Орязване на 20 процента от хазартния пазар у нас, най-вече среден и дребен бизнес – това ще е основният резултат от действието на новия Закон за хазарта, ако той бъде приет без промени от Народното събрание. Това беше единодушното заключение на участниците в Източноевропейската конференция на игралната индустрия (EEGS), която се проведе на 17 октомври в София.
Новият Закон за хазарта беше одобрен от Министерския съвет на 13 октомври и предстои да бъде внесен за разглеждане в парламента. Той засяга бранш, който през 2008 година е внесъл повече корпоративен данък в българската хазна от банковия и застрахователния сектор, взети заедно, коментира Надя Христова, член на управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ). През 2010-а приходите за държавата от платени данъци за всички видове хазарт са били 123 млн. лв., което е с 24% повече в сравнение с 2009 година. От началото на 2010-а обаче игралната индустрия в страната е отбелязала свиване с около 40% и реално ръстът в приходите, който от Министерството на финансите (МФ) отчитат, е заради многократно увеличения данък, а не заради развитието на сектора. Според Ангел Ирибозов, председател на управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ), потенциалният размер на данъка, внесен от хазартния бизнес през 2011 г., ще бъде на нивата от 2009 година. Той обясни, че до 30 септември са внесени данъци от порядъка на 76 млн. лв., което е показателно за тази тенденция.
Явно обаче и за това правителство „хазарт“ е мръсна дума и неговото развитие трябва да бъде ограничавано от морална гледна точка. Ако човек чете внимателно поправките в закона, задължително остава с убеждението, че хазартът е някакво неизбежно зло, срещу което трябва елегантно да се борим, така че Европа да не си помисли нещо лошо за нас. А дали пък не става дума просто за разчистване на територия за големи европейски играчи или за наши „приятелски фирми“?
Проектозаконът на правителството формално беше одобрен от Европейската комисия. От асоциацията на организаторите на тези игри обаче се оплакаха от завишените изисквания към игралните зали в законовите промени, което ще доведе до намаляването им с около 20%. Такива изисквания са например отстоянието на игралните зали на не по-малко от 300 метра от обществени сгради или училища, както и по-сериозният проблем с увеличения минимум за броя на игралните апарати в залата. От бранша настояват още дефиницията за инвестиции да се разшири и за такива да се смятат похарчените пари за производство, сервиз и разпространение на игрално оборудване, както и разходите за наем. Според Надя Христова става дума за 20-30% от съвкупните разходи на производителите, които обаче са изключени в проектозакона на кабинета. Абсурдно е тези разходи да се изключват, защото става дума за стотици хиляди евро. В рамките на Европейския съюз няма унифицирани стандарти и затова се играе „всеки срещу всеки“ – всяка машина се лицензира за всяка отделна страна.
Бизнесът е силно притеснен и от забраната за реклама, наложена под благовидния предлог да се пазят младежите и пристрастените далеч от игралните маси и ротативките. А за реклама се смята предоставянето на всякаква информация за хазартните игри под всякаква форма. Когато тя липсва, бизнесът бива натирен в ъгъла и се случва така, че покрай сухото гори и суровото. Според всички представители на бранша това ще доведе до липсата на информация за случващото се в хазартната сфера и ще лиши хората от необходимата информация. Например за това, че определен вид игри защитават правата на потребителите и няма опасност да ги превърнат в жертва на измама.
Забраната за реклама обаче има и друга страна. В момента повечето рекламодатели, особено в спортните сайтове, са именно онлайн сайтове за покер или друг вид хазарт. След като влезе в сила новият закон и този вид реклама бъде забранен, освен всички пряко засегнати „кепенци ще спуснат“ и много спортни сайтове, чиито приходи са основно от реклама.
Робърт СтокърII- председател на комитета по хазартно право на Американската адвокатска колегия, даде безплатен съвет на управляващите в това отношение. „Имате прекрасни ски курорти, в които може да развиете по-силно хазарта и да го рекламирате по подходящ начин, което би разширило обхвата на туристическия продукт и би диверсифицирало туризма.“
Тук опираме до смисъла на промените. Въпреки дългото им „мътене“ се е излюпил един нормативен запартък. В Закона няма и идея за стратегия на развитие на бранша, няма нищо за държавна политика по отношение на хазарта, има само хрумки за ограничаване на бизнеса чрез рестрикции. Какво очакват да донесе този бизнес в бъдеще, каква визия имат за развитието управляващите от ГЕРБ, така и не става ясно.
