Смениха дрехите на конкурентоспособността

Гранд хотел Софияконференция на тема: "Еврофондове и конкурентоспособност". Събитието се организира от вестник "Банкеръ".

“За 9-те месеца на тази година са раздадени едва 20 милиона лева инвестиционни кредити, което значи, че практически кредитирането в България е спряно.” “Достъпът до финансиране е критична област за малките и средните предприятия.” “Заради липса на допълнително финансиране не могат да се реализира от 30 до 35 % от вече одобрените европроекти”…

Подобни изказвания напоследък могат да се чуят не само от страна на предприемачите. Все по-често проблемът се признава и от държавните институции. Очертаващата се картина съвсем не е радостна – оперативната програма “Конкурентоспособност”, която трябва да подпомага българския бизнес, работи трудно. Като оставим настрани чисто институционалните неуредици, съпътстващи я още от старта й през 2007-а,

неудачите й се дължат

и на сегашната форма, под която се отпускат пари по нея – т.нар. грантови схеми. При тях събирането на проектите започва едва след обявяване на съответната мярка, а плащането се извършва чак след завършване на инвестицията.

“Основният проблем с грантовите схеми е, че компаниите гледат за какво има пари, за какво може да се кандидатства и какво да се усвои. При това самата схема трябва да съответства точно на нуждите на фирмата. Необходимо е бизнесът да измине целия път и да финансира своя проект до приключването му, след което една част от тези средства се връщат. Наред с това безвъзмездната помощ е статична, много е трудно да се променят проекти”, смята заместник-министърът на икономиката и енергетиката Евгени Ангелов.

Тази важна тема бе сред основните акценти и на провелия се неотдавна форум, организиран от в.”БАНКЕРЪ” – “Еврофондове и конкурентоспособност”.

“Сега синхронът между безвъзмездното финансиране и банковата политика не е добър, като не твърдя, че вината е на банките. Оказва се, че качествени проекти не намират

банки, които да ги финансират

Това е причината една част от сключените договори по европроекти да бъдат прекратени, след като не може да се намери допълнителното финансиране. Необходим ни е механизъм за държавна намеса в този липсващ заемен ресурс. Разбира се, трябва да се търсят и нови начини за финансиране от самия бизнес. Сега в Европейския съюз тече дебат какво да е отношението между финансовия инженеринг и традиционното грантовото финансиране”, заяви министърът, отговарящ за управлението на европейските фондове – Томислав Дончев.

В Брюксел наистина сериозно са се замислили върху слабото усвояване на средствата от някои страни членки, сред които попада и България. Неслучайно Европейската комисия заедно с Европейския инвестиционен фонд – част от Европейската инвестиционна банка, разработи инициативата JEREMIE. Накратко казано, тя предостави на държавите членки възможността да използват част от парите, отпуснати им от еврофондове, за създаването на

специализиран холдингов фонд

който да подпомага малките и средните предприятия. Холдинговият фонд обаче не работи директно с тях, а чрез различни финансови посредници – банки, гаранционни фондове и такива за рисков капитал и макрокредитиране например. Посредниците ще предоставят заеми, гаранции и дялово участие за бизнеса, като възстановените средства ще се използват за по-нататъшните инвестиции в сектора на малките и средните фирми. Предимствата на този подход са безспорни – плащането ще става авансово, ще се осигурят повече пари и те ще могат да се пренасочват много по-гъвкаво в зависимост от реалното търсене в дадения момент.

Фактически, признавайки слабостите на програмата “Конкурентоспособност” в сегашния й вариант, управляващите решиха, че е по-добре да я преоблекат в

новите европейски одежди

И пренасочиха 330 млн. евро от нея към механизма JEREMIE. Съответно само за 12 месеца бяха структурирани четири фонда за рисково финансиране плюс гаранционен фонд, които поне на теория напълно покриват необходимостта от финансов ресурс за развитието на малките и средните компании.

Първият фонд ще се занимава с най-рисковото финансиране – на новосъздадени предприятия, и тръгва с приблизително 20 млн. евро от оперативната програма. В сряда (12 октомври) изтече крайният срок за подаване на оферти от кандидат-мениджърите, които искат да го ръководят, а името на победителя се очаква да стане ясно в началото на следващата година. Впрочем не това е най-важното в случая, а възможността, която получават малките и средните фирми да си осигурят пари.

“Процедурата за кандидатстване ще е по-бърза и по-лека в сравнение с тази при държавната администрация. Целта ни е да се направи една голяма фуния, образно казано, в която да влязат около 500 фирми. Това е първата фаза и не е необходимо компаниите да разполагат със средства или готов продукт, а само да имат бизнесплан. Прави се оценка на проекта и ако се реши, че той има потенциал, се отпуска минимално финансиране – до 10-20 хил. евро, срещу малък дял от фирмата. В рамките на 6 или 12 месеца екипът който стои зад идеята, трябва да разработи готова концепция. Ако тя бъде успешно финализирана, се преминава към втората фаза, където се дава основната част от начално финансиране – т.нар. seed capital. Разчитаме да бъдат одобрени 20-30 предприятия, които да реализират направените в тях инвестиции”, обясни Стефан Цалов – представител на Европейския инвестиционен фонд за България.

