Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Разликата между цените "продава" и "купува" на десетгодишните книжа, емитирани от различни държави, се стесняват, което е един от най-сигурните пазарни сигнали, че обстановката се нормализира и оптимизмът отново надделява над песимизма. Книжата на страните от еврозоната се търгуват при все по-близка доходност. Разликата в доходността на книжата и на държавите извън еврозоната спрямо тези от зоната също отново се стеснява.
Водещите борсовите индекси, които са най-точният барометър за настроенията на инвеститорите се повишиха до нивата от преди кризата с пандемията. Същото се случи и с цените на петрола и на цветните метали. Вечното дерби евро/долар също се води в тесен диапазон (като преди кризата).
Възстановяването на ценовите нива на основните търгувани пазарни позиции и стесняването на разликата в доходността на книжата е най-ясният и точен сигнал за нормализиране на пазарните настроения и за това,че инвеститорите отново са склонни да развържат кесиите си.
Точно преди три месеца инвеститорите бързаха да се отърват от по-рисковите книжа, каквито са корпоративните облигационни емисии и тези на държавите с по-нисък кредитен рейтинг. Тогава спредовете се разширяваха. Сега пък се чудят как да си ги набавят отново, защото преценката им е, че въпреки нестихващият огън на коронавирусната инфекция перспективите пред развитието на световната икономика се подобряват значително. Това е основната причина за U образната крива на цената им и Ո образната крива на доходността.
Такъв лупинг направиха книжата на всички страни от евросъюза, които обаче са извън еврозоната. Полските, унгарските и румънските книжа възвърнаха значителни територии от загубените ценови позиции. Техните еврооблигационни емисии с падеж 2029 г. в момента се търгуват на нивата съответно 0.17%, 0.99% и 2.37% на годишна база, които са много близки до предкризисните. и
Същото се случи и с българските еврооблигационни емисии. Доходността на най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2035 г., вече е 1.27% на годишна база, каквато беше в началото на април. Тази с падеж 2028 г. пък се търгува при доходност от 0.22% годишно и в най-скоро време очаквам да достигне предкризисните си нива от 0.15 на сто. Тук трябва да се отбележи, че тя е оценена наравно с полските книжа, които са отличникът на групата на държавите, които все още са извън еврозоната. Същата е ситуацията и с книжата ни с падеж 2027 г., договаряни в момента при 0.2% на годишна база. Емисията ни с падеж 2024 г. се котира при 0.09%, а се котираше при минус 0.09% в началото на годината, но достигна 0.8% в разгара на пандемията. Най-краткосрочните ни книжа с падежи 2023 г. и 2022 г. вече се договарят при съответно 0.00% и минус 0.04% и също са много близко до предкризисните си равнища от съответно минус 0.1% и минус 0.25% годишна доходност.
Доходността и на книжата ни, търгувани на вътрешния вторичен междубанков пазар, се понижи. Реалните сделки, както обикновено бяха пренебрежимо малко, защото купувачи много, но продавачите обичайно липсваха. Всеки е наясно, че ако продаде сега, няма как да се сдобие отново с левови държавни ценни книжа. Спомена за 2018 г., когато Министерството на финансите не пусна в обръщение нито една ценна книга още е жив, а вече тече третия месец, в който на първичния пазар не е предложена нова емисия от ДЦК .
