Г-н Дацов, поглеждайки приоритетите в проекта за държавен бюджет на управляващите, кое събитие през следващата година се явява по-важно за тях – коронакризата или изборите за парламент?
– Има няколко важни неща. През всички години от 2003 година насам, независимо от ситуацията, имаше здрав разум да се запази в основни линии политиката и структурата на публичните финанси. Всъщност това е основата на всяка една добра политика. Като при пирамидата – когато основата на пирамидата е стабилна, всички по-малки несъвършенства не създават големи проблеми. Да кажем, че в момента се прави заявка да бъде нарушена тази основа. Политиката, наложена в България през последните години, е достатъчно устойчива и не може да бъде съборена само с промени в рамките на една година. Но ако се продължи този курс достатъчно дълго време, негативните ефекти ще се задълбочат.
Повечето хора, включително и аз възразяваме не толкова срещу самата макроикономическа политика, защото тя може да бъде преглътната, нищо че е на ръба на бръснача, както се казва. Възразяваме по-скоро срещу безсмисленото харчене и изсипване на пари. В края на краищата всеки ходи на работа, има си проблеми, плаща си данъците и то не с усмивка и
не е приятно да гледаш как една огромна част от средствата се насочват неадресирано,
неефективно или без никакъв ефект.
Друга част от средствата пък отиват в точно определен брой фирми
за определен брой проекти.
Там съображенията видимо са други. Няма едно нещо, което да е комплексно и интегрирано в областта на инвестиционните проекти и да има успех в тази област. Изливат се огромни пари, заобикаляйки добрите практики и като зададеш логичния въпрос защо се случва това, няма адекватен отговор.
Как оценявате параметрите на разходната политика, заложени в Бюджет 2021?
– Гледах статистиката и ако не се лъжа, от 1993 г. или 1994 г., когато постепенно се правеха реформи и намаляваше делът на публичните разходи, т.е. след социализма и промените, за 2021 г. е заложен най-големият дял на разходите. Честно казано, мога да прогнозирам още отсега, че всичко,
което е свързано с изсипването на тези пари, ще бъде усвоено,
а това, което е свързано с малко по-голям административен капацитет, ще бъде спестено.
И по традиция от последните години спестеното се пренасочва в други области.
Достатъчни ли са мерките за подкрепа на бизнеса?
– Ще направя един паралел с 2009 година. Тогава имаше много критики, които в голямата си част бяха заслужени. Но ако отворите проектобюджета за 2009 г., ще видите структурирана програма за борба с очакваната криза. Критиките тогава бяха, че са приети грешни параметри. Те бяха приети умишлено, за да не се засилват допълнително паниката и кризата. Ако се погледне по тримесечия как се движеха спадовете, ще се види един добре управляван спад на БВП и на бюджетния дефицит. Тогава извън споровете за вдигането на пенсиите, някой трудно можеше да постави на масата някакви съществени грешки, от гледна точка на структуриране на разходи и мерки за антикризисна политика.
Сега в този бюджет няма план за борба с кризата, няма структурирана обща политика, няма обща визия, от която да разбереш кой какво мисли, накъде отива и как се ориентира в тази ситуация. В управлението на държавата има много аспекти. Например трябва да знаеш какво смятат хората, които управляват държавата, какво поведение ще имат и какво ще правят в следващата една година.
В момента повечето компании вече са приключили планирането за следващата година. Дори и малкият и среден бизнес, макар че са по-гъвкави, имат вече някакъв бюджет, някакви намерения за 2021 година. От тази гледна точка не е добре, когато бюджетът се внася в последния момент. Фирмите са правили разчетите си на базата на някакви очаквания, а когато тези очаквания не бъдат покрити, не е добре нито за чуждия инвеститор, нито за българския.
Най-сериозни обаче като че ли са притесненията около заложените дефицити и ускореното нарастване на държавния дълг в следващите три години…
– Общо взето, България има гъвкавост и маневреност в тази сфера и то благодарение на реформите и преструктуриранията, които бяха направени през 2003-2004 година, чрез тогавашното намаление на дълга, което продължи и впоследствие. В периода 2001 – 2004 г. държавният дълг бе намален с над 30% от БВП, това продължи и през 2009 г. и той бе намален до 14% от БВП. Всъщност това е и основната разлика между България и всички други държави от Европейския съюз, с едно две изключения, които имаха сходна с нашата политика. Именно това поведения дава стабилността на бюджета, защото в добрите години сме се придържали стриктно към практиката да се правят превишения, а в не толкова добрите е имало разум да се минимизират загубите.
Освен това данъчната система като структура за пореден път показва, че е изключително добра, защото ролята на данъчната система е да осигурява приходи на бюджета, а когато има криза, загубите да са минимални. И виждаме, че имаме една много балансирана и добре работеща система. Подчертавам го, защото идват избори и се надявам на тези избори програмите да отчитат, че когато една данъчна система мине през две много тежки кризи и се държи изключително добре, не е нужно да си играеш с нея.
Колкото до дълга, нарастването му е вследствие на дефицита. Общо взето, дълг се взима за префинансиране на изтичащ дълг, но нарастването на дълга в средносрочен план винаги е свързано с наличието на дефицит. Няма ли дефицити, няма и дълг. Машината така работи.
Всъщност критиките са за това, че след като самата макроикономическа прогноза показа едно стабилизиране на икономиката през следващите години и постигане на икономически растеж над 3%, няма причина консолидацията на бюджета да е толкова бавна и да се генерират такива дългове.
Проблемът е свързан с действията през 2020 и 2021 година,
защото в повечето сфери се вдигат т. нар. постоянни разходи. И то с много.
И през следващите години те няма с какво да се компенсират,
ако трябва да се направи по-бърза фискална консолидация.
Единственият начин това се случи е, да се вдигат данъците.
Ако се прави консолидация през държавните разходи, трябва да направят реформи. Само че ако съпоставим 2021 г. с 2019 г. има ръст на някои агрегати в бюджета с 20-30 процента, които за да се изравнят в бъдеще, ще трябва да бъдат замразени сега. Говорим за разходи за заплати и пенсии. До септември месец бюджетът беше доста контролиран. Аз съм правил критики, че е неприемливо в края на годината да се сменя тотално посоката на един бюджет – като се наливат едни пари в сфери извън бюджета.
Това сякаш ни отвежда и към предложената трета актуализация на тазгодишния бюджет. Необходима ли е и какво мислите за идеята да се гледа "анблок" с проектозаконите за 2021 година?
– Това, което се прави в Бюджет`2021, всъщност е заради сменената идеология на бюджета в третата актуализация. В нито една от актуализациите преди не беше заложено такова безсмислено харчене на пари. Всъщност се узаконяват неща, които според мен не са приемливи. Например, плаща се за изпълнени дейности по сключени договори, за които досега не са били осигурени средства. Или пък по договори с авансови плащания, за които също не са били осигурени средства. Да се използва едва сега възможността да се правят тези плащания е обяснение от детската градина. Не че не се случва, но размерът на тези плащания е толкова голям, че подобни извинения са неприемливи. Никой не е глупак.
