Как фирма с регистриран капитал от 100 лв. може да е собственик на няколко емблематични по скандалността си обекти, от които даже само единият е на стойност поне 15 млн.лева?
Отговорът на този въпрос трябва да дадат всички институции в държавата, които имат отношение към несекващите вече от десетилетия имотни енигми по нашите земи. И да се надяваме, че думите на главния прокурор Иван Гешев, че „за прокуратурата няма недосегаеми – Пеевски, Доган, Борисов, Радев“, няма да се окажат само празни рецитации.
Скандалите около Доган сарай в Росенец, които запалиха поредно фитила на народното недоволство, не са от вчера. Арогантността и безочието, които от години са изразните средства на „пазителят“ на етническия мир и чрез които той успя да се превърне във властелин на държавата, за да
продължава „да разпределя порциите“
на икономическото влияние у нас, изчерпа търпението и на най-сговорчивите опоненти.
Темата за законността и въпросите около финансирането на т.н. лятна „резиденция“ в Росенец се върти в публичното пространство от близо пет години. Още през 2015 г. в. „Банкеръ“ започна да нищи превземането на морския бряг от назначената да управлява имотите на Доган фирма „Хермес Солар“.
В първите години това се правеше „завоалирано“, но днес – вече съвсем откровено и пред цяла България. Истинският собственик на имението се показа съвсем по домашному ,…по къси гащи. Човекът, който обяви, че може да си купи всичко, дори и космическа совалка ако пожелае, наруши уединението си, за да обясни на подръжниците на ДПС, пристигнали от всички феодализирани от тази партия региони, „че много ги обича“.
Като изключим политическия резонанс от случилото се в Росенец преди дни, не е лошо да се върнем към историята, в чиито детайли е
крайно време да се зарови Иван Гешев.
Комплексът, кацнал на самия нос Чукалята (по-известен като Отманли), на книга се води собственост на дружеството с ограничена отговорност "Хермес Солар"ООД. То е с регистриран капитал от… 100 лева. Негови собственици според Търговския регистър са руският гражданин Георгий Серопян ( с 5 дяла) и Снежана Карова (с 95 дяла). Тази собственост е претърпяла няколко трансформации през последните години.
При учредяването на дружеството през 2011 г. негов мажоритарен собственик е Хайрие Сюлейман Хаджийска (с 85% ), а по пет на сто притежават брат й Мустафа Шан и споменатият вече Серопян. За Хаджийска се знае, че е била секретарка на личния помощник на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган – Ахмед Емин, който до мистериозната си смърт през 2008-а отговаряше за паричните потоци в партията на Сокола.
Един от познавачите на процесите в ДПС – Осман Октай, от години повтаря, че именно след нейните показания прокуратурата е спряла разследването на случая със “самоубийството” на Емин. Очевидно за награда самата
Хаджийска се събужда като преуспяла бизнес дама,
която върти няколко фирми, свързани с любимия бизнес на Доган – енерговъзобновяеми източници.
Самият кичозен комплекс на брега на морето, за който става дума, е реализиран на мястото на разрушените сгради на бившата гребна база и яхтклуб на "Нефтохим". Парцелите в парка първо се числят в активите на приватизираната петролна рафинерия, но малко след приватизацията й са продадени на неидентифицирана офшорка. Не е трудно да се досетим, че нейният собственик е още по-неидентифициран. Вече става дума за дружество "Трокси трейдинг лимитид", регистрирано в Лимасол чрез българското си представителство “Стрейтлайн” ЕАД. През март 2014-а то препродава част от терена (близо 9 декара) на “Хермес Солар” ООД за 1.7 млн. лева.
Името й се появява и в списъците на дружествата, финансирани със сериозни суми от фалираната Корпоративна търговска банка. Първия си кредит е получила от финансовата институция през март 2012-а (само година след като е регистрирана). И макар че няма нито кредитна история, нито активна търговска дейност, а активите й са сведени до един парцел в района на “Военна рампа” в столицата , идеята й да построи нов завод за фотоволтаични панели с поточна линия от Италия се оказва достатъчно “гениална”, за да получи финансиране за… 18 млн. евро (чрез три договора).
Целият кредит е трябвало да се изплати окончателно през 2016-а. Но поставянето на банката под специален надзор някак доста подозрително съвпадна с края на гратисния период (през който не се погасява главницата по заема, а само дължимите лихви) и през есента на 2014-а фирмата се отървава от дълга си към фалираната кредитна институция с помощта на Първа инвестиционна банка и "Търговска банка Д".
Година по-късно имената на "действащите лица" в самото дружество се сменят и днес те, както вече споменахме, са Георгий Серопян и Снежана Карова.
Връзка им с “Централата”
на ДПС лъсва още по-ясно от избора на архитект, който проектира грандиозния градеж в Росенец. Той не е кой и да е, а Калин Тихолов – човек ,който отдавна е влязъл в черните списъци на природозащитниците като един от гробокопачите на българската природа. В същото време обаче, той беше на косъм да бъде произведен за министър в правителството на Пламен Орешарски именно по предложение на Сокола. А що се отнася до "заслугите" му за редица проекти, бетонирали Черноморието ни – в. “БАНКЕРЪ” им е посветил доста свои текстове през годините.
Бизнес израстването на „инвеститора“ на този проект също е меко казано подозрително. През 2014-а (при второто правителство на Бойко Борисов) "Хермес Солар" получава награда "Работодател на годината 2014". Тя е в категорията "Работодател, осигурил възнаграждение, по-високо от субсидираното от държавата за безработни, наети по програми и мерки за заетост и обучение и по схеми на ОПРЧР". Но от публикуваните финансови отчети на дружеството се вижда, че то е работило …на загуба.
Другата връзка между фирмата и ДПС се онагледява от един договор за наем, който е сключен в началото на 2013 г. с дружеството на Румен Гайтански "Пропърти Консулт". Чрез този контракт тя наема придобитите от него бивши офиси на "Чистота София" в квартал "Модерно предградие" за 20 хил. евро на месец. Партньорството се задълбочава в края на 2015-а, когато "Пропърти Консулт" влиза в "Хермес солар" с апорт на офисите и на производствената база в "Модерно предградие". До увеличаване на капитала на дружеството не се стига, защото в края на 2015-а "Пропърти Консулт" продава тези активи на "Хермес Солар". Очевидно сделката е била обезпечена с друг вид договорки, тъй като по същото време друга фирма, свързана с Гайтански – "Кристална вода", започва да получава обществени поръчки за милиони, като в някои от търговете дори измества дружества, контролирани от депутата от ДПС Делян Пеевски.
Сегашната мажоритарна собственичка на морския сарай Снежана Карова, също не е случаен избор. Тя е дъщеря на Kарамфил Каров, председател на общинския съвет в Девин (2011-2015 г.) и ръководител на местната структура на ДПС. Той е изключително близък до съпредседателя на движението Мустафа Карадайъ, който преди дни беше довел всичките си роднини да бранят Доган. Каров търгува с горива. Преди няколко години една от фирмите му – "Петрол Комерс" ЕООД, получава 1.2 млн. лв. безлихвен заем от ПУДООС. Той е предназначен за изграждане на МВЕЦ "Гьоврен", стопанисван от друга негова фирма.
С други думи, няма как да има и помен от съмнение, чия е реалната собственост на
мегаломанския и кичозен комплекс.
Любопитното в тази история е и разработването на подробен устройствен план, който “легитимира” този градеж. Обособяването на парцелите около носа е започнало две години преди "Хермес Солар" да купи имота. През април 2012-а планът е променен по искане на "Стрейтлайн", отправено до общината в Бургас. Тогавашният областен управител Константин Гребенаров не е съсем съгласен с начина, по който са определени границите на парцелите, тъй като чрез новото градоустройство на практика се блокира достъпът до пристанището на нос Чукалята. Но забележките му са “деликатно” подминати, а той постепенно изпада от листата на доверените лица в ГЕРБ. Кандидадурата му за кмет на Созопол пропада и управляващата партия се доверява на разследвания днес Панайот Рейзи.
В края на март 2013-а общинският съвет в Бургас одобрява план за регулация и застрояване на 18 различни поземлени имота. Сред тях са и двата терена, върху които е разположен сараят. Единият е със статут "за водна спортна база", а другият – "за водна спортна база и брегоукрепване“. С други думи – всичко, което частното дружество е поискало.
В края на май 2014-а "Хермес Солар" в качеството си на нов собственик на имота подава заявление до Регионалната инспекция по околната среда и о водите в Бургас, с което представя инвестиционното си предложение "Изграждане на сграда за водна спортна база и басейн". По това време тя се контролира от министъра от ДПС Искра Михайлова. За по-малко от седем работни дни фирмата получава становище (подписано от директора на инспекцията Антоний Иванов), от което става ясно, че не е необходимо да се провежда процедура по оценка за въздействие на околната среда. Две седмици по-късно фирмата подава съответните документи до общината за издаване на разрешение за строителство на "сграда за водна спортна база". И след седмица го получава. Може би защото за това се е погрижил арх. Тихолов?! Градежът е възложен на "Главболгарстрой".
Но както е известно
апетитът идва с яденето
Както „Банкеръ“ писа още през 2016 г. в публикацията си под заглавие „Държавата пак се наведе пред Доган“, "приклякането" пред Сокола беше свързано с претенциите на "Хермес Солар" да бъде обявена за собственик на пристана край морския сарай. Оказа се, че частното дружество е "доказало", че кадастралната карта е сгрешена и в нея теренът на пристанището неправомерно е записан като държавен. То поиска от бургаската Служба по геодезия и кадастър да направи корекция на данните с аргумента, че този пристан бил част от придобитите от дружеството активи на бившата водно-спортна база. И я получи, тъй като внесе официално нотариални актове, с които доказва, че вълноломът е неин по силата на покупката на базата от предишния собственик на имота – "Стрейтлайн" ЕАД. Подходящи магистрати се произнесоха, че пристанът никога не е бил собственост на морска администрация, както се надяваха да докажат някои от гражданските организации, които бяха подали сигналите за ограничения достъп до плажната ивица.
Като оставим настрана факта, че при приватизацията никой не си е и помислял дали трябва да продава пристана, областната администрация по това време, представлявана от Вълчо Чолаков деактува вълнолома и прилежащите му съоръжения като държавна собственост и по този начин ги легитимира като част от имението на брега на морето.
Уж бяха правени проверки, уж се установи, че два декара от терена, върху който е била построена бившата спортна база на "Нефтохим", сега превърната в имение, на практика е частна държавна собственос. Но тъй като законът позволява подобни терени да бъдат продадени по формулата "прекратяване на съсобственост", работата в крайна сметка беше уредена в полза на "Хермес Солар".
Така
“зоната на спокойствие”
на обитателя на "имението" все повече се разширяваше и разширяваше. През миналата година сателитни снимки показаха , че мeжду фeвруaри 2018 и нoeмври 2019 г. прeд мoрcкия caрaй е изникнал и 230-мeтрoв вълнoлoм. Така и никой не даде отговор на въпроса кой е построил впечатляващото съоръжение в акваторията на Черно море,въпреки че тя по Закон e изключитeлнa държaвнa coбcтвeнocт. Независимо от тази „неяснота“ се оказа, че вълнoлoмът се е сдобил с oтдeлeн кaдacтрaлeн нoмeр, като …пoзeмлeн имoт c плoщ плoщ 5838 кв. м.( 07079.831.346 ) и e узaкoнeн cъвceм в нaчaлoтo нa тази гoдинa cъc Зaпoвeд зa измeнeниe нa КККР № 18-2034-от 24 февруари нa началника на бургаската Агенция по кадастър. Странно защо обаче в публичният рeгиcтър нa кaдacтърa тaзи зaпoвeд не е публикувана, а в самата кадастрална карта нe e oтбeлязaнo и чия e coбcтвeнocттa нa cъoръжeниeтo.
Фирмата продължава да „усвоява“
терените в околността. През април тази година общинският съвет в Бургас отново я обслужва. В края на въпросния месец местният парламент гласува внесеното извънредно предложение за решение от кмета на града Димитър Николов, с което владението на общинския път, който води до залива се прехвърля върху собственика на сараите.
Това става чрез удобната формула изработване на нов устройствен план на парк „Росенец“, с мотива че могат да бъдат загубени европейски средства за канализацията на рибарското селище „Ченгене скале“ и на почивните бази в местността. Така пътят става …частен. А общината получава терен покрай оградата на нефтената база на "Лукойл", където да бъде изграден път за охрана. Каква по перфектна замяна от тази?!
След разразилите се скандали, кметът на Бургас се опита да излезе от ситуацията като обясни, че със замяната общината ще осигури не само достъп до нефтената база – обект от стратегическо значение, но и до бреговата ивица. „Имаме един държавен имот, който е заобиколен само от частни имоти и нито една улица не води до този държавен имот“ констатира кметът на Бургас Николов. Според него досега този достъп е бил ограничен, защото общинският път е стигал до частен имот.
„За да не се налага втори път който и да е българин да стига по море до този държавен имот – българската брегова ивица, ние внесохме подробен устройствен план. Трансформирахме осигуряване на път и накрая общинския път стига до един голям, безплатен обществен паркинг, за да може да се стига до бреговата ивица“, съобщи още кметът на Бургас.
Така или иначе, за момента плажът е нива, вълноломът не е пристанище, а пътят е частен – в полза на обществото!!!
Само дето трябва да се намери някой, който да повярва на подобни брътвежи.
За успокоение на публиката тази седмица започнаха проверки на ДНСК и на министерството на регионалното развитие и благоустройство. Резултатите от тях обаче едва ли ще бъдат огласени скоро.
Опитът ни да получим повече информация за градежите в Росенец от главния архитект на Бургас арх. Емил Бурулянов удариха на камък. Той бе любезен, но не можа да ни даде нито един отговор за това колко и какви градежи са били разрешавани на терена на фирма „Хермес Солар“, нито на какъв етап от строителството са те.
Шефът на ДНСК арх. Иван Несторов също не се ангажира с коментар по случая, тъй като проверките едва сега започвали.
Въпросите, свързани с финансирането на този обект, също остават без отговори, тъй като не става ясно откъде са дошли парите за този макар „недовършен“ градеж. Финансови отчети на фирмата – собственик в Търговския регистър за последните години липсват, което си е нарушение, както и да го гледаме. Едва ли има нужда от коментар и как всички тези факти са проспани от чиновниците. Интересно е и откъде са средствата за „обезпечаването“ на лукса в сарая, при положение че тази фирма, поне до 2015 г., отчита само загуби?
По всички тези въпроси трябва да се изкажат и прокурорите, и този който „бори“ корупцията на всички нива.
Резултатът засега е едно на нула за Доган…Вече четвърт век.
