Тревогите, че идва краят на добре работещата в последните 20 години политика на бюджетни ограничения се сбъднаха. С публикуването на проектобюджета за 2021 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която се явява мотив за законопроекта, ГЕРБ официално ни вкарва във времената на бюджетните дефицити. И това, след като години наред голямата гордост на премиерът Борисов бе грижливо отглежданият излишък, който в края на всяка календарна година се изразходваше за близки до сърцето му проекти, като "безплатното саниране" и магистрала "Хемус".
Съмненията, че Министерството на финансите планира да заложи сериозни бюджетни дефицити се появиха още при публикуването на промените в Закона за публичните финанси. С тези промени съществуващият досега законоустановен праг за дефицит в размер на 3% от брутния вътрешен продукт на практика ще рухне.
Публикуваният за обсъждане проектобюджет за 2021 ясно показва, че съмненията са били съвсем основателни. В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2021-23 г., пък финансовият министър Кирил Ананиев е записал, че държавната хазна в следващите три години неминуемо ще приключва на минус. Правителството фиксира бюджетен дефицит от 5.2 млрд. лв. за 2020 г. и още 4.9 млрд. лв. за 2021 г., тоест общо над 10 млрд. лв. за две години. Съотношението на дефицита спрямо БВП е съответно 4.4% и 3.9 процента и едва през 2023 г. се очаква дефицитът да намалее до 1.8% от БВП.
Притеснително е също така, че управляващите от ГЕРБ планират значително нарастване на държавния дълг. В проекта е записано, че в края на 2020 г. дългът ще достигне 28 млрд. лв. (23.5% от БВП), след като през септември правителството пласира еврооблигации на международните пазари за 5 млрд. лева. За следващата година е предложен таван за поемане на нов дълг до 4.5 млрд. лева. До 2023 г. обаче се очаква държавният дълг да нарасне до 38.9 млрд. лева.
Още в първите си коментари финансисти и икономисти определят Бюджет 2021 като предизборен. Тази оценка не е пресилена, финансовата рамка обхваща всички социални харчове, с които премиерът Борисов се опита да тушира напрежението, възникнало от началото на антиправителствените протести и критиките от Европарламента за върховенството на закона в страната ни.
Например в Бюджет 2021 е записано увеличението с 30% на разходите за персонал в различни администрации. Предвижда се и увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала в бюджетната сфера. Присъстват и милиардите, обещани за увеличение на пенсиите. На този фон за бизнеса се дават някакви 300 млн. лв., което щеше да е смешно, ако не е тъжно.
Първият коментар за мрачните перспективи бе на бившия вицепремиер Николай Василев, който заяви в телевизионно интервю, че бюджетът за 2021 г. е разхитителен и се прави от правителство, което като че ли се готви да управлява за последно. Вземат се абсолютно хаотични решения, а това управление се превръща в най-популисткото от въвеждането на валутния борд насам. Според Василев следващото правителство, което ще намери празна хазна, има три решения пред себе си. Едното е да продължи с невероятните дефицити и да се пуска по пързалката, за да стигне някои южни страни. Другият вариант, който той препоръча, е да се намалят социалните благинки, а най-лошият сценарий по думите му е да се увеличат данъците, за да се запълват дупките. Говорим за дупките в бюджета на Бойко, който досега пълнеше тези дупки абсолютно непредсказуемо.
