„Какво значи нямат пари?! В днешно време, ако си малко по-разтропан – ако ходиш и вдигнеш малко шум – ще събереш средствата!“ – възмущава се нашият читател Мартин Стоянов, след като ни сигнализира за самосрутилата се „Тайна къща“ – скривалището на Левски в троянското село Черни осъм – факт, отразен и в някои медии със снимки и кадри от къщата с липсващия втори етаж. Стоянов е ядосан е, защото е убеден, че за 10-12 хил. лева е нямало да се стигне до самосрутването на къщата на наследниците на Найден Хасъмски – Терзията, в която се е укривал Левски. Апостолът е бил в тази къща, включително и в дните от 10-ти до 24-ти декември 1872 г. – времето, преди да поеме към своята Голгота.
„Случвало ми се е да реставрирам къщи, които са около 180-годишни, колкото и тази. Тези къщи по принцип са супер здрави и ако имат нетечащ покрив, могат да изкарат много години. В даден момент собствениците са направили някакъв ремонт на покрива, който не знам колко е бил качествен, защото теоретично можеше да изкара много дълго време. Реставрацията на такъв покрив, примерно, струва максимум 12 000 лева. И в крайна сметка какво излиза?! За 10-12 хиляди лева губим нещо, което няма стойност!“ – гневен е читателят.
В същото време една от собственичките на имота – Рая Петрова – се учудва, че й задаваме въпроси за пари – питаме я на каква цена са й предложили от община Троян да купят къщата й. (От кметството са искали да я купят, за да могат да имат законово основание да я потегнат, след като собствениците й – Рая и Христина Петрова обявяват, че за тях е непосилно да я поддържат. Дори за споменатия вече ремонт на покрива били теглили голям заем. И председателят на троянския граждански комитет „Васил Левски“ адв. Венелин Ангелов, пожелал да инвестира лични средства за спасяване на къщата и за уреждане на музей в приземната й част, но не бил допуснат. Макар и никой да не обявява за какви суми става дума, а Петрови да отказват коментар, можем да се досетим, че предложенията не са били особено щедри.
Но не само финансова недалновидност е причината за срутването на Тайната къща на Левски в село Черни осъм. Има го и моментът на нежелание на троянци да си запазят местната културна ценност. (Къщата е включена в списъка на паметниците на културата в община Троян – като къщата на Найден Хасъмски, село Черни Осъм, махала Миленча, ул. „Васил Левски”, с протокол № 3805 от 13.10.1980 година. Тя е архитектурно-строителен паметник на културата с местно значение, като попада в архитектурен ансамбъл “Миленча” по списък от 15.04.1971 година.)
Последният пример е след 2016 г., когато Христина Петрова укрепва покрива. Тогава тя решава, че трябва да направи по-сериозна реставрация на къщата и през 2017 г. подемат с дъщеря й дарителска кампания. Наследничките на Хасъмски обявяват, че намерението им е къщата да бъде превърната в музей, защото е запазила в автентичен вид помещенията, в които се е крил Апостолът. Имат планове тя да е част от културен маршрут – "посещенията на Левски в троянския край и с последния му път към Къкрина". Кампанията е обявена на сайта на Комитета за Национално Спасение „Васил Левски“ – Воински съюз – БНО „Шипка“, като е дадена личната банкова сметка на дъщерята – Рая Петрова. Обявено е и че БНТ и Националният историческия музей ще отворят сметки за реставрацията на Тайната къща, като част от кампанията им за възстановяване на историческото наследство на България. Но нито те правят подобно нещо, нито от Комитета за Национално Спасение „Васил Левски“ успяват да съберат някакви средства. А местна медия в Троян (www.troyan21.com) сякаш злорадства, че дарителската кампания за набиране на средства „не е довела до абсолютно нищо“.
Вероятно отчаяни от неуспеха на кампанията, а и от невъзможността да поддържат къщата, нещо, което от общината ги принуждават да направят – с Указания за аварийно-временно укрепване на сградата, издадени на 12.03.2019 г. на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство, семейство Петрови решават, че ще се откажат от статута на къщата като паметник на културата с местно значение. Те оспорват и въпросните указания на общината в съда, като той повече от година не е обявил решението си. Според Закона за културното наследство в случаите, в които собственици не изпълнят иначе задължителните указания за укрепителни и ремонтни дейности в определения срок, те следва да се извършват от държавата, съответно от общината въз основа на заповед на министъра на културата – за недвижими културни ценности със „световно“ или „национално значение“; респективно от кмета на общината, когато категорията е от „местно значение“. Важна подробност е, че тези дейности се извършват за сметка на собственика, като, ако той няма възможност да покрие разходите по ремонта, се вписва законна ипотека върху имота за съответната сума в полза на държавата, съответно на общината. До тази мярка от община Троян така и не са стигнали. Причината – наследниците оспорват указанията. Но тъй като до момента нито съдът се е произнесъл, нито Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е обявил дали ще отмени статута на културната ценност с местно значение – нещо, за което министър Боил Банов се е заканил, че докато е министър, няма да се случва, стигаме до следното положение в Закона за културното наследство:
Дори и след като имотът е бил оставен да се самосрути, не е налице отпадане на задължението за собственика да възстанови културната ценност в първоначалния й вид. Това че липсват архитектурни проекти или книжа, според които да се извърши възстановяване, също не е аргумент за отпадане на това задължение. Тук следва да обърнем внимание и на още един важен факт, заради който сме склонни да вярваме, че съществуват материали за автентичния вид на къщата. За да се обяви домът на Найден Хасъмски – Терзията за културна ценност с местно значение, голяма роля има лекарят – д-р Илия Еврев – подел кампанията за запазване на къщата още през 1959 година. После и синът му – архитект Петко Еврев продължава делото на баща си и популяризира, макар и неуспешно, дарителската акция на Рая и Христина Петрови. Но има и още един детайл, който ни кара да бъдем оптимисти – в телевизионните репортажи за самосрутилата се къща – възрастна жена, родом от село Черни Осъм, разказва историята, предадена от баба й: Левски се криел в големи каци в мазата. А мазата си стои непокътната. И каци вероятно има от онова време. А цялата сага с "Тайната къща" е такава, че духът на Левски със сигурност би искал да се скрие. От срам и обида.
