Държавата обяви “шах с таксите”

Симеон  Дянков - министър на финансите

Управляващите използват напоследък минималната работна заплата като спестовен влог, гарантиращ им добри приходи, и то в дългосрочен аспект. От първи септември най-ниският трудов доход бе вдигнат от 240 на 270 лв. и така на практика държавата с минимални разходи си гарантира допълнителни месечни постъпления от осигуровки в размер на 1.13 млн. лева. Тежестта от този ход падна изцяло върху плещите на бизнеса, който в условията на криза бе натоварен да плати 43 млн. лв. до края на годината.

Покрай “сухото изгоря и мокрото” и редица плащания и такси, обвързани с минималната заплата, също скочиха. Посещение при личния лекар, което се равнява на 1% от минималния доход, стана 2.70 вместо 2.40 лв., болничният престой се вдигна от 4.80 на 5.40 лв. дневно. Само месец по-късно Министерският съвет в съгласие с Националния съвет за тристранно сътрудничество реши да се откаже от тази порочна обвързаност и освободи плащанията от всякакви зависимости. Зад това действие обаче прозира добре направена финансова сметка, от която губещи, естествено, ще се окажат гражданите.

Първо, минималната работна заплата бе използвана перфектно като

механизъм за увеличение на таксите

а след индикациите, давани от финансовия министър Симеон Дянков, че тя ще бъде “замразена” през 2012-а, беше съвсем логично тази нейна роля да отпадне. Така правителството си остави широка врата неограничено да увеличава таксите на базата на неясната формулировка “според разходите за услугата”. Нещо повече, тези разходи спокойно могат да се коригират “в движение” според нуждите на следващия бюджет. Предложенията за промени трябва да бъдат направени от ресорните министри до 1 ноември 2011-а и не е трудно да се предположи, че всеки от тях ще иска да намали изходящите ведомствени плащания, като същевременно увеличи приходящите.

Най-сериозен риск от драстичен скок на таксите крие здравеопазването, където бюджетът и без друго никога не е достатъчен. Потребителската такса за преглед от лекар бе въведена през 2000 г., въпреки че българите отделят по 8% от възнагражденията си за здравно осигуряване, а здравната каса също плаща на джипитата еднократна месечна сума за всеки пациент. Според законодателите основната функция на таксата е да възпира пациентите от ненужното търсене и ползване на медицинска помощ. След предстоящите промени болните наистина могат да бъдат напълно “възпряни” от посещения при личните си лекари, ако се вземат под внимание разходите за дейността. Още преди три години икономическо проучване, поръчано от лекарския съюз, установи, че минималната стойност на преглед при джипи е 22.50 лева. Някои лични лекари и сега не преглеждат здравнонеосигурени за суми под 20 лева. Нищо не пречи здравното министерство и касата да решат и да фиксират една потребителска такса от 10 лв. например. Така хем плащанията към джипитата ще се намалят, хем ще потекат в обратната посока – болните няма да се тълпят пред кабинетите, а ще ползват услугите на лекар само когато въпросът е “на живот и смърт”. От своя страна личните лекари все по-упорито настояват всички пациенти да плащат потребителската такса, защото имало категории болни и социалнослаби , които били освободени от нея.

Таксата за ден престой в болница, която досега бе 2% от най-ниското възнаграждение (5.40 лв.), също може да хвръкне “до небето”. Ако с гласените нормативни промени на здравните заведения се даде право сами да определят стойността на плащане от страна на пациентите си, то не е изключено хоспитализациите да достигнат цени, подобни на пълен пансион в 5-звездни хотели. В пълния годишен отчет на варненската болница “Света Марина” например стойността за един ден ползване на легло в стационара е калкулирана на 200.28 лева. Без да броим разходите за лекарства, консумативи и храна, които са още около 90 лева. Така, ако болниците сами определят “мизата”, то те могат да “заковат” дневната такса на 50 или дори 100 лева, за

да “избият” загубите си от недофинансиране

по клинични пътеки. А статистиката показват, че средната продължителност на престоя за курс на лечение в България е около седмица. Тоест всеки сам може да направи сметката. Наистина по тези въпроси тепърва се очакват горещи дебати между министерство, лекари, пациентски организации и синдикати и остава надеждата здравият разум все пак да надделее.

Междувременно държавата удобно използва формулировката “да се преустанови натискът върху държавния бюджет”, за да си играе с нивата и на социалните плащания. Месечната добавка за деца с трайни увреждания, която е 70% от минималната заплата, или 189 лв., оттук нататък ще се определя като твърда сума, чрез промяна в Закона за семейни помощи. По този начин сумата спокойно може да бъде намалена тихомълком. Във въпросния нормативен акт, или по-скоро в детската му “добавка”, така или иначе съществуват редица “антисоциални” разпоредби, дискриминиращи съвестните данъкоплатци. Например месечната помощ от 35 лв. за дете до завършване на средното му образование не се полага на родители, които са плащали данъци върху трудов доход, по-голям от 350 лв. бруто на член от семейството. Същият е казусът с месечната помощ от 100 лв. за дете до навършване на една година и еднократната целева помощ от 150 лв. за първокласници – те не се изплащат, ако двамата родители получават общо 700.01 лева.

Обвързани с минималната заплата обаче остават плащания, които имат характер на трудово възнаграждение и често се използват

като схема за източване

на хазната. Според правилника за прилагане на Закона за защита на детето месечните възнаграждения за приемни родители, отглеждащи изоставени деца, са от 130 до 150 % от минималния доход и възлизат между 351 и 405 лева. Огромната част от тези деца се изоставят и осиновяват в средите на малцинствени групи, като това е добър законов начин да се докара някой лев допълнително.

Колкото до заплащането на членове на различни държавни комисии, в бъдеще то ще се урежда с правилници и наредби. Което е положителна стъпка, тъй като досега облагодетелствани бяха хора, които можеха да се събират и да обсъждат щяло и нещяло само за да си вземат 270-те лева. Въпросът е дали министрите няма да решат, че трудът на членовете в подведомствените им комисии е бил подценен, и да им вдигнат заплатите, вместо да ги намалят. Знаем приказката “гарван гарвану око не вади”.

ТПС: Финансовият министър Симеон Дянков умело използва повишението на минималния трудов доход.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст