Американската администрация не може да реши собствените си проблеми след смъртта на чернокожия Джордж Флойд, но това не й пречи да търси нови обекти за конфронтация. Явно Китай вече не е достатъчно атрактивна мишена за президента Доналд Тръмп и той реши да провокира Европейския съюз. След търговската война от 2019-та сега американският държавен глава са зае да прекроява картата на Европа. Брюксел обаче си научи урока и вече няма да е пасивен наблюдател на неговите агресивни имиджови стратегии.
Всичко тръгна от там, че бившият посланик на САЩ в Германия Ричард Гренел организирана на 27 юни в Белия дом среща на представители на Белград и Прищина без дори да информира европейските институции за тези намерения. Реакцията на Европа този път не закъсня.
"Действате противно на Евросъюза? Не търсите реакция от Берлин, Париж, Брюксел? Ами ако ЕС преговаря за дълбоки и приобщаващи области на свободната търговия с талибаните?", попита председателят на Мюнхенската конференция за сигурност Волфганг Ишингер.
Вашингтон побърза да обвини общността, че от години обещава да либерализира визите за косоварите, но без да предприема нищо и така спъва прогреса им. Но реалният мотив, разбира се, е друг. Тръмп се надява да постигне официален мирен договор в региона преди президентските избори в САЩ, с което да опровергае демократите, че външната му политика е "преливане от пусто в празно", а и да изолира Евросъюза от собствения му двор.
Доналд Тръмп може би е забравил, че само след дни – на 22 юни, ще се проведе видеоконференцията ЕС-Китай. Дотогава Вашингтон и Брюксел трябваше да съгласуват обща позиция, защото азиатският гигант е предизвикателство и за двете страни, само че дали това ще се случи при новия развой на събитията? От няколко години Франция и Германия са по-предпазливи в своята политика с него, а и Европейската комисия го приема като системен конкурент. Но западноевропейците се страхуват от опитите на Китай да обвържат държавите от Централна и Източна Европа с инвестиционни споразумения. От същото се опасяват и в Белият дом – азиатска експанзия на Балканите, и затова се опитват да играят и ролята на великия омиротворител между Сърбия и Косово. Въпросът е защо не търсят подкрепата на Брюксел при положение, че играят в едно поле?
Съединените щати като че ли не си дават сметка, че трудно ще повлияят върху един от най-упоритите конфликти на Стария континент – Сърбия не е спряла да настоява, че Косово е историческата ѝ сърцевина и разчита на Русия и Китай, за да блокира приемането му в Организацията на обединените нации.
Ще станат ли търговски неволи перманентни?
Цялата тази история се разиграва на фона на периодичните търговски сблъсъци между САЩ и ЕС, след като американският президент наложи мита на вноса на европейска стомана и алуминий. В отговор Брюксел обяви вносни мита за американските стоманени изделия. И нищо чудно двете икономически сили скоро да се окажат на прага на нов търговски конфликт. Брюксел обвинява американците, че гледат на Европа като на конкурент, а не като на партньор. А най-голямото разочарование за Тръмп си остава големият търговски дефицит в търговията със съюза. Вашингтон обърна гръб на преговорите, чиято цел бе да свалят напрежението заради спора за субсидиране на самолетопроизводителите. Миналата година САЩ получиха зелена светлина за налагането на мита върху европейска продукция за 7,5 млрд. долара в отговор на незаконна правителствена помощ за Airbus. А едно от основните притеснения на Евросъюза е американската заплаха да въведат мита за европейските автомобили и автомобилни части.
„Ако Европейският съюз не се промени, ще наложим мита върху техните автомобили, докато не се осъзнаят. А те ще се променят веднага“, заяви американският президент.
И американските войници в Германия намаляват
Набелязаната за 27 юни среща за решаване на конфликта между Сърбия и Косово без уведомяването и без участието на Брюксел, не е изолиран случай на не особено уважителното отношение на сегашната американска администрация към партньорите от Европа. В началото на месеца Доналд Тръмп нареди изтеглянето на 9500 американски военни от Германия. За което кабинетът на Ангела Меркел не бе информиран.
По този повод координаторът на германското правителство за трансатлантическото сътрудничество Петер Байер заяви: "Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да изтегли хиляди военни от Германия е неприемливо".
Съединените щати обмислят да прехвърлят свои войници от Германия в Полша и като причина се изтъкват недостатъчните, според Вашингтон, разходи на Федералната република за отбрана. Полша вече отделя за тези цели два процента от своя брутен вътрешен продукт, докато Германия едва ли ще достигне този показател в близко бъдеще.
"Обидно е да се очаква, че американските данъкоплатци ще продължават и в бъдеще да плащат за 50 хиляди американци в Германия, при положение, че германците харчат парите си за собствени нужди", коментира американски дипломат.
При все че американското военно присъствие е намалено, в Германия и досега се намира най-големият контингент на САЩ в Европа – почти 40 000 души. Повече американски войници са дислоцирани само в Япония – там те са към 50 хиляди.
КАРЕ
И български евродепутати се хванаха за гушите
Двама български евродепутати – Илхан Кючюк (ДПС) и Ангел Джамбазки (ВМРО) се скараха по въпроса за евентуална размяна на територии и население между Косово и Сърбия по време на уебинар на 16 юни, организиран от Европейския парламент.
Кючюк укори ЕС, че не е изпълнил обещанието си към Косово за либерализиране на визовия режим. Според него това е една от причините Европа да изостава от САЩ не само в Косово, но изобщо в Западните Балкани. .
„От действията на Тръмп и представителите на администрацията му е видно, че САЩ ще играят важна роля в решаването на спора. Но те нямат големи различия с Европа. Идеята е 5-те страни от ЕС (бел. ред. – Испания, Румъния, Словакия, Кипър и Гърция) да признаят Косово. И крайната точка да е от Сърбия, която да направи същото“, обясни Кючюк.
Ангел Джамбазки пък е на мнение, че европейското изоставане се дължи на двувластието – от една страна, има върховен представител за външната политика, а от друга – външнополитическите решения на ЕС се вземат в Берлин и Париж. Така френският президент Еманюел Макрон, притиснат от вътрешнополитически проблеми, забавил даването на дата за преговори със Скопие и Тирана. Евродепутатът обаче не смята, че този проблем е работа на Щатите.
„С оглед на ситуацията без изход, в която са Сърбия и Косово, може би размяната на територии ще се случи, независимо дали това се харесва на ЕС или не“, изтъкна той. По думите на Джамбазки Брюксел не може да направи нищо, защото пет страни членки не са признали Косово. Освен това след евентуална размяна на територии има риск България да се окаже на границата с Косово.
