Преди 30 години един „юноша бледен“ на име Христо Стоичков дебютира в мъжкия отбор на завод „Юрий Гагарин“. Тогава едва ли някой е предполагал, че младият талант ще покори върховете на Европа с екипите на ЦСКА и „Барселона“, ще стане голмайстор на световно първенство и носител на „Златната топка“. Велик футболист, неособено доказан треньор, инвеститор в детски школи, консултант, активен поддръжник на управляващата партия, яростен критик на журналистите, знаменосец на Олимпиада 2012. Това са само част от метаморфозите на Христо Стоичков. Камата, както го наричат, навлезе „светкавично“ и в новата си роля на почетен консул на България в Каталуния и откри конференция в Европейския парламент на тема „Мобилност на работната сила в общия пазар в условията на криза“. Обожествяван и мразен, възвеличаван и хулен, Стоичков винаги е бил под светлината на прожекторите, независимо дали току-що е вкарал поредния си гол с „вълшебната левачка“, или е написал открито писмо в защита на кандидат-президента Плевнелиев .
Футболната кариера на Стоичков започва от
прословутата школа на „Марица“
(Пловдив), извадила футболисти като Динко Дерменджиев, Георги Попов-Тумби, Петър Курдов и Костадин Видолов. След споменатите му мачове за заводския тим е привлечен в третодивизионния „Хеброс“ (Харманли), където прави фурор с 14 попадения в 32 мача. Талантът му веднага е забелязан от скаутите на столичния гранд ЦСКА и Ицо преминава на стадион „Народна армия“. Още в първия си сезон младокът впечатлява с прекрасния си поглед върху играта, головите умения и скоростта си, но и показва непокорния си нрав. На 19 юни 1985 г. се играе „кървав“ финал за Купата на България срещу вечния враг „Левски-Спартак“. След едно грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов левскарят хваща за врата футболиста на „армейците“, а в мелето , естествено, се включва и Стоичков. Реферът дава червени картони на Янчев и Спасов, а „червените“ печелят с 2:1, като изпускат и дузпа.
На другия ден с решение на ЦК на БКП и двата отбора са разформировани, а от футболистите на ЦСКА най-тежко е наказан Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги. Година по-късно всички наказания все пак са отменени и Стоичков започва шеметния си поход към върховете. През сезон 1988-1989 ЦСКА достига до полуфинал в Купата на носителите на купи. Съперник е „Барселона“, водена от холандската легенда Йохан Кройф. „Червените“ падат два пъти с 2:4 и 1:2, но и трите гола за българите са вкарани от Стоичков. Това се оказва достатъчно за трансфер на „Ноу Камп“ за внушителната тогава сума от 4.5 млн. долара.
Българинът за отрицателно време се превръща в
любимец на феновете на „Барса“
с прекрасните си пасове и острите пробиви по крилото, завършващи с красиви голове. „Осмицата“ на каталунците обаче веднага се замесва в скандал, след като още в първото си дерби срещу „Реал“ (Мадрид) настъпва съдията Аспитарте и е наказан за шест месеца, впоследствие намалени до три. Ицо заедно с футболисти като Куман, Лаудруп, Гуардиола, Бакеро и Субисариета е в основата на първия „дрийм тим“ на „Барселона“, с който печели и първата Купа на европейските шампиони след победа с 1:0 срещу „Сампдория“ през 1992-ра. Става и пет пъти шампион на Испания, носител на Купата на Краля, четири пъти спечелва суперкупата.
Силните игри за „синьо-черните“ са съпроводени от легендарния поход с националния тим на Мондиал 1994. След паметния успех над Франция с 2:1 на „Парк де Пренс“ „трикольорите“ се класират за финалите в САЩ. „Мисията“ започва с тежка загуба с 0:3 от шампиона на Африка – Нигерия. Българите обаче започват победната си серия с 4:0 над Гърция, сломена с 2:0 е и Аржентина на Марадона, в елиминациите първо отстраняваме Мексико с дузпи, идва и феноменалният обрат за 2:1 срещу Германия, за да загубим чак на полуфинал с 1:2 от Италия след „любезното“ съдействие на френския рефер Киню. В тези мачове Стоичков отбеляза шест гола, спечели приза за голмайстор на световните финали заедно с руснака Саленко, а влезе и в идеалната единайсеторка на първенството. През същата година „Франс Футбол“ го постави на първо място в класацията за „Златната топка“ и така Стоичков спечели най-престижната индивидуална футболна награда в света. Две години по-късно той вкара три гола и на Евро 1996 в Англия.
