Министерският съвет прие Решение за одобряване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.
В предложението са направени промени в чл.17 в посока на увеличаване на финансирането на националното филмопроизводство, отделянето на подпомагането на фестивали и културни прояви в отделна схема, като и създаване на нова схема за възстановяване на разходи, която има като ефект стимулиране на инвестиции в сектора.
Към момента определената съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗФИ държавна субсидия се разпределя, както следва – 85% за производство и 15% за разпространение, показ, промоция, фестивали и културни прояви. При изчисляване на размера на субсидията не се вземат предвид като показатели разпространението, показа, промоцията на филми, фестивалите и културните прояви.
При това положение размерът на субсидията, формиран, само на база филмопроизводство се разпределя и за другите три дейности – разпространение, фестивали/културни прояви, показ и промоция, като по този начин реално се намаляват средствата за филмопроизводство.
С цел отстраняване на така установеното несъответствие и последствията от него, се предлага субсидията да се формира, като сбор от необходимите средства за производство на български филми, изчислени на база производство на 12 игрални филма (вместо досегашните 7 игрални филма), 24 документали филма (вместо досегашните 14 пълнометражни документални филма) и 250 минути анимация (вместо досегашните 160 минути анимация).
Към тях ще се добавят 15% необходими за финансиране на дейностите по разпространение, показ, промоция, фестивали и културни прояви, като същите да бъдат извадени в отделно бюджетно перо. За тези дейности са регламентирани и предвидени отделни схеми за предоставяне на държавна помощ (чл. 26 от ЗИД на ЗФИ).
В мотивите към промените е отчетено, че по данни на Националния филмов център за последните години (2015-2019 г.) броят на посещенията в кината на български филми е нараснал над четири пъти, което показва нуждата на българската публика от тях и държавната политика в областта следва да отговори на тази обществена потребност.
Статистиката показва, че филмът "Възвишение" е гледан от 139 731 зрители, "Бензин" – от 98 862 зрители, "Воевода" – от 87 604 зрители, "Вездесъщият" – от 47 005 зрители, "Дъвка за балончета" – от 44 773 зрители, "Лили рибката" – от 35 095 зрители.
Всички тези филми са подкрепени от НФЦ, но има и други, чиито продуценти са намерили необходимите им средства без помощта на държавата: "Привличане" – 112 934 зрители, "12 А" – 57 593 зрители, "Революция Х" – 54 575 зрители, "Нокаут или всичко, което тя написа" – 41 836 зрители.
Наблюдава се положителна тенденция и в международното представяне на българските филми на европейските фестивали:
– „Баща“ печели голямата награда „Кристален глобус" за най-добър филм от фестивала в Карлови Вари и към днешна дата е българското предложение за "Оскар" за чуждоезичен филм;
– "Не ме докосвай" печели голямата награда „Златна мечка“ на фестивала "Берлинале";
– "Безбог" – голямата награда "Златен леопард" на фестивала в Локарно;
– "АГА"– голямата награда "Сърцето на Сараево" на фестивала в Сараево;
– "Посоки" попадна в официална селекция „Особен поглед“ на фестивала в Кан.
Успехи, които недвусмислено връщат България на европейската кинокарта.
Според Министерството на културата предлаганата промяна ще доближи българската филмова индустрия до стандартите на европейската практика и тенденции в областта и културните потребности на обществото. Тя ще е от съществено значение за оцеляване на националното филмово творчество. А осигуряването на средства ще предостави възможност на продуцентите и авторите и в още една посока – да обогатят жанрово и сюжетно филмите си.
Освен това промените предвиждат и нова концепция, свързана с начина на сформиране на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на „НФЦ“. Съставите на художествените комисии, които одобряват кандидатстващите за финансиране филмови проекти, ще бъдат определяни от вписани в регистър експерти, които отговарят на определени условия.
