Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Инвеститорите видяха потенциал в по-рисковите и по-доходоносни книжа след като изборите в САЩ подхраниха надеждите за продължителна ера на ниски лихви, а прогресът по изнамирането на ваксина в борбата с COVID-19 ги окрили за скорошно възстановяване на световната икономика.
Небивалият оптимизъм, обхванал пазарите, понижи цените на по-сигурните активи, каквито са 10-годишните облигационни емисии на САЩ и Германия и на златото. Понижението на стойността на книжата е със забележителните 1.5 долара и съответно евро, а на жълтия благороден метал – с цели 100 долара за тройунция.
Пренасочването на освободените авоари към по-рисковите активи доведе до поскъпване на акциите. Ето защо световните борсови индекси реагираха мигновено с повишения от порядъка на 5.5% на седмична база за американския Dow Jones Industrial Average, 7% – за японския NIKKEI, и 7.3% – за немския DAX.
Инвеститорите съзряха потенциал и при държавните еврооблигационни емисии на държавите от Централна и Източна Европа. След примирието в Нагорни Карабах държавните облигации на Турция, деноминирани в долари, поскъпнаха с цели 5.5 щатски долара, а тези на Русия – с по-скромните 66 цента.
Със 60 евроцента поскъпнаха 8-годишните книжа на Румъния, а теза на Чехия и Унгария съответно с по 44 и 25 евроцента.
При цялата палитра от осем еврооблигационни емисии на България се забеляза оживление и явен интерес към покупките им. Ето защо цените им се повишиха, особено на по-дългосрочните от тях. Книжата ни с падеж 2050 и 2035 година добавиха по 1.5 и 1.2 евро към стойността си, а доходността им се понижи с по 6 и 8 базисни точки и вече е 1.33% и 0.82% на годишна база. Поскъпването при емисиите с падежи 2030, 2028 и 2027 г. е с по 23 евро цента. Доходността им се сви с по 4 базисни точки и в момента те вече се търгуват при съответно 0.32%, 0.03% и минус 0.06% на годишна база. Последната емисия проби нулата в първия ден на месеца и оттогава е на червена територия. Преди това тя се е котирала под нулата през октомври 2019 г., както и в края на февруари тази година. Следващата по срочност емисия – с падеж 2024 г., има по-богат опит с отрицателната доходност, но за първи път се спуска толкова надолу. След последното поскъпване от 12 евроцента за последната една седмица, доходността й се понижи с 4 базисни точки до минус 0.32% годишно. Доходността и на последните две емисии – с падежи 2023 и 2022 г., също се сви – с по 3 базисни точки, въпреки че цената им на практика остана без промяна. Доходността им вече е съответно минус 0.36% и минус 0.44% на годишна база.
Левово деноминираните ни емисии, търгувани на вътрешния междубанков вторичен пазар на държавни ценни книжа, не реагираха по никакъв начин на случващото се на международните финансови пазари. Доходността на табло на най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2039 г., продължава де е 1.1% годишна доходност, а на тези с падежи след 5 и 3 години – съответно по 0.08% и минус 0.08% годишно. При минус 0.6% се котират книжата с падеж след осем месеца.
Оценките на МВФ и на Европейската комисия за справяне на България с кризата са повече от положителни. Страната ни разполага с достатъчно фискален ресурс и буфери, а ревизираните очаквания за спад на БВП са от 7.2% през пролетта до 5.1% сега. Очаква се още през следващата година БВП на страната ни да излезе с ръст от 2.6 на сто. Това може да означава само едно – ерата на минимално пускане в обръщение на нови емисии държавни ценни книжа ще продължи.