В „Барселона“
недосегаемият статут на българина
бе развенчан с идването на треньора Луис ван Гаал и Стоичков започва футболните си авантюри. През 1995-а приема офертата на италианския „Парма“, но остава на „Енио Тардини“ само един сезон, в който вкарва едва пет попадения. После се завръща в „Барса“, но в двегодишния си престой изиграва само 24 мача (с 5 гола). През пролетта на 1998-а е под наем в ЦСКА, където остана 4 мача и напуска поради неразбирателство с другите лидери Трифон Иванов и Костадинов. Следва трансфер в Ал-Насър, където печели Азиатската клубна купа. С японския „Кашива Рейсол“ пък взе Купата на Япония. През 1999 г., уморен и огорчен, Стоичков обявява, че се отказва от футбола след мача между България и Англия. Но „шило в торба не стои“ и така след по-малко от 12 месеца футболистът сключва договор с американския „Чикаго Файър“, с който печели Купата на САЩ. Отвъд Океана игра и за „Ди Си Юнайтед“, където вече окончателно приключи с кариерата си.
Треньорската кариера на Христо започна от върха на стълбицата. През 2004-а бе назначен за селекционер на българските национали, където остана три години. След множество скандали и неблагополучия наставникът се отказа и стана треньор на испанския „Селта“. Междувременно Камата успя да обиди жестоко Димитър Пенев, след като в интервю за списание „MAX“ каза, че Стратега е един от многото и е станал треньор покрай него и останалите футболисти от „звездното“ поколение. „България нищо не ми е дала като държава. Какво ми е дала на мен? Нищо. Аз я напуснах много малък“, добави Стоичков. В култовите размисли не бяха подминати и журналистите, наречени „прости боклуци, заслужаващи бой и тормоз“. Стоичков нееднократно е изявявал негативизма си към представителите на медиите – на два пъти бе обвинен, че е нашамарил журналист, а оператор остана без камерата си. Репортерите сериозно страдат и от напъните му да говори чужди езици. Изрази като „съм тайм люн, съм тайм уин“ завинаги ще останат във фолклора на футболните запалянковци. „Упражнението“ бе повторено и при представянето на Стоичков за консултант на руския „Ростов“, където той спрягаше предимно глагола „работаем“.
Христо Стоичков се справя с променлив успех и с бизнес проектите си. Още преди няколко години той доведе първите испански предприемачи, които искаха да строят соларна електроцентрала в покрайнините на Пловдив и вятърни централи в Забърдо. Проектът обаче така и не бе осъществен. Преди няколко месеца „каталунецът“ се върна с нови испанци. Представителите на строителната компания Abelcir изявиха желание да изградят три стадиона в България – в Пловдив, стадион „Септември“ и националния в столицата. Бе обявено, че инвестицията ще е за 450 млн. евро, като средствата ще се набират под формата на публично-частно партньорство, а срокът на изпълнение ще е не повече от пет години, но „зелена светлина“ от правителството засега няма.
За сметка на това футболната школа на легендата в Етрополе се развива с бързи темпове и вече бере плодовете от добрата работа на директора Спас Джевизов и треньорите. Първият голям удар бе
трансферът на вратаря Димитър Евтимов
в английския „Нотингам Форест“. Предстоят проби на още няколко момчета в шотландските грандове „Селтик“ и „Рейнджърс“, а други двама ще бъдат тествани в Испания. Разходите на школата са около половин милион лева годишно, но възвръщаемостта на инвестициите ще става все по-голяма. Неотдавна Европейската футболна лига я обяви за втората най-добра на Стария континент след футболната академия на „Локомотив“ (Москва).
ТПС: Напоследък Христо Стоичков все по-активно се включва в политическите дебати.