Другият фонд за рисков капитал (venture capital) също ще се

фокусира върху стартиращи компании

Той ще е с капитал от 30 млн. евро, 21 млн. от които ще са по линия на JEREMIE, а останалите 9 млн. евро фонд мениджърът Neveq capital partners трябва да подсигури от частни инвеститори.

Третият фонд е за растеж и ще предоставя пари за експанзията на вече утвърдили се на пазара компании. Той ще започне дейността си с 60 млн. евро, като половината от тях са осигурени от оперативна програма “Конкурентоспособност”, а останалите ще е длъжно да договори дружеството, което ще го управлява – Axxess Capital .

Мецанин фонд пък ще осигурява финансиране, включващо комбинация от заем и капиталов инструмент. Той също ще тръгне с 60 млн. евро, като 30 млн. евро са по оперативната програма, а за другата половина грижа ще има мениджърът му – Bulgaria Mezzanine Capital.

“Очакваме до края на 2011-а набирането на капитала за първия фонд да приключи, а в началото на следващата година това да стане и за другите два фонда”, отбеляза Стефан Цалов.

Гаранционният фонд, който вече работи, е с портфейл от 400 млн. евро, като 78 млн. евро са осигурени по “Конкурентоспособност”. В средата на юли бяха подписани споразуменията със “СИБанк”, “ПроКредит”, “Райфайзенбанк”, “Обединена българска банка” и “УниКредит Булбанк” и те вече отпускат средства при облекчени условия. Досега чрез гаранционния фонд са

финансирани около 20 компании

Обсъжда се създаването и на още един фонд за преференциални кредити за малките и средните предприятия, който да започне дейността си през първото тримесечие на следващата година. По линия на “Конкурентоспособност” за него са предвидени 150 млн. евро, а участващите в процеса кредитни институции трябва да добавят още толкова свой ресурс.

“Финансовият инженеринг гледа от какво има нужда дадено предприятие, за да расте, от какъв тип инвестиции, независимо дали има грантова схема или не. Револвиращите инструменти означават, че има съфинансиране от бизнеса – при JEREMIE мултиплициращият ефект е над 2.5 пъти. Чрез общо 330 млн. евро ангажираме ресурс от 870 млн. евро, който ще се влее в българската икономика. Той стига до много повече компании, защото, ако се върне, се предоставя на други фирми. Голяма част от средствата и за следващия програмен период (бел. ред. – 2014 – 2020 г.) ще се използва именно чрез револвиращи инструменти. Някои държави от общността дори са преминали изцяло на този начин на финансираме. Важно е да се разбере, че сега в България създаваме инфраструктура за финансиране на малки и средни предприятия в дългосрочен план. Тя започва трудно, тъй като има много външни участници с различни икономически интереси. Но след като веднъж бъде изградена, ще имаме многократно по-бързо изпълнение, отколкото по грантовите схеми, защото ще се използват стотици клонове на банки”, изтъкна заместник икономическият министър Евгени Ангелов.

В интерес на истината има и

друга гледна точка по въпроса

“Без да оспорвам логиката и ползата от финансовия инжинеринг и гаранционните фондове, не трябва да се забравя, че програма “Конкурентоспособност” е проектирана и зададена като инструмент, който да предоставя грантове на малките и средните предприятия. Нито една кредитна схема, независимо от това колко е облагодетелствана, не може да замести гранта. Мисля, че бизнесът ще подкрепи това становище. Ако една инвестиция с 50% безвъзмездно финансиране се реализира във времето, което наредбите и постановленията указват, и няма забавяния, два или три процента разлика в лихвата на кредита няма да има никакво значение за даденото предприятие. Това е нашата принципна позиция по въпроса”, заяви председателят на Българската асоциация на консултантите по европейските програми Красимир Киряков.

Вън от съмнение е обаче, че постепенно програма “Конкурентоспособност” отива в друго русло, далеч по-различно от това, в което тръгна първоначално. Остава да видим дали то ще се окаже по-успешно, или сметките на администрацията ни отново ще се окажат без кръчмар.

Стефан Савов

ТПС – Заместник-министърът на икономиката Евгени Ангелов и представителят на Европейския инвестиционен фонд за България Стефан Цалов са категорични че грантовите схеми не са подходящи за малките и средните предприятия.

ТПС – 122979 – Представителите на банките ще имат ключова роля при механизмите по JEREMIE.

каре:

Федерацията на Научно-техническите съюзи и Българската търговско-промишлена палата (БТПП) подписаха през седмицата меморандум за сътрудничество между бизнеса и науката. Документът предвижда модернизиране на начините за привличане на научния, инженерно-техническия и икономическия потенциал на страната при обсъждането и разработката на регионални и национални бизнес програми.

Учените настояват да заработи реално български венчърен фонд за финансиране на изобретения. Те смятат, че само подкрепата по програма JEREMIEза развитие на върхови научни разработки в полза на бизнеса няма да е достатъчна. Ето защо е необходимо и държавата да поеме своята част от преките гаранции за научен напредък. Според тях това е схема, по която развитите страни правят серии от финансирания в полза на научните разработки по правилата на пазара.

“В началото на прехода няколко такива венчърни фонда работеха добре в България – но вероятно заради кризата сега има отдръпване от този тип рискови инвестиции”, заяви председателят на БТПП Цветан Симеонов.

От палатата вече правят селекция на научноизследователски фирми и колективи, които да кандидатстват за финансиране за иновативните мерки по програма “Конкурентоспособност”.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст