Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Европейският съюз развърза кесията и всички вкупом решиха, че е дошло време да пируват. Само че това ще бъде пир по време на чума, защото по разрушителната си сила и по опустошенията, които се очертава да причини пандемията COVID-19, тя ще бъде съизмерима с чумата.
Типично по балкански, вместо да си гледаме собствената купичка, се вторачихме в тази на съседите отляво и отдясно. Гърция и Румъния получили повече. Да, получиха по-големи суми, но и икономиките им са по-големи, т.е. по-засегнати са от вируса. Брутният вътрешен продукт на България е 60 милиарда евро, докато на съседите е съответно 183 милиарда евро и 217 милиарда евро или те са 3 пъти и 3.7 пъти по-големи.
Очаквано пазарите реагираха положително на факта, че ЕЦБ ще разходва, или иначе казано – ще налее в банковата система на еврозоната 1.35 трилиона евро чрез операции по изкупуване на държавни облигации както и че Европейският съвет се договори за 750 милиарда евро в подкрепа на засегнатите от пандемията.И Еврото поскъпна спрямо долара и към другите основни валути.
Смущаващият момент обаче е, че все някога някой трябва да ги връща. Въпросът кой и кога ще го направи натежа като дамоклев меч над пазарите и оптимизма бързо повехна. В допълнение към тази недотам оптимистичната картинка, данните за състоянието на световната икономика показват по-бавно от очакваното възстановяване. САЩ и Германия отчитат положителни тенденции на икономически ръст, но още е много рано да се говори за трайна тенденция, защото рискът от ново потъване на икономиките заради следваща по-мощна есенно-зимна вълна на пандемията остава. Ето защо цените на суровините и металите едва доловимо се увеличиха, но без съществени движения през седмицата. Цените на акциите също останаха безмълвен свидетел на случващото се, в резултат на което водещите борсови индекси – щатският Down Jones Industrial Average и немския DAX, отчетоха символични ръстове спрямо предходната седмица. Цените и на 10-годишните облигации на САЩ и Германия също останаха извън полезрението на инвеститорите. Интересът към тях все пак не стихна и те отчетоха плах ръст.
Големият печеливш през седмицата бяха държавните съкровищни облигации на страните от Централна и Източна Европа. Тези на Румъния и Унгария поскъпнаха с най-много – с по 1.72 евро, а на Гърция – с 1.2 евро, но да не забравяме, че те и загубиха най-много. От тях само гръцките книжа възстановиха предкризисните си нива.
Българската еврооблигация с падеж през 2028 г. поскъпна с 40 евроцента за последната седмица, като доходността й е 0.10% на годишна база и е по-ниска спрямо началото на годината, когато се договаряше при 0.15% до 0.20% годишна доходност.
Доходността на най-дългосрочните ни книжа – с падеж 2035 г., е 1.03%, като й остават още 10 базисни точки, за да достигне отново нивото от 0.93%, на което се търгуваше през първите месеци на годината. Останалите ни емисии – с падежи 2027 г., 2024 г., 2023 г. и 2022 г., поскъпнаха с по 20 до 30 евроцента и вече се договарят на нивата отпреди кризата с вируса – съответно при плюс 0.06%, минус 0.06%, минус 0.10% и минус 0.30% на годишна база.
По всичко личи, че нови емисии от книжа на вътрешния първичен пазар едва ли ще имам скоро. При рестарт на поръчките за закупуване на нови военни кораби и бронирани машини за около 2.5 милиарда лева финансовото министерство може и да има нужда от финансиране от вътрешния пазар.