От БТАПОИИ поискаха да бъдат насърчени малкият и средният бизнес в хазарта. Логиката им е, че повечето засегнати от промените в закона казина са малки фирми, които са в развлекателния бизнес, както и малки заведения. Насърчаването им ще доведе до създаване на нови работни места (или запазване на вече наетите).
В момента във всички страни в Европа законите се променят, като целта е либерализация на пазара. Това се прави, защото по този начин се помага не само на бизнеса, но и на бюджета. От друга страна, беше изразено мнението, че страховете от хазарта са неоснователно преувеличени. Тънък намек към властта отправи и Робърт Стокър II, председател на Комитета по игрално право на Американската адвокатска асоциация. Той наблегна на това, че хората, които ръководят и контролират този бизнес, трябва непрекъснато да търсят и получават нови знания за него. „Археолозите са доказали, че хазарт има от 5000 години и той непрекъснато се развива и усъвършенства, трябва да работим за това“, добави той.
В САЩ рекламата на хазарта е разрешена. Има забрана само за адресирането й към пристрастени и малолетни. В международен план, каза Стокър, няма страна, в която да има забрана на хазартната реклама.
„Няма пълна забрана на рекламата у нас“, опита да се противопостави Калоян Кръстев, председател на Държавната комисия по хазарта. Той обясни, че организаторите на хазартни игри можели да „обнародват“ търговската марка и логото си. Можело да се обявявят резултатите от игрите, както и тиражите на лотариите. Подобна била регулацията и към момента – по действащия от 1999 година Закон за хазарта.
Явно България ще бъде първата в Европа, която забранява рекламата на хазарта и не признава съществена част от разходите на бизнеса. Новият закон ще я прати в групата на страни, като Иран например. И това ще стане от началото на 2012 г., по гаранциите на г-н Кръстев. Задава ли се хазартен шериат у нас?
Каре
Ръкопашен контрол във виртуалната мрежа
Интересен задочен диалог се завъртя между шефа на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев и Хелмут Кафка, вицепрезидент на EUROMAT, по въпроса за контрола на дистанционните залагания. Кръстев смята да лицензира операторите, чиито сървъри са извън границите на България. Той ще „филтрира“ сайтовете, по-скоро това ще прави ГДБОП.
Който твърди, че по този начин може да се контролира интернет хазартът е или заблуден, или не ви казва истината, обърна се Хелмут Кафка към аудиторията.
Робърт Стокър IIпък не спести факта, че в неговата страна срещу два мощни интернет сайта за залагания се води борба в продължение на шест години, докато се стигне до частичен успех. И това се случва в държава, в която оборотът на хазартния бизнес през 90-те години е бил около 300 млн. долара, а сега е 25 млрд. щатски долара.
Второ каре
Лицензират лицензирани
Срокът за прелицензиране на операторите в игралния бизнес – 10 месеца след влизането на новия закон в сила, е дискриминационен, смятат от бранша. Става дума все пак за оператори, които към момента имат лицензи за 5- и 10-годишен срок. Не е ясно държавата за нови такси ли е заплакала, иска да „пресее“ пазара или просто това е натиск, който наред с всички други рестрикции да накара финансово по-слабичките да се оттеглят. Насилственото окрупняване на бизнеса също не е за пренебрегване.
Системата от санкции, предвидена в новия закон, предизвика много дискусии заради неясните формулировки и основания за отнемане на лиценза. Много от разпоредбите предвиждат, че нарушаване на закона, независимо от неговия вид и характер, е основание не само за налагане на имуществени санкции, но и за временно или окончателно отнемане на лиценз. Това отваря вратите за краен субективизъм и възможност за парцелиране на пазара. Този „железен юмрук в кадифена ръкавица“ ще наруши диалога между държавата и бизнеса, ще създаде предпоставки за изкривяване на информацията, за грешни интерпретации… В крайна сметка резултатът ще е негативна обществена нагласа към хазарта, което може би е търсеният ефект.
ТПС
123302
Българският хазартен бизнес в лицето на Надя Христова и европейският, представляван от Хелмут Кафка (вляво) притиснаха с въпроси присъстващия на високия хазартен форум председател на ДКХ Калоян Кръстев.
123302
Ротативките ще стават все по-недостъпни за малолетни и пристрастени, но за съжаление и за зрели любители на хазарта, защото рекламата ще бъде забранена под всякаква форма и навсякъде.
