В дните на продължаващите протести срещу правителството и главния прокурор Иван Гешев чествахме свети пророк Самуил, а всички които носят неговото име празнуваха. В превод името Самуил означава "Измолен от бога". Бащата на пророка имал две жени, едната от които била бездетна. Тя се казвала Ана и дала обет пред Господ, че ще му се посвети, ако я дари с дете. И чудото се случило – появил се Самуил, който по-късно станал един от най-уважаваните люде в израилтянската земя.
Измоленият от Бога на всичко отгоре имал и пророческа дарба, която му помогнала да гледа в бъдното и да гради общество на принципа на справедливостта.
В онази епоха в Израил управлявали водачи, които били жреци и съдии. Самуил бил последният представител на тази лидерска каста. Той напътствал народа си да се откаже от греховете и да се покае, за да живее в мир и справедливост.
Той управлявал дълго, но поради напредналата възраст се оттеглил от властта. Преотстъпил кормилото на синовете си, които обаче били развратни и алчни. Тогава Самуил със жребий посочил за цар някой си Саул, от друг род. Оттегляйки се, Измоленият от Бога се обърнал към народа и рекъл: "Ако някой има оплакване против мене, аз съм готов да го удовлетворя и ако нещо съм взел, ще го върна!" И се прибрал у дома, оставяйки съдбата на израилтяните в ръцете на новия цар.
Саул скоро се възгордял и престанал да се вслушва в съветите на пророка. А израилтяните отново потънали в разврат и алчност…
Житието на Самуил е илюстрация на мъдростта, че никой не е пророк в собствената си родина. И че справедливостта, за която хората мечтаят, не може да е ангажимент единствено на добрия съдия.
При нас казусът е още по-драматичен – въпреки, че има цяла каста, посочена от закона като стожер на справедливостта, няма нито един, който всички да посочим с пръст и да кажем: това е съдията!
Нещо повече – човекът, който днес ни предлага чест и морал по нови правила, писани от него, се е превърнал в подобие на израилтянския цар Саул. И неговата прекомерна гордост и алчност ни водят към ада.
По тази причина ние, българите, от свръхтехнологичния и модерен XXI век, все още сънуваме Обетованата земя, към която пътуваме вече 31 години и сякаш се отдалечаваме от нея…
