Еврото падна през седмицата под 1.35 щ. долара заради недоверието на пазарните играчи, че новите правителства на Италия и на Гърция ще се справят с икономическите и финансовите проблеми на страните си. Търсената доходност от италианския десетгодишен държавен дълг отново надхвърли 7% (на годишна база), докато при двегодишните германски книжа тя падна под 0.3% за първи път в историята. Рязък скок – до рекордно високи за еврозоната стойности, имаше и на рисковите премии, които инвеститорите поискаха, за да купят десетгодишни облигации на Франция, Белгия, Испания и Австрия вместо аналогичните по срочност германски книжа.
В еврозоната
индустриалният продукт през септември е намалял с 2%, след като отбеляза 1.4% ръст през август. Това е и поредното предупреждение, че общността може да попадне отново в рецесия. Най-драматичен е септемврийският срив на промишленото производство в Португалия – 5.8%, и в Италия – 4.8 процента. Въпреки разочароващите септемврийски данни индустриалният продукт на еврозоната все пак се е увеличил чувствително през третото тримесечие в сравнение с второто.
БВП на еврорегиона също е нараснал с 0.2% в периода юли-септември спрямо предишните три месеца, когато бе отчетен същият ръст. На годишна база растежът на общността е бил 1.4 процента. Очакванията са обаче през четвъртото тримесечие той да се забави, защото европейските лидери продължават да се борят с кризата на държавния дълг.
Общият индекс, следящ активността в сектора на промишлеността и на услугите в еврорегиона, е паднал през октомври до най-ниската си стойност за последните 28 месеца.
На 10 ноември Европейската комисия понижи прогнозите си за стопанството на общността за тази и за следващата година и вече очаква 1.5% ръст на БВП през 2011-а и 0.5% през 2012-а. Еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен пък заяви, че възстановяването е в застой.
Инфлацията в еврозоната през октомври е останала на най-високото си ниво за последните три години – 3% годишно. Базовата й съставка, в която не влизат разходите за енергия, е била 1.6 процента. Тези стойности усложняват задачата на Европейската централна банка да стимулира стопанството на общността с ниски лихви, докато се бори с кризата на дълга.
Европейската комисия очаква през 2011-а средната годишна инфлация да е 2.6% при заложен от ЕЦБ таван от 2 процента.Потребителските цени в еврозоната се нараснали с 0.3% през октомври спрямо септември.
Германия и Франция отчетоха подем
през третото тримесечие заради по-силното индивидуално потребление, състояло се въпреки заплахата от нова рецесия в еврозоната. БВП на Германия се е увеличил с 0.5% спрямо второто тримесечие, съобщи статистическата служба от Висбаден. А икономиката на Франция е отбелязала 0.4% ръст. Във Франция индивидуалното потребление се е увеличило с 0.3% през третото тримесечие, а инвестициите – с 0.4 процента. Първото и второто по сила стопанства на еврорегиона обаче може и да отстъпят от тези позиции през четвъртото тримесечие заради икономическия застой на територията на общността, която е най-големият експортен пазар на двете страни.
Испания и Белгия отчетоха нулев растеж през третото тримесечие, докато Холандия регистрира спад.
Икономическите съветници на германския канцлер Ангела Меркел прогнозираха в средата на миналата седмица, че растежът на страната ще се забави през 2012-а до 0.9%, след като през 2011-а бе 3 процента. Бундесбанк пък отбеляза в последния си месечен отчет, че германските промишлени компании ще бъдат затруднени да поддържат производствените си резултати през следващите шест месеца заради слабото търсене.
Оптимизмът на местните инвеститори и анализатори в Германия през ноември съвсем се е изпарил.
Премиерът на временното гръцко правителство
Лукас Пападимос ще се срещне в Брюксел
през следващата седмица с президента на Европейския съюз Херман ван Ромпой и с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу . Пападимос получи силна подкрепа на доверие за кабинета си от гръцкия парламент, като 255 души от 300-членния законодателен орган гласуваха за, а 38 бяха против. Турнето на Пападимос е много важно, защото той ще трябва да убеди европейските си партньори, че страната е достойна да получи задържания транш от 8 млрд. евро от първия спасителен пакет на тройката международни кредитори – еврозоната, Европейската централна банка и МВФ.
Бюджетният дефицит на Гърция е нараснал с 11% през първите десет месеца на тази година – до 20.1 млрд. евро срещу 18.1 млрд. евро през същия период на 2010-а, сочат предварителните данни на гръцкото финансово министерство. Според чиновниците той е в рамките на планирания недостиг за тази година от 20.4 млрд. евро. БВП на страната обаче е спаднал с 5.2% годишно през третото тримесечие.
Португалия ще изпълни ангажиментите си
по гласуваните през миналата година спешни кредити за 78 млрд. евро. Това е заключението на експертите от Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ, които направиха през седмицата проверка на прогреса на страната през третото тримесечие. Португалският финансов министър Витор Гаспар заяви, че следващата порция от спасителни средства в размер на 8 млрд. евро ще бъдат преведени на Лисабон. Той обаче призна, че новото коалиционно правителство, което пое управлението през юни, е било принудено да вземе извънредни мерки, за да изпълни ангажиментите си към ЕС и МВФ през 2011-а. Между тях са прехвърлянето на банковите пенсионни фондове към държавната система за социално осигуряване и орязването на коледните субсидии, изплащани традиционно на държавните чиновници и пенсионерите, които са равни на две месечни заплати.
Лисабон обеща да намали бюджетния дефицит от 9.8% от БВП през миналата година на 3% през 2013-а. През 2012-а бюджетният недостиг трябва да стане 4.5% от БВП.
БВП на Португалия се е свил в периода от началото на юли до края на септември за четвърто поредно тримесечие, като този път спадът е с 0.4% спрямо второто тримесечие и с 1.7% годишно. Причина е правителствената програма за строги ограничения, представляваща комбинация от намаляване на разходите и увеличаване на данъците.
Париж рискува нови пререкания с Берлин
след като френският финансов министър Франсоа Бароан поднови призивите си ЕЦБ да подкрепи Европейския фонд за финансова стабилност като най-ефикасен начин за овладяване на дълговите проблеми на еврозоната.
Претенциите на Бароан са обясними, като се има предвид, че кризата чука на вратата на французите. Докато германският канцлер Ангела Меркел се противопоставя на по-дълбокото въвличане на ЕЦБ в спасителните акции.
Европейските кредитни институции са взели на 15 ноември най-много пари от ЕЦБ от юни 2009-а насам под формата на седемдневно финансиране. ЕЦБ е раздала 230.3 млрд. евро на 161 желаещи срещу 194.8 млрд. евро на 150 кандидати седмица по-рано.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 2085 млн. евро (4078 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 1.2% от купената и продадена валута.
nbsp;
