Асен Христов има зад гърба си 15-годишен опит на висши ръководни длъжности. Той е бил председател на съвета на директорите на Евробанк АД (1997 – 2000); председател на съвета на директорите на Старком Холдинг АД (1996-2006); председател на надзорния съвет на ЗД Евроинс АД (2000-2007), председател на съвета на директорите на Скандинавия моторс ЕАД от 2005 г. и на Еврофинанс АД от 2006 г. насам. Оттогава е председател и на надзорния съвет на Еврохолд България.
Асен Христов притежава магистърска степен по Физика от СУ Св. Климент Охридски и е специализирал в Института за ядрени изследвания, гр. Дубно, Русия. Преминал е специализация по мениджмънт към Open University – London. Владее руски и английски език. Вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика.
Г-н Христов, колко процента от кражбите на лизингови коли са само на хартия?
– От 100 откраднати коли на лизинг около 50 са само на хартия. Това са застрахователни измами. Защо е така? Защото кризата доведе до значително намаляване на цените на новите автомобили. От друга страна, намалена е и платежоспособността. В един момент се оказва, че клиентът не може да покрива лизинговата вноска, но е платил голяма част от цената. При ниските цени сега има опасност, ако върне колата на лизинговата компания, тя да я оцени твърде евтино. Тогава той дава ключа на някого, обявява колата за открадната, а застрахователят трябва да плати остатъчната стойност на лизинговата компания.
Какви коли са обект на подобна измамна схема?
– Вече не са само скъпите. В масовия случай става въпрос за коли от средната ценова категория – от 15 до 25 хил. лева.
Коя е крайната точка от пътешествието на колата по пътя на измамата?
– Най-често колите отиват до малките сервизи и до автоморгите. Там дават до 5 хил. лв. на кола, която мигновено се разфасова за части.
Преди коли и най-вече камиони отиваха през Турция за Ирак и други пролетни държави, граничещи с южната ни съседка. Сега други ли са маршрутите?
– Да, турската страна взе мерки и вече престъпният транзит, особено на лизингови камиони, е почти спрян. Модерната дестинация сега е през Гърция и Македония до Косово.
КАТ помага ли?
– Вероятно ще ви изненадам с отговора, но в КАТ продължава практиката на регистриране на крадени коли срещу дребни суми.
Е, и? Какво да правим, за да се прекрати тази схема?
– Трябва да се промени законодателството. Ако в сервиз или магазин бъдат намерени крадени части, той трябва не само да бъде затворен. Собственикът трябва да носи наказателна отговорност като съучастник.
След последните промени в законодателството стикерът Каско беше забранен, но остана маркировката на авточастите – фарове, гуми, ламарини, стъкла…
– Да сте чули някой да си е намерил колата по маркирани части? Да, това може да помогне, но ако има тежки наказания за крадците и техните ятаци. Трябва да се разрушат престъпните мрежи, да се действа широкообхватно.
Какви други далавери са актуални в застраховането?
– Подобно на кражбите е положението с умишленото осъществяване на тотални щети (тотална щета е повреда по МПС, чийто ремонт надхвърля 70-80% от застрахователната стойност) посредством палеж, нарочно причинена катастрофа, повреда по двигателя. След като се причини тоталната щета, се претендира пред застрахователя за изплащане на пълната стойност на МПС, което много често е застраховано на значително по-висока сума в сравнение с реалната.
Други схеми текат по линията на имуществото, заложено в полза на банка или чрез прехвърлянето на неофициален дълг от черното тото към лизингова компания. Разберете ме правилно, аз не мога да изброя всички схеми за застрахователни измами, защото така ще напиша Наръчник на застрахователния измамник.
Да, но започнатата от Комисията за финансов надзор реформа в застраховането, след като тръгна, беше спряна. Тя беше спряна от депутатите, които отхвърлиха поправките в Кодекса за застраховането. Според мен това беше предизборен реверанс към определена част от бизнеса и клиентите.
– Не, това беше лобистки реверанс към сивия бизнес. Как така точно шест човека изчезнаха от залата, и то точно при гласуването?
До каква степен за чистенето на пазара спомогна електронната полица по Гражданска отговорност?
– Това е нещото, заради което Комисията за финансов надзор заслужава висока оценка. Вече се усеща разлика – от компютъра не може да се крие. Аз обаче смятам, че истинският ефект от модернизацията ще се види през пролетта на следващата година. Просто много скрити полици и в момента стоят неотчетени, така че трябват да минат от 6 до 12 месеца от промените. Тогава, аз мисля, че ще отчетем съществено повишаване на покритието по Гражданска отговорност, което ще достигне, а може и да надхвърли, 85 процента.
Доволен ли сте от нормативния натиск върху брокерите? Вие твърдяхте, че люпилнята на измамите е при тях.
– Да, първите стъпки са повече от окуражаващи. Но има едно основно нещо, което трябва да се направи – изискването капиталът да отговаря на обема на операциите им. Само така ще се оздрави този сегмент на застрахователния пазар.
Има ли чиновнически разхищения при организацията на застрахователния бизнес у нас?
