След сериозни разпри и в полупразна пленарна зала парламентът прие Бюджет 2021 на първо четене. Законодателната дейност се оказа, меко казано спорна, след като управляващото мнозинство приложи редица процедурни хватки – първо вкарвайки проектозакона като извънредна точка в дневния ред, а след това назначавайки поименна проверка, която даде необходимия кворум за продължаване на заседанието.
Основният упрек към ГЕРБ бе, че са нарушили Правилника за дейността на парламента, в който се казва, че депутатите трябва да получат докладите от заседанията на ресорните комисии 24 часа преди проектобюджетът да бъде внесен за разглеждане в пленарната зала. Изглежда обаче, че управляващите са се възползвали от текста в правилника, който казва: "ако Народното събрание не реши друго".
При поименната проверка за наличие на кворум парламентарната шефка бе атакувана, че е причислила към депутатите в залата и напускащите опозиционери от БСП. Именно така се стигна до заветните 130 присъстващи и заседанието бе достатъчно легитимно, за да се пристъпи към разглеждането на бюджетните закони.
Както и да се гледа на ситуацията обаче, със сигурност не отива подобно отношение от страна на парламента, особено когато се гледа един от най-важните закони за държавата – този за държавния бюджет.
Това не е и първият пример за пълното нехайство по отношение на финансовите разпоредбите. Например ден по-рано (5 ноември) при съвсем опразнена зала бяха приети промени в Закона за публичните финанси, с които бе разрешено на правителството да надхвърли законоустановения праг за бюджетен дефицит. Тогава бяха необходими само 71 гласа "за", за да мине текстът, който на практика прекроява философията за финансовата стабилност на държавата. При все, че заплати за работата си в Народното събрание взимат 240 законотворци.
При сегашното яростно противоборство между политическите сили в парламента не бива да очакваме конструктивни промени между двете четения на бюджета. А както стана известно от изказванията на голяма част от експертната общност, проблемите във финансовата рамка не са никак малко.
Да вземем пример със становището на Българската народна банка, което бе представено при обсъждането на проектобюджета в Комисията по бюджет и финанси.
Според Централната банка държавният бюджет за 2021 г. е изправен пред два сериозни риска.
"За първи път от 100 години се сблъскваме с криза от пандемични фактори. Оттам произлиза и един от основните рискове, че не знам как ще се възстановяват икономиките след пандемия. Самият сценарий за възстановяване не е ясно доколко е реалистичен“, обясни подуправителят Калин Христов и препоръча буферите, които се използват при случай, че прогнозите не се сбъднат, да бъдат по-големи.
"Освен това не е ясно дали конкретни разходи, заложени в сегашния бюджет, са временни или постоянни. Ако са постоянни, има риск в даден момент да се наложи да се финансират с данъчна политика, особено при наличието на толкова ниско ниво на частни инвестиции", разясни още подуправителят. Реално това би означавало вдигане на преките данъци върху доходите на гражданите и печалбата на фирмите, ако в следващите години бюджетът не успее да се върне към траекторията на нулеви дефицити.
Готовността на управляващите на всяка цена да прокарат този бюджет намира отражение и в още едно тяхно предложение. В последния момент от ГЕРБ наложиха промени в правилника, според които депутатите под карантина ще могат участват в пленарните заседания чрез видеоконферентна връзка.
Кворумът вече е осигурен, но подходът за силово налагане на решения става все по-съмнителен.
