След като преброди през последните десетина дни диапазона между 1.1425 и 1.1225 щ. долара, единната европейска валута се установи в близост до стойност 1.13 долара, с тенденция по-скоро отново да тръгне надолу. Основната причина е страхът от завръщането на пандемията от COVID-19, което ще забави икономическото възстановяване на глобалното стопанство и задаващите се нови мита, с които САЩ заплашват Европа.
Тази опасност надделя и позамъгли лъчите надежда, които изпратиха публикуваните през седмицата фундаментални показатели за най-силните икономики на еврозоната.
В Германия индексът на авторитетния икономически институт IFO, който оценява нагласите на местния бизнес, е скочил до 86.2 пункта през юни срещу 79.7 през май – най-големият ръст след обединението на страната през 1990-а. Подиндексът, следящ текущите условия, се е повишил от 78.9 на 81.3 пункта. Индексът, оценяващ икономическата перспектива, е добавил почти десет точки към майската си стойност, надхвърляйки 91 пункта – очевидно доказателство за оптимизма на германските бизнесмени.
Тези резултати, според директора на института Клеменс Фьост, означават "светлина в края на тунела". Икономистът на IFO Клаус Волрабе очаква германското стопанство да се върне към растеж през третото тримесечие след като отбеляза двуцифрен спад през второто. Правителството пък се надява пакетите от фискални стимули за над 130 млрд. евро да помогнат на националната икономика да се върне към растеж през второто полугодие.
Ден по-рано, на 23 юни, IHS Markit публикува индекса, оценяващ бизнессредата в Германия. Юнската му стойност от 45.8 пункта е доста над майските 32.3 точки, което показва, че частният сектор на страната се възстановява бавно, но сигурно от срива, причинен от COVID-19. Подобрение има и при производството и при услугите, въпреки че те все още не са се върнали към растеж.
Икономистите обаче предупреждават, че възходът ще отнеме доста време, защото пораженията от заразата и несигурността продължават да натискат надолу търсенето и да увеличават безработицата. Същевременно, Съветът от икономически консултанти на германското правителство публикува прогнозата си за 6.5% спад на БВП на Германия през тази година, последван от икономически растеж от 4.9% през идната и връщане на БВП на предпандемичното си равнище не по-рано от 2022-а.
Във Франция съживяването на стопанството след постепенната отмяна на карантината срещу COVID-19 е по-силно от очакванията, поне ако се съди от активността в частния сектор, показала растеж за първи път за последните четири месеца. Публикуваният на 23 юни индекс на IHS Markit е скочил до 51.3 пункта през юни срещу 32.1 през май – доста над прогнозираните 46.8 пункта. Индивидуалните подиндекси, които отчитат активността в секторите на производството и на услугите, също са се изкачили над ключовите 50 пункта – нивото, което отделя растежа от спада.
Числата потвърждават последните анализи на френската статистическа служба INSEE, че икономиката се връща по-бързо към нормалните равнища на активност. Което не означава, че е елиминирана огромната неизвестност около по-дългосрочните усложнения от вируса. Социалната дистанция, тревогите на потребителите и очакваното увеличение на безработните ще държи под контрол индивидуалното потребление и ще удължи срока на възстановяване. А председателят на "Банк дьо Франс" – Франсоа Вилроа дьо Гало – сподели, че то вероятно ще прилича на птиче крило с остър първоначален подем, последван от по-мек възходящ тренд.
Силните числа на IFO и на IHS Markit, породили надежди за V-образен подем, може би не са надежден белег за начина, по който еврозоната се възстановява от най-дълбоката в историята на съществуването си икономическа криза, предупреди на 24 юни главният икономист на Европейската централна банка Филип Лейн, поливайки със студен душ оптимизма на бизнеса. Банкерът смята, че "значителното подобрение" на краткосрочните индекси е нормално на фона на дълбочината на икономическия срив. Но стопанската активност ще остане далеч под предкризисните си равнища за дълъг период от време заради очертаващите се периодични рестрикции при нови атаки на коронавируса. Лейн допълни, че "загубите на доходи и заделянето на спестявания за черни дни продължават да потискат потреблението", а "слабото търсене, рестрикциите върху предлагането и социалното дистанциране пречат за нормализирането на икономическата активност".
