Европейската централна банка публикува в сряда (10 юни) доклада си за постигнатия напредък към приемането на еврото в държави от ЕС, включително България.
Нееднозначен е напредъкът, отбелязан от държавите от ЕС извън еврозоната в икономическото сближаване с нея от 2018 г. насам. Заключението в Доклада на Европейската централна банка (ЕЦБ) за конвергенцията от юни 2020 г. е, че са предприети важни стъпки за преодоляване на бюджетните дисбаланси.
В доклада, който се публикува на всеки две години, се подлага на оценка напредъкът към приемането на еврото от сегашните седем държави членки на ЕС, в които то още не е въведено.
България и Хърватия поеха редица ангажименти в сфери на политиката, които са от особено значение за безпроблемното участие във ERМ ІІ. Като се имат предвид крайните дати за икономическия анализ в доклада, пълна оценка на въздействието на пандемията от коронавирус (COVID-19) върху процеса на конвергенция ще бъде възможна едва в следващия доклад през 2022 г., посочват от ЕЦБ
По критерия за ценова стабилност съответствието в разглежданите държави се е влошило в сравнение със състоянието, отразено в предишния Доклад за конвергенцията. Например България, Полша, Румъния, Чешката република и Унгария отчетоха темп на инфлация доста над референтната стойност от 1,8%, докато в Швеция той бе под нея, а в Хърватия – много по-нисък. През следващите години се очаква инфлацията да се понижава в повечето от разглежданите държави. През 2020 г. се очаква дефлационният натиск да бъде обусловен от рязкото поевтиняване на петрола.
През 2019 г. всички освен една от разглежданите държави отчетоха бюджетно салдо на сектор „Държавно управление“ в рамките на референтната стойност от 3%. През април 2020 г. бе открита процедура по прекомерен дефицит за Румъния. Макар че в Хърватия и Унгария съотношението на дълга надхвърляше прага от 60% от БВП, до края на 2019 г. то следваше тенденция на намаляване. Очаква се съотношенията и на дефицита, и на дълга да се повишат във всички седем държави в резултат както от отчетливото забавяне на икономическата активност, така и от фискалните мерки, предприети в отговор на пандемията.
Макар че понастоящем никоя от разглежданите държави не участва във ERM II, България и Хърватия подадоха официално заявления за включване в механизма съответно през 2018 г. и 2019 г., припомня европейският регулатор.
Двете държави предприеха значителни стъпки що се отнася до поемането на ангажименти за политиките, насочени към присъединяване към механизма в близко бъдеще. През референтния период на изследването на конвергенцията българският лев остана фиксиран към еврото по курс 1,95583 лева за 1 евро в условията на паричен съвет. Хърватската куна се търгуваше по контролирано плаващ обменен курс спрямо еврото, който се отличаваше с ниска колебливост. Повечето други валути на разглежданите държави се търгуваха в режим на гъвкав обменен курс и при повечето се наблюдаваха силни колебания на курса, особено в условията на напрежение на финансовите пазари през март 2020 г.
Що се отнася до конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, само една от седемте разглеждани държави – Румъния – отчете дългосрочни лихвени проценти над референтната стойност от 2,9%. Най-ниските дългосрочни лихвени проценти бяха отчетени в България и Швеция.
Друг важен фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето все така е качеството на институционалната среда. С изключение на Швеция качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско в разглежданите държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария.
В никоя от разглежданите държави правната рамка все още не е в пълно съответствие с всички изисквания за приемане на еврото, обобщава ЕЦБ.
