Интересът към т.нар. кредитен мораториум видимо намалява. Въпреки това към 31 август по реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки са подадени общо 124 997 искания за задължения с обща стойност 10.187 млрд. лева. Данните на БНБ показват, че от тях са одобрени 108 748 броя за 9.072 млрд. лева.
По-слабият интерес може да бъде обяснен като се направи съпоставката с данните за юли. В рамките на месец общият брой на одобрените искания за отсрочка по кредити се е увеличил с 1561 броя, а брутният размер на одобрените задължения – обект на частния мораториум, нараства едва с 11 млн. лева.
Като цяло бизнесът е получил отсрочки по 14 120 броя кредити за 6.955 млрд. лева. За домакинствата пък са одобрени 94 628 броя за 2.117 млрд. лева.
Важно е да се знае, че на 30 септември изтече срокът за подаване на заявления за отсрочване на кредити. Засега няма официална информация дали действието на мораториума отново ще бъде удължено. Подобно решение обаче едва ли ще е изненадващо. Например Унгария удължи мораториума върху вноските по кредитите за някои домакинства и компании до средата на 2021 година. Все пак трябва да се има предвид, че там механизмът е въведен с решение на държавата, а не както у нас чрез споразумение между централната банка и търговските банки.
Мораториумът бе въведен официално на 10 април в съответствие с насоките, издадени от Европейския банков орган. Той позволява единствено отсрочване на плащането на задълженията по кредитите, но не и възможност за опрощаване или за намаляването им. Плащането на вноските може да бъде отсрочено за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31 март 2021 година.
Отлагането на плащанията може да обхване лихвите и главницата по кредита или само главницата, а облекченията важат единствено за клиенти с изрядно кредитно досие. Разсрочваните задължения трябва да са били редовно обслужвани или с просрочие не повече от 90 дни към 1 март. Също така клиентът има възможност да се откаже от предоставения гратисен период по-рано от предвиденото и да поиска изготвяне на погасителен план.
Възможен фактор за допълнително удължаване на мораториума би било чувствителното нарастване на броя на необслужваните кредити. Точно заради отсрочването на кредити, които по силата на мораториума не се квалифицират като необслужвани, т.нар. "лоши заеми" с просрочие над 90 дни бележат спад. Към края на второто тримесечие обемът на тези кредити е 3.825 млрд. лв. спрямо 3.969 млрд. лв. тримесечие по-рано. Измерени в проценти, необслужваните кредити за банковата система спадат средно до 5.71% при положение, че са били 5.92% в края на март.
