Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Инвеститорите станаха много по-предпазливи по отношение на покупките на корпоративни книжа както и на облигации на държави с по-нисък кредитен рейтинг. Основна заслуга за това имат обтягащите се отношения между САЩ и Китай, а и влошаващите се икономически показатели вследствие на незатихващата пандемия.
Очакванията са брутният вътрешен продукт на Щатите да падне със 6.5% за тази година, а този на еврозоната – с 8.7 процента. Със сигурност тези факти ще имат ефект за световната икономика като цяло и очакванията на МВФ са за спад с 5 на сто. Ето защо централните банки и правителствата са фокусирани върху финансовите стимули, с които да се опитат да подпомогнат различните отрасли ,за да не изпаднат икономиките в колапс. Паричното предлагане отново е мода, но този път ще бъде наистина безгранично. Това означава, че ерата на ниските лихви ще е безкрайна. Вече свикнахме с тях и световната икономика все повече се „японизира“.
В турбулентни времена инвеститорите обръщат гръб на по-рисковите активи и се насочват към по-сигурните им разновидности , каквито са златото и държавните облигации на държавите с първокласен кредитен рейтинг като САЩ и Германия. Това е обяснението за невероятният подем на цената на жълтия благороден метал, която достигна неподозиран исторически връх от почти 2,000 долара за тройунция (31.1 грама). Цените на щатските и немските 10-годишни държавни книжа продължават своя възход, доходността им се понижава, бидейки в обратно пропорционална зависимост.
На този фон ерозира стойността на корпоративните книжа. Водещите борсови индекси Down Jones Industrial Average, DAX и NIKKEI, които са и основния барометър на инвеститорските настроения се оцветиха в червено, със спад от порядъка на от 2% до 4% за последната една седмица.
Цените на суровините и металите застинаха в очакване на някаква новина, която да раздвижи пазара.
Лек спад се получи в цените на еврооблигационните емисии на страните от централна и източна Европа. Полските и румънските 10 годишни книжа олекнаха с по 20 до 40 евроцента. Унгарските 10-годишни евроблигации бяха силно разпродадени от началото на март и имат все още да наваксват. Затова те бяха изключение и поскъпнаха с 40 евроцента през седмицата, а книжата на Русия запазиха стойността си.
Поевтиняха и българските еврооблигации, търгувани на международните финансови пазари – с по 15 до 20 евроцента. Доходността им леко се повиши: на облигацията с падеж 2035 г. – с 1.02%, а на книжата с падежи 2028 г. и 2027 г. съответно 0.12% и 0.06% на годишна база. Излизащите в падеж през 2024, 2023 и 2022 г. отдавна са на червена територия и в момента се котират при съответно минус 0.05%, минус 0.20% и минус 0.25% доходност на годишна база.
Правителството все още се въздържа от емитиране на нов дълг. Засега тази стратегия е напълно правилна на фона на създалата се ситуация. Най-вероятно през есента ще стане ясно дали в крайна сметка ще има нужда да се поема нов дълг. Тогава се очаква бюджетния дефицит вече да е налице. От друга страна пазарите вече ще са се нормализирали и министърът на финансите ще има възможност да заеме пари при по-ниски лихви.
Книжата на вътрешния пазар със срочност до падежа от 9, 5 и 3 години се котират при съответно 0.4%, 0.1% и 0.01% на годишна база.
