Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Вече става все по-ясно, че каквото и да очакваме, винаги идва нещо неочаквано. Никой не си е представял такава пандемия, никой не е очаквал и втората вълна да е през лятото..
Сега, преди публикуването на данните за състоянието на икономиките, инвеститорите очакват лоши новини. Но те може да се окажат и неочаквано лоши, т.е. ужасни, а може и да не са чак толкова. Ето защо от известно време се забелязва някакво затишие на пазарите в очакване на неочакваното. Дилърите държат все още дълги кешови позиции, но поглеждат и към по-рисковите инвестиции в корпоративни книжа.
Допълнително напрежение внасят и предстоящите избори в САЩ, както и от непредсказуемите изблици на Тръмп. Последният бе излизането на САЩ от Световната здравна организация. Да не забравяме и по-рядко споменаваната напоследък, но неприключила търговска война с Китай.
В така създалата се обстановка на несигурност цената на корпоративните книжа и на суровините, и материалите отчита плах ръст на седмична база, но в същото това време и цените на държавните облигационни емисии отчитат подем.
Ръстът на водещите фондови борси DJIA, DAX и NIKKEI е от порядъка на 1-2%, а на стоковите тържища цените на нефта, на медта и на алуминия се покачиха с по 1% до 3% за последните пет работни дни.
Цените на 10-годишните щатски държавни облигационни емисии отчитат много плах ръст от едва 10 цента, докато тези на Германия нараснаха със 70 цента.
Книжата на страните от Централна и Източна Европа също бяха обект на инвеститорски интерес и стойността им се покачи с по 60 цента на 10-годишните книжа на Полша и с 80 цента- тези на Гърция. Облигациите на Унгария и Румъния поскъпнаха съответно с по 90 цента и 1.4 евро.
Цените и на българските еврооблигационни емисии продължиха своя възход, който започна от средата на май. Тогава низходящата тенденция, стартирала от средата на март, беше прекъсната и обърната.
През последните пет работни дни най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2035 г., поскъпна с 1.6 евро, а доходността й се понижи с 10 базисни точки до 1.16% на годишна база. Книжата с падеж 2028 г. и 2027 г. поскъпнаха с по 44 и 33 евроцента, а доходността им се понижи с по 6 базисни точки- съответно до 0.12% и 0.11% спрямо година по-рано. Най-краткосрочните ни емисии – с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г., поскъпнаха с по 20 евроцента всяка. Доходността на тази с падеж след четири години е точно 0.00% на годишна база, а на другите е отново на отрицателна територия и е съответно минус 0.06% и минус 0.2% на годишна база.
Търсенето на левовите ни емисии от държавни ценни книжа също се повиши и оказа пряко влияние на цените им. Доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост се понижи. Емисията с падеж декември 2029 г. отново носи доход от 0.45%, след като се беше повишила до 0.95% на годишна база преди два месеца.
Министерството на финансите все още се въздържа да емитира нови дългови държавни ценни книжа. Преизпълнението на консолидираната бюджетна рамка е с 1.6 млрд. лева за първото полугодие на годината. Може би разчетите на финансовото ни ведомство сочат преизпълнение на бюджета и към края на годината, а това може да е причина за липсата на нови емисии на държавни ценни книжа. По-вероятната причина обаче е, че са намерили по-евтино външно финансиране. Аз поне залагам на второто.
