Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
С наближаването на президентските избори в САЩ ставаме свидетели на много нови интересни събития, които ще влияят пряко на световните финансови и капиталови пазари.
Тръмп беше заразен с COVID-19,но се излекува светкавично бързо,почти като в холивудски филм. Преди да влезе в болницата той успя да наложи нови санкции на китайските високотехнологични стоки, каквито са чиповете. Веднага след като излезе от болницата пък спря преговорите за нов пакет икономически стимули. Това става на фона на обявеното от председателя на ФЕД мнение за удължаване и дори за увеличаване на финансовите стимули, с които да бъде подкрепена американската икономика в борбата и със справяне с последствията от пандемичната обстановка. На следващият ден Тръмп не изневери на себе си и обяви в Tweeter коренно противоположно мнение, че е за оказване на държавна подкрепа за бизнеса.
Ето защо в няколко поредни дни цените на корпоративните книжа, както и на държавните облигационни емисии, се качваха в единия ден, за да са понижат на следващия и отново да се устремят нагоре на третия. Същинска мексиканска вълна.
Вълнообразното движение на цените на акциите доведе до големи дневни флуктоации и до прогресивно покачване на цените на по-рисковите активи. Така например американският Dow Jones Industrial Average, немският DAX и японския NIKKEI се повишиха с по 2% в рамките на последната седмица, подкрепени и от идващите по-добри от очакваното новини за състоянието на световната икономика.
Големи дневни ценови движения се забелязаха и при суровините и материалите. Цената на нефта се повиши с 4%, а на цветните метали – по-скромно – с 1% на седмична база.
Държавните ценни книжа на страните с първокласен кредитен рейтинг също преживяха своеобразна мексиканска вълна с ежедневно понижаване и повишаване на цените им, но финално на седмична база те поевтиняха с по 30 цента. С освободените от продажбата им пари инвеститорите си купиха корпоративни книжа, които както вече бе казано, отбелязаха ръстове.
Българските еврооблигационни емисии останаха встрани от суматохата на световните пазари. Купувачите и продавачите им бяха с изравнени сили. Цените им и респективно носената от тях доходност се задържа на нивото отпреди седмица. С по 10 евроцента поевтиняха най-дългосрочните ни емисии – с падежи през далечните 2050 г. и 2035 г. Доходността им остана без промяна и е съответно 1.47% и 1.01% на годишна база. Следващите по срочност книжа – с падежи 2030 г., 2028 г. и 2027 г., пък поскъпнаха с по 10 евроцента и доходността им се понижи минимално, с по 1 базисна точка – до 0.39%, 0.13% и 0.06% годишно. При най-краткосрочните ни книжа – с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г., цената в края на тази седмица препотвърди нивата от предишната и доходността им остана без промяна. Те традиционно се котират на отрицателна доходност и в момента носят съответно минус 0.16%, минус 0.23% и минус 0.38% на годишна база.
На вътрешния пазар на ДЦК най-дългосрочната ни левова емисии – с падеж 2039 г., се котира при 1.2% на годишна база, а тази с падеж 2029 г. – при 0.20% годишно. Книжата с падеж след 5 години се котират при 0.08, а по-краткосрочните – с падежи след 3 и 1 година, са на отрицателна територия от съответно минус 0.05% и минус 0.30 на сто.
