Дълговата криза може да се окаже чумата на ХХI век. Така както преди пет столетия смъртоносната болест е била на път да заличи демографски и политически тогавашните европейски държави, така сега разпространяващата се с бясна скорост криза на държавните дългове заплашва да съсипе целия Европейски съюз. Достатъчно е само една държава да спре плащанията и ефектът на доминото ще събори финансовите устои на цяла Европа. В подобна ситуация би било нелогично да се мисли, че България ще се спаси. Няма значение колко стабилен е бюджетът й, колко малък е дефицитът и какъв е размерът на дълга й. И при много по-добри показатели от сегашните страната ни не би оцеляла, в случай че не разполага с достатъчно резерви да посрещне удара.
nbsp;
Както се казва, ниският дефицит и малкият размер на дълга са необходимо, но недостатъчно условие, за да се гарантира стабилността на държавата. Решаваща роля в случая ще имат финансовите буфери. И те трябва да се задействат едва ли не автоматично, ако ситуацията на световните пазари се влоши дотолкова, че постави под въпрос устойчивостта на финансовата ни система.
Въпросът е разполага ли въобще правителството с ваксина
с която да имунизира икономиката, за да оцелее тя при задаващото се бедствие.
Кабинетът Борисов твърди, че има! Докато опозицията категорично не признава това.
На какво разчитат управляващите?
nbsp;
Освен на ниския бюджетен дефицит и малкия по размер държавен дълг те на практика имат няколко обявени и няколко скрити финансови инжекции. Сред първите са: заложената в бюджета за 2012-а възможност да се емитират държавни облигации на вътрешния и международния пазар на обща стойност от 4.2 млрд. лв. и намерението парите от приватизация да не постъпват в Сребърния фонд, а да се влагат директно по сметките на правителството във фискалния резерв. За целта правителството ще предложи промени в закона, който урежда правилата за работата на фонда.
Една от скритите инжекции пък е всички пари на Сребърния фонд (при необходимост) да бъдат използвани за покриване на държавни плащания. Другият лек за извънредни финансови ситуации е забъркан малко по-сложно. Той е свързан с глобалните еврооблигации за 818.47 милиона, които трябва да бъдат изплатени в началото на 2013-а. Заедно с последното лихвено плащане сумата, която ще излезе накуп от хазната – между 10 и 14 януари 2013 г., ще е 1.8 млрд. лева. Отсега е ясно, че правителството трябва да предприеме мерки още през 2012-а, за да си осигури тези средства. Истината обаче е, че то въобще няма намерение да търси ресурс на международния пазар, независимо че е предвидило емитирането на външни облигации за 1 млрд. евро. Сметките, които финансовият министър си прави, е голяма част от
глобалните облигации да бъдат заменени с нови
nbsp;
през 2013-а. Това, на което министър Дянков разчита, е, че близо 60% от въпросните еврооблигации се държат от български юридически лица. Става дума най-вече за банките, в чиито портфейли се подвизават наши глобални книжа за 364 млн. евро. Застрахователните и здравноосигурителните компании пък притежават глобални облигации за 81.48 млн. евро, а пенсионноосигурителните дружества и фондове са собственици на книжа за 30.73 млн. евро. Тези данни могат да бъдат намерени в доклада на Министерството на финансите за държавния дълг за септември 2011-а.
С други думи, правителството разчита от облигациите (за 818.47 млн. евро) с падеж на 17 януари 2013 г. 511.04 млн. евро автоматично да бъдат заменени с нови държавни книжа, които ще бъдат придобити пак от български финансови институции. Разликата от 307.37 млн. евро може да бъде покрита с приходи от приватизация на държавни фирми или дялове от тях. В най-лошия случай правителството ще бръкне във фискалния резерв и ще извади парите.
Голямата неизвестна в случая
nbsp;
е дали българските притежатели на глобални облигации ще са склонни да ги заменят с нови такива, които ще им носят по-ниска доходност. Защото и това влиза в сметките на правителството – да намали цената за обслужването на външния дълг.
Сегашната политика на финансовото министерство е ясна от действията му при емитирането на ДЦК. То пуска малки емисии облигации и съкровищни бонове – от по 50, 60 до 100 млн. лв., като приема само офертите, които водят до намаляване на среднопретегления лихвен процент по държавния дълг. След което, разбира се, прави всичко възможно да произведе от това положителна новина в медиите.
На пръв поглед това е правилна политика. Но в случая правителството се възползва от голямата ликвидност на българските банки – около 10 млрд. лв. свободни средства и законовия им ангажимент да покриват всички бюджетни пари с ДЦК, и буквално ги изнудва с пласирането на малки емисии облигации. При падежирането на еврооблигациите обаче
ситуацията може коренно да се измени
Първо, защото правителството ще е поставено в позицията да търси финансиране – без значение дали то ще е под формата на свежи пари, или на замяната на стари облигации с нови. При това финансирането няма да е за 100 или 200 млн. лв., а за сума, доближаваща 2 млрд. лева. Тогава банките и другите финансови компании ще са в позицията да определят цената. И ще поискат реалната доходност. Още повече че при замяната могат да се явят не само български контрагенти.
С други думи, съществува реална опасност разходите на държавната хазна за обслужване на дълга да се увеличат, а не да намалеят. Нуждата на финансовите институции от ликвидни и доходоносни инструменти, в които да инвестират свободните си пари, пък може да отпадне до януари 2013-а, когато е падежът на глобалните ценни книжа. Защото сегашните 10 млрд. лв. ликвидни средства междувременно може да се изпарят по много причини. Като се започне от влошаване на финансовите резултати на банките, мине се през прехвърляне на ликвидни средства към техните чуждестранни майки и се стигне до евентуален отлив на депозити.
При лошо стечение на обстоятелствата обаче правителството все пак може да активира опцията за емитирането на нов дълг. Но ако това стане в края на следващата година, нищо чудно да се окаже, че е твърде късно.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
