Докато предпочитанията на американците кой да бъде следващият им президент се колебаят и ще решат изхода от борбата в последния момент, изборът на по-голямата част от демократичния свят като че ли е ясен. С политиката си на изолационизъм, с конфликтите си с партньори и приятели, с поставянето на Америка на първо място сегашният президент Доналд Тръмп сякаш предреши симпатиите да отидат на страната на съперника му – Джо Байдън.
От европейска гледна точка това изглежда повече от логично, имайки предвид обтягането на отношенията между съюзниците от двете страни на Атлантика през последните четири години. В полза на Байдън говори и това, че за разлика от Тръмп, който влезе в Белия дом като напълно невеж в международните дела, той е истински международен експерт с дългогодишен опит.
Оказа се обаче, че извън Европа далече няма такова единодушие. Приятелите на САЩ от най-големия континент, Азия – включително водещи световни икономики като Япония и Индия – са силно притеснени от смяната в Белия дом. Управляващите в Токио, Делхи, Тайпе, Сингапур и други азиатски столици се чувстваха спокойни по време на управлението на Тръмп и на твърдия му подход към Китай. А перспективата за Байдън в Белия дом събужда
неприятни спомени от управлението на Барак Обама,
което мнозина в Азия възприемаха като твърде меко спрямо Поднебесната империя.
В своята реч на конференцията на Демократическата партия самият Байдън определи четирите приоритета на управлението си, в които бяха включени справяне с коронавирусната епидемия и с расовото неравенство. Отношенията с Китай, които на първо място вълнуват азиатските политически елити, обаче въобще не присъстваха в списъка.
Пропускът едва ли е останал незабелязан в Токио. Още през април виждането на Япония за Тръмп бе представено в излизащото на два месеца специализирано издание за политика American Interest. Материалът, озаглавен "Плюсовете на конфронтационната стратегия спрямо Китай", с автор анонимен служител на японското външно министерство, остро критикува китайската политика на Обама, чиято главна мисия винаги била "да ангажира Китай", а не да се съревновава с него. Действията на Тръмп не били безпогрешни, но по-твърдият му подход към Пекин бил навременен. "Искаме ли, ако е възможно, да се върнем в света преди Тръмп?", пита японският служител и отговаря: "За много от управляващите в Токио отговорът вероятно е "не", защото
зле прилаганата, но фундаментално правилна стратегия
(при Тръмп) е за предпочитане пред добре прилаганата, но неясна стратегия (при Обама).
Материалът е анонимен, но публикуването му със сигурност е станало с одобрението на външното министерство, което означава, че отразява вижданията на управляващите в японската столица.
Подобни настроения се споделят и в Индия. Миналата година външният министър Субраманян Джаишанкар отхвърли твърденията, според които Тръмп бил увредил връзките с Индия. "Това, което наблюдавам у Тръмп през последните две или три години, съвсем не е традиционната американската система – заяви той, цитиран от "Форин полиси". – Всъщност наблюдаваме големи, смели, решителни стъпки в редица области." При положение че отношенията между Китай и Индия бързо се влошават, за което свидетелстват и граничните инциденти с човешки жертви през последните месеци, е естествено, че Делхи ще подкрепя понякога хаотичната, но категорично антикитайска политика на Доналд Тръмп. Най-малкото, което би донесло идването на власт на Байдън, ще е усложняване на
стратегическата позиция на Индия
– особено ако новият стопанин на Белия дом извърши завой във външната политика и втвърди курса спрямо Русия за сметка на смекчаване спрямо Китай, безпокоят се в Делхи.
От същото се опасяват и в Тайван, където разбираемо са особено чувствителни към промените в американската външна политика и където неотдавна на посещение пристигна американският здравен министър Алекс Азар. Визита на такова ниво не бе имало от четири десетилетия, след като през 1979-а Съединените щати прекратиха дипломатическите си отношения с Тайпе като част от нормализацията с Пекин. Тайван е облагодетелстван от първия мандат на Тръмп и сегашният курс е за предпочитане пред каквито и да било предизборни обещания, категорични са на острова.
В Хонконг се надяват на Господ и… на САЩ
Поддръжниците на Байдън не приемат тези аргументи. Втора администрация на Тръмп би причинила значителни щети на региона – като се започне от неуважителното и меркантилно отношение на президента към съюзниците му и се стигне до риска от военен сблъсък със самия Китай, смятат те. Мнозина представители на региона също биха приветствали едно по-дружелюбно поведение на американската дипломация и
се надяват на изглаждане на разногласията
с Китай. "Двете сили трябва да работят за съвместно съществуване, допускащо конкуренция в някои области, но без да позволяват на съперничеството да отравя отношенията с другия", написа неотдавна сингапурският премиер Ли Сян Лун.
Освен това самият Байдън изразява по-твърдо отношение към Китай, отколкото навремето Обама. По време на дебати през февруари той дори нарече китайския президент Си Дзинпин "престъпник". В друго изказване обрисува Китай като "авторитарна диктатура".
По време на кампанията си Байдън изпрати и сигнали до Асоциацията на страните от Югоизточна Азия – АСЕАН, като даде да се разбере, че ще присъства на регионалните срещи, което Тръмп най-редовно пропускаше да направи. Особено показателна бе срещата на АСЕАН през ноември 2019-а в Банкок (последната, на която лидерите присъстваха физически, преди епидемията от Ковид-19). На нея
американският президент не само че не дойде,
но и не изпрати нито вицепрезидента, нито държавния си секретар. Обидени от това отношение, седем от лидерите на десетте страни от общността не пристигнаха в Тайланд и на практика срещата се провали.
Но макар че е възприел по-остър тон към Китай, Байдън е изправен дилеми – като тази за човешките права. Бившият вицепрезидент на Обама постави темата в центъра на подхода си към Пекин, като често обръща внимание върху незавидното положение на уйгурите в провинция Синдзян. "Ще върна основните ценности в американската външна политика", отбеляза неотдавна той в остро изказване, посветено на ситуацията в Тибет.
Там е работата обаче, че не всички приятели на САЩ в Азия биха се зарадвали на тези думи. Основният съперник на Китай – Индия, през последните години е под постоянна критика за ерозията на демокрацията и особено за начина, по който третира мюсюлманското малцинство в Кашмир. Но и други страни от региона, имащи проблеми с Пекин, не биха приветствали перспективата Вашингтон да им изнася лекции по човешки права.
