Д-р Асен Асенов е преподава международни финанси и световна търговия в Американския университет, Вашингтон. Работил е като консултант на Световната банка и федералното правителство на САЩ. Преподавал е в УНСС. Завършва докторантура с фокус върху паричната политика и валутни курсове в Американския университет, Вашингтон. Специализирал е в Института за напреднали изследвания, Виена.
Г-н Асенов, след 30 години преход към пазарна икономика и приватизация, държавата се сети да се завърне в „консуматорските” сектори – ВиК, хазарт, горива. Значи ли това, че следваме някаква световна икономическа логика или мода?
Логиката изисква да напомним, че най-важната икономическа роля на държавата е да осигури конкурентна среда за правене на бизнес при възможно най-малки ограничения. Това означава равнопоставеност на всички бизнеси, независимо от формата им на собственост и от имената на индивидуалните собственици.
Най-големият проблем на българския преход е, че силата на държавата системно бе използвана, за да бъдат поставяни в привилегировани позиции едни или други бизнесмени и бизнеси. Така бе проведена приватизацията, така се възлагат и изпълняват държавните поръчки, така се „усвояват“ европейските фондове. Този подход превърна инвестициите в „политически проекти“ с най-висока възвращаемост.
Трагичният резултат е, че българските бизнеси се оказаха абсолютно неконкурентноспособни – и вътре в страната, и на международната арена. Защото не свободния пазар, а корумпираната държава определяше кой „успява“ и кой напуска. И сега точно тази корумпирана държава пак иска да бъде „бизнесмен“ в редица сектори…
Дали тя ще засили конкуренцията – за да снижи цените и да повиши качеството, дали ще си самоотреди ролята на монопол – и ще ликвидира свободния пазар, или ще приеме формата на дойда крава – създавайки нови възможности за прехвърляне на средства към сметките на предпочитаните бизнесмени? Икономическата история на страната дава точен отговор на този въпрос и затова управляващите трябва да се откажат от новите си мераци.
Не рискуваме ли вместо "Швейцария на Балканите"да станем "Венецуела на Балканите"? Към държавен капитализъм ли вървим?
Държавният капитализъм – сам по себе си – се оказа доста ефективна форма на развитие на някои държави (Южна Корея, Сингапур, Китай) и налагането на някои от техните фирми на световния пазар. Успехите на Самсунг и Хюндай са немислими без държавната подкрепа. След финансовата криза от 2008 г. обаче без държавната подкрепа днес нямаше да ги има някои големи американски банки и автомобилните гиганти „Дженерал Моторс“ и „Крайслер“. Въпросът е дали усилията на българската държава са насочени към системна стратегическа индустриална политика, подпомагаща развитието и налагането на българските бизнеси и налагането им на световния пазар? Другата алтернатива е полагане на системни усилия за преструктуриране на българското бизнеспространство с цел то да бъде консолидирано в ръцете на любимците на властта.
Първата алтернатива може да ни доближи до Швейцария, но тя е трудна за реализация, защото изисква нов тип администрация и нетрадиционно мислене. По-вероятното използване на икономическата мощ на държавата – нещо, прилагано многократно в миналото, е да се насочат паричните потоци в бизнесите на приятелските кръгове. Очевидно е, че това ще ни приближава до разрухата на Венецуела.
Могат ли да се съчетаят резултатно двете роли на Държавната петролна компания – на държавен играч на един конкурентен частен пазар, на който присъстват световни компании с безспорен авторитет (от една страна) и регулатор и надзорник (от друга)?
Тези две роли не могат да се съчетаят за реализацията на официално декларираната цел. Със сегашния държавен апарат, държавната петролна компания ще създаде нови възможности за корупция, при което печалбата на тази фирма ще се приватизира от избрани от правителствата компании, а нейните загуби ще се плащат от цялото общество. Една до болка позната история.
Трябва ли държавата да се бърка в ценообразуването чрез продажби на ниски цени? Възможно ли е това да стане със 100 бензиностанции на пазар с около 4000 лицензирани обекта и още толкова, работещи „на сянка”?
Държавата трябва да се бърка в ценообразуването на всеки сектор, в които има монопол. Тези монополи трябва да се разбиват винаги, когато това е възможно. А когато не е възможно – да участва чрез регулиране на ценообразуването.
Държавата може да има интернет информационна платформа, с която да информира за цените на горивата по цялата страна и по света. Това би подпомогнало потребителите да направят своя избор.
Държавата, вместо да прави бензиностанции, със сигурност трябва да се погрижи да няма работещи „на сянка” и неплащащи акцизи. Лицензите са задължителни за всички.
Във времето на информационната революция държавата има техническата възможност да проследи движението на всеки литър гориво. Необходими са само прости и ясни правила, които да се спазват от всички.
За или против сте за премахване на плоския данък и замяната му с прогресивна скала?
Няма развита демократична държава с плосък данък. В условията на държава с висока корупция, особено ако се искат повече вътрешни и външни инвестиции, плоският данък никога не дава желания ефект.
Корупцията е особен вид налог, който торпилира стимулиращия ефект на плоския подоходен данък. Това показва и опитът на България. Защо ги няма големите инвеститори в България? В този контекст, България трябва да премахне корупцията и да въведе прогресивното подоходно облагане. С допълнителните приходи – да създаде добре обучена и прозрачна администрация, която да служи на бизнеса и на цялото общество. А не обратното, какъвто е случаят в момента.
Тази стъпка може реално да доведе до здрава бизнессреда с прости и ясни правила. Българите, които живеем и работим в чужбина – нямаме нищо против да плащаме данъци по прогресивна скала, когато знаем, че тези данъци се събират от всички и се храчат прозрачно от държавата за качествени административни и публични услуги – като образование и спазване на обществения ред и законност, например.
Според Вас, трябва ли по социални причини да се намалява единната ставка за ДДС за отделни стоки и услуги? Или социалните проблеми трябва да се решават само чрез социални политики?
Очевидно е, че единната ставка за ДДС е по-лесна за администриране и по-ефектива за прилагане. От друга страна, социалната политика може да се води с много инструменти, в това число и с различни ставки на ДДС, и с прогресивно данъчно облагане. Големият проблем пред социалната политика в България са неясните й цели и ниското качество на администриране, а оттам – и ниската й ефективност.
Една нова социална политика може да си постави и нови цели: ограничаване на демографската криза, намаляване на огромните злоупотреби с публични средства за социални програми, увеличаване на стимулите за широки слоеве на населението с цел включване в активната работна сила и намаляване на хората, доживотно зависими от социалните помощи.
Преход към диференцирани ДДС-ставки – за туризъм, за храни, за лекарства и т.н. – ще означава нарушаване на сегашния баланс на приходите и търсене на нови данъчни източници в посока на прогресивното подоходно облагане. Такъв подход означава и промяна на баланса между бюджетните приходи от косвени и преки данъци, като ролята на последните ще се увеличи. Това, поне в кратък период, ще влоши бюджета и ще намали икономическите стимули. Но умелото провеждане на подобна данъчна реформа в дългосрочен план може да доведе до преразпределението на доходите в посока на труда и засилването на възможностите и стимулите за инвестициите в човешки капитал. Това ще даде тласък на усилията за справяне с демографската криза.
