Народното събрание прие на първо четене предложените от правителството промени в Закона за кредитните институции. На практика измененията са подготвени от БНБ, но тъй като Централната банка няма законодателна инициатива, те се внасят от правителството. Промените са свързани изцяло с привеждането на българския закон в съответствие с европейските директиви. Въвеждат се например правила за обмен на данни и отчетност между БНБ и Европейския банков надзорен орган, както и с Европейския съвет за системен риск. Има и някои нови разпоредби, ограничаващи възможността за изплащане на бонуси и други допълните възнаграждения на банковите мениджъри, ако тези действия нарушават изискванията за капиталова адекватност.
Всички тези теми обаче останаха извън вниманието на депутатите. Големият дебат се разрази около предложението на Атака за регулиране на лихвените равнища по кредитите и лизинга. Идеята на Волен Сидеров и сподвижниците му е БНБ да не допуска лихви по банковите кредити, които да са над 1.5 пъти по-големи от средния лихвен процент по депозитите. Като лихвените равнища и по заемите, и по влоговете да бъдат преизчислявани от Централната банка на всеки шест месеца.
Например, ако средният лихвен процент по депозита е 6%, максималната кредитна лихва да бъде 9%; ако средният процент по депозита е 8%, максималната кредитна лихва да бъде 12 процента, обясни депутатът от Атака Любомир Владимиров. Мотивите на вносителите са, че според статистиката на БНБ приходите на банките от лихви били два пъти повече от разходите им за изплащане на лихви по влоговете. Народният представител обаче не вкарва в сметката значителните суми – от порядъка на 100-150 млн. лв. на месец, които банковият сектор е принуден да заделя като провизии по просрочени кредити. Ако пресметне и тях и отчете разходите за издръжка, ще види, че разликата между приходи и разходи не е чак толкова голяма. Пък и нали окончателното съотношение се вижда от финансовия резултат на банковата система. А той въобще не е обнадеждаващ.
Както можеше и да се очаква, управляващото мнозинство изобщо не си направи труда да репликира предложението на Атака с подобни аргументи. Депутатите от ГЕРБ извадиха предварително подготвените им мотиви, че предложението противоречи на Европейските директиви, на Устава на Европейската централна банка и Европейската система на централните банки, на принципите на пазарното стопанство, че дори индиректно може да се открият и несъответствия с конституцията. Именно с тях управляващото мнозинство отхвърли предложението на Атака. Така на първо четене бе приет проектът на правителството за промяна в Закона за кредитните институции.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