– Това е много общ въпрос. Аз ще ви отговоря така: защо в България освен Гаранционен фонд има и Бюро Зелена карта. За да взимат някои хора заплати ли? В другите държави не е така. Зелената карта трябва да е отдел в Гаранционния фонд.
В момента средно около 60% от пазара в общото застраховане принадлежи на автозастраховките. Това е твърде рисково. Как да се направи така, че да се разшири полето за изява на застрахователите?
– Нека да го обясня с един условен пример. Как се поражда желанието, целеустремеността, хъсът у един млад човек да учи в гимназия, после в университет, след това да търси допълнителна квалификация? Откъде започва всичко? От първи клас, който е задължителен, нали? Шест-седемгодишното дете няма навика да учи, то няма и тази потребност. Затова ние задължително го вкарваме в образователната система, за да му създадем потребността, за да възпитаме у него желанието, да му дадем шанса да учи.
Често се говори, че нямаме необходимата застрахователна култура. Тя се възпитава с някакво базово образование, което трябва да е задължително. Говоря за задължителни имуществени застраховки. Разберете, 25-30 лв. на година за закрила на жилището – това прави по 2 лв. на месец за минимална задължителна застраховка – не са непосилни. Но тези пари ще покрият хиляди щети при наводнение или буря. Това би отворило пазар за около 100 млн. лева. Пазарът е едно. По-важното е, че тези пари ще бъдат спестени от държавата, която чрез фонд Бедствия и аварии погребва горе-долу толкова пари всяка година. Да, погребва, защото голяма част от тези пари се крадат.
Как ще обясните на човек от последния етаж, че задължително трябва да се застрахова за наводнение?
– Той също не е защитен. В Кнежа тази година бяха отвяни покривите на четириетажни къщи. Каква е гаранцията, че бурята няма да увреди и многоетажен блок или че при теч в инсталацията няма да го направи басейн?
При земетресението като риск обаче нещата са комплицирани, нали?
– Не, доплаща се 5 до 10 лв. (за година) за земетресение. Проблемът е, че в България псевдоексперти и хора в ръководните органи спекулират с това, че ако подобна застраховка е задължителна, щяла да се окаже противоконституционна. Затова се пробутва идеята за застрахователния пул.
Само се огледайте около нас, тук не говорим за Западна Европа и развития свят, където минималната имуществена застраховка отдавна е задължителна. Говорим за съседни страни. В Румъния подобна полица е 120 леи, т.е. около 30 лева. В Турция, Македония, Сърбия… навсякъде е така. Защо се правим, че не виждаме или не знаем.
Разбрах ви, задължителните имуществени застраховки са първи клас, в който би трябвало да се възпита усетът за риска и превантивното поведение срещу него. Бихте ли изброили стегнато всички плюсове от тази мярка.
– Да. Първо, хората ще бъдат защитени чрез иск към застрахователя. Второ, бюджетът ще си икономиса десетки или стотици милиони, които всяка година плаща. Трето, ще се развие застрахователният пазар и ще се промени пропорцията в общото застраховане. Допълнителното развитие на пазара ще вкара допълнителни данъчни приходи в хазната. Като резултат ще има справедливо разпределение на тежестта на понесените щети.
Нека пак да се върнем към поправките в Кодекса за застраховането. Неотдавна заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Борислав Богоев се обяви и за свалянето на стикера Гражданска отговорност. Кой крепи този стикер?
– Крайно време е да отпадне този стикер, той не е необходим. С въвеждането на електронната полица е напълно излишен. Кой го крепи ли? Брокерите искат да го има, защото той ги пази от пълната прозрачност – купуване на Гражданска отговорност по интернет. За да има полици по интернет, трябва да се изградят компютърни мрежи, а това ще бъде допълнителен разход за брокерите. От друга страна, го крепи производителят. Няма да кажа името му, само ще спомена, че цената на един стикер, когато излиза от печатницата, е 39-40 ст., а на нас го продават по 1.39 лева. Това е огромна печалба. При около 2.5 млн. автомобила у нас пазарът е поне за 7 млн. стикера (включвам и разсрочените полици).Сметнете сами печалбата за печатаря.
Зелената карта е също толкова безсмислена. И тя вкарва към 5 млн. лв. в печатницата годишно. Това са излишни разходи за застрахователите и за застрахованите.
Вие бяхте казали преди време, че риск за пазара носят не фалитите, а случайните играчи. Кои са те?
– Не ми се говори по тази тема. Посланието е ясно. Става дума за чуждестранни компании, които са извън контрола на КФН, дърпат цените надолу и не играят по правилата.
Как да се вдигне интересът към животозастраховането. Докога няма да мърдаме от обратната на развития свят пропорция – 10% дял на застраховките Живот при нас, 90% – в Европа?
– Тук освен липсата на традиции и познания се намесва и един друг фактор – ниският жизнен стандарт. Трябва чувствително да се вдигне стандартът на живот, за да може животозастраховането да получи тласък.
По отношение на здравните фондове мисля, че има само едно решение – да станат застрахователи и да предлагат здравни застраховки.
