Втората бюджетна актуализация за годината влезе в парламентарния оборот. До редакционното приключване на броя депутатите още не бяха приели законопроекта на първо четене в пленарна зала, но Комисията по бюджет и финанси вече бе дала единодушно своята благословия. А парламентарната практика сочи, че при подобна ситуация даденият проектозакон обикновено се приема без много излишен шум.
Голямата новина е, че правителството планира да вземе заем в размер на 500 млн. евро по европейската програма "SURE". Анонсът бе направен от заместник-министъра финансите Маринела Петкова. За да участва в инструмента SURE, страната ни трябва да осигури гаранции на стойност малко над 107 милиона евро. Размерът на изискуемата гаранция пък трябва да е пропорционален на относителния дял на брутния национален доход на България в този на ЕС.
Това е и едно от измененията в закона за бюджета, които ще бъдат гласувани с неговата актуализация.
Условията за получаване на подкрепа, включително размерът, максималният среден срок до падежа, цената и редът за отпускането и усвояването на заема ще бъдат очертани след консултации между Европейската комисия и България. Гаранциите ще се активират, ако някоя от държавите, които са получили заеми по нея, имат затруднения с погасяването им или не могат да ги върнат
На този етап подобен заем може би изглежда по-изгоден, отколкото пласиране на емисия държавни облигации на международните пазари, защото се очаква да е при по-ниска лихва.
Програмата "SURE", която бе създадена в началото на месец май, ще бъде обезпечена чрез набиране на средства от финансовите пазари в Европейския съюз, а операцията ще се ръководите от Европейската комисия. Едно от основите предимства на такова финансиране е, че ЕС в своята цялост има възможно най-добрия кредитен рейтинг – ААА, което на практика означава, че условията ще са много по-добри, отколкото ако България сама потърси облигационен заем.
Тази опция е добре дошла за правителството, след като при първата актуализация на бюджета в закона бе записано, че годината ще приключи с 3.5 млрд. лв. дефицит (или около 3% от БВП). Това доведе до увеличение на тавана за поемане на нов държавен дълг до 10 млрд. лв, през 2020 година.
На практика с този заем от 500 млн. евро правителството смята да финансира планираните разходи в размер на 1 млрд. лв. по бюджета на НОИ за провеждането на българската схема за запазване на заетостта "60/40".
Повече яснота се очаква в следващите дни, но е важно да се знае и че предоставянето на гаранцията ще бъде регламентирано в индивидуално гаранционно споразумение, сключено между Европейската комисия и България.
"Съгласно проекта на гаранционното споразумение в случай че държава-бенефициент на помощта, не погаси част или цялото си задължение по отпуснатия по инструмента заем, Европейската комисия ще отправи искане към гарантиращите държави за предоставяне на сума до максималния размер на предоставената гаранция за погасяване на необслужените задължения", се казва в мотивите към законопроекта за промяна на Закона за държавния бюджет. Там обаче не се казва какво ще се случи ако една или няколко държави не успеят да платят и България е принудена да съдейства с нейната гаранция за погасяването на техния дълг. Е, може би ще бъде казано, че това е то европейската солидарност.
Втората причина за актуализацията на бюджета е участието на страната ни в Паневропейския гаранционен фонд. Приносът ни за него ще е в издаването на гаранции за 51 млн. евро. Сумата по споразумението е изчислена на база дела на България в капитала на ЕИБ – 0.21 процента.
Фондът ще е в размер на 25 млрд. евро. Той е свързан с операциите на Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд, които ще подкрепят малки и средни предприятия, предприятия със средна капитализация и корпорации за справяне с кризата. Очаква се фондът да мобилизира до 200 млрд. евро допълнителна целева ликвидност и краткосрочна капиталова подкрепа за европейската икономика.
Фондът ще се финансира от държавите – членки и европейските институции, като приносът им ще бъде под формата на неотменими, безусловни гаранции при първо поискване, които ще покриват загубите и свързаните с тях разходи, възникнали в изпълнение на операции, финансирани от ЕИБ и ЕИФ.
В рамките на този инструмент ще се предоставят директно финансиране или гаранции за високорискови операции основно за малки и средни предприятия, които са жизнеспособни в дългосрочен план, но изпитват затруднения поради икономическото въздействие на пандемията от COVID-19. Приоритетно ще се финансират фирми, предоставящи важни услуги по-специално в областта на здравеопазването, медицинските изследвания и образованието.
По тази схема България ще работи с Европейския съюз чрез Министерството на икономиката, Министерството на финансите и Българската банка за развитие (ББР).
"Нашият интерес е поне да компенсираме сумата на гаранцията с проекти, които евентуално ще се върнат към нас“, обясни заместник-министърът на финансите Маринела Петрова.
Дотук добре, но се създава неприятно усещане, че при втората актуализация на бюджета на държавата правителството неглижира някои политики, които са свързани с промени в приходната и разходната част на бюджета.
Въпреки че фундаментален принцип е, бюджетът да се разглежда като инструмент за провеждане на политики, у нас очевидно политиките са продукт на финансовия ресурс, който страната ни ще получи по една или друга програма. Ето защо на два пъти от началото на извънредната ситуация Министерството на финансите отчете солиден бюджетен излишък и поддържаше солидни резерви, макар в първите месеци след принудителното спиране на бизнеса те да са най-необходими.
Да не говорим, че времето за актуализация е удобен момент финансовото министерство най-после да освежи прогнозите си за българската икономика в условията на криза и данъкоплатци да добият по-ясна представа как тази криза се отразява на държавните финансите. Но не би.
