на турската армия и присъства на подписването на Санстефанския мирен договор, с който войната приключва.
Макгахан се намира в Истанбул, канейки се да отпътува за Берлин, за да отрази мирната конференция там (на която биват определени окончателните граници на България), когато се разболява от тиф при оказване на помощ на свой приятел. Умира на 9 юни 1878 г., три дни преди да навърши 34 години. Той е погребан в гръцкото гробище в присъствието на дипломати, военни кореспонденти и генерал Скобелев. Пет години по-късно по нареждане на ген. Филип Шеридан, военен министър по онова време, военният кораб "Паутхатън" отнася тленните останки на журналиста в Съединените щати. Погребан е в родния си град Ню Лексингтън.
През 1978 г. България подарява един бюст-паметник, създаден от скулптора Тодор Първанов, в знак на благодарност. Той е поставен на гроба на Макгахан в Ню Лексингтън (копие е поставено и в Батак). На паметника е изписано: "Макгахан – освободител на България".
България тачи паметта на Макгахан заради ролята му в извоюването на българската независимост. На негово име са наречени улици в София, Пловдив, Панагюрище, Варна, Пещера и в други градове на България.
Българите в щата Охайо, жители на Ню Лексингтън и наследници на Джанюариъс Макгахан провеждат от 1978 г. насам ежегоден фестивал в негова памет и поднасят цветя на паметника му.
