Сложен за решаване се оказа въпросът дали „Български пощи“ ще останат държавни, или не. След много препирни и умуване, в сряда (30 ноември), управляващото мнозинство в парламента прие на второ четене промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с които пощите остават в забранителния списък. По ирония на съдбата решението, около което тлееше искрата на ново сериозно социално напрежение, бе взето, докато под прозорците на Народното събрание синдикатите скандираха „Оставка“. По информация на в.“БАНКЕРЪ“ „спасителният“ ход е бил предприет въпреки натиска на финансовия министър Симеон Дянков, който се надявал с пари от евентуалната продажба на дружеството да облекчи държавните финанси догодина.
Още при обсъждането на норматива в парламентарните комисии заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов обясни, че първоначалното изваждането на компанията от забранителния списък било съгласувано с финансовото ведомство. Идеята тогава бе да се продаде миноритарен дял от „Български пощи“, а държавата да си запази контрола върху останалите акции. Сега, през седмицата, същият Николов каза: „Пощите остават в забранителният списък. Друг е въпросът – каква реформа трябва да се осъществи в тях. Дебатът вече е започнал.“
Дебатът – хубаво, само че неяснотите за начина, по който ще се променя компанията, продължават да са твърде много. Малцина сигурно си спомнят, че още в първите си месеци като транспортен министър Александър Цветков сподели възгледите си за мащабна реформа в пощите. Намеренията му бяха да се създадат пет нови дъщерни дружества, в които за партньори да се привлекат частни фирми, избрани чрез конкурс. А досегашните 28 териториални звена да се преобразуват в седем регионални поделения. По този начин, смяташе Цветков, ще могат да се осигурят свежи средства. Съдейки по някои твърдения, вече сериозно се обмисля този модел да бъде изтупан от прахоляка и да се лансира отново. Но ако това стане, съвсем основателно ще възникне съмнението дали не се подготвя първата стъпка от скритата приватизация на предприятието?
Най-лошото е, че в момента липсва ясна оценка какво точно в дружеството може да се използва и какво не. По данни на финансовото министерство дълготрайните активи на пощите са на стойност 74 837 000 лв., макар че според наша информация тези данни са с давност от около 20 години.
Депутати от опозицията коментираха, че всъщност сред най-апетитните активи са сградите на „Български пощи“, които се намират в идеалните центрове на градовете. Не трябва да се забравят обаче и почивните бази. Държавната компания е собственик на седем станции в „Златни пясъци“, „Св. Константин и Елена“ и „Равда“, в Банкя, Панчарево, на язовир „Батак“ и в Априлци. Вярно, че повечето не са в особено цветущо състояние, но ако бъдат ремонтирани, могат да станат поне тризвездни. Така или иначе, тези недвижими имоти със сигурност блазнят много потенциални инвеститори.
Достатъчно е само да си припомним сделката за БТК. По времето на кабинета „Сакскобургготски“ държавният телеком бе продаден за 260 млн. евро. А след като изтече срокът на държавната „златна акция“, купувачът „Виваком“ успя да продаде повечето от неговите над 100 имота, предложени на пазара, със сериозна печалба. Сред най-апетитните бе сградата в София на „Руски паметник“, която бе купена от турският бизнесмен Фуат Гювен. Телефонните палати във Велико Търново, Казанлък и Пловдив отидоха при старозагорския предприемач Тодор Колев, а три сгради във Варна бяха придобити от собственика на веригата от аптеки Веселин Марешки. Само продажбата на Телефонната палата в идеалния център на столицата бе спазарена за 22.5 млн. евро.
Няма как да не направи впечатление непрекъснатото напомняне, че „Български пощи“ били на загуба, без никой да посочи на какъв пазар на практика работят те. Никой не говори и за тенденциите в развитието на сектора, който върти стотици милиони левове годишно и непрекъснато се разраства…
На пръв поглед нещата наистина не изглеждат розови. След три поредни години на печалба през 2009-а „Български пощи“ отчетоха загуба от 2.8 млн. лева. През миналата година положението уж се стабилизира (плюс 446 хил. лв.), но от началото на 2011-а финансите им отново светят на червено. За първото тримесечие загубата бе 1.2 млн. лв, през май набъбна до 3.2 млн. лв., към края на септември отрицателният резултат достигна 6.25 млн. лв., като очакванията са до края на годината той да „удари“ 10 млн. лева. Неотдавна се разбра, че държавното дружество спешно търси оборотен заем, за да разплаща дълговете си. Ако не бъде приватизирано, съдбата му най-вероятно ще бъде като на БДЖ, заяви преди дни транспортният министър Ивайло Московски.
Обяснението на управляващите за тези мрачни прогнози е, че от 1 януари 2011-а падна монополът на държавната фирма върху т. нар. резервирания сектор (най-леките писма до 50 грама). Така частни компании като „Т-пост“, „МиБМ експрес“ и „Еконт експрес“ вече могат да се състезават наравно с нея за кореспонденцията на държавните институции, на общините и други. Да се прехвърля обаче цялата вина върху либерализацията на пазара не е много убедително. Частниците тепърва ще се доказват пред клиентите и съответно печелят позиции. Освен това повечето учреждения и кметства, а и отделни организации имат дългосрочни договори за разнасянето на писмата с държавните пощи, което предполага, че същинският ефект от премахването на ограничението ще се усети най-рано догодина. Да, заради навлизането на новите играчи пощите вече не обслужват Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт. Няма никакво съмнение, че утре няма да обслужват и ред други ведомства, ако не се премахне парадоксът в уж свободния сектор, където фирмите сами определят цените на услугите си, държавното предприятие да продължава да работи с регулирани тарифи. Така възможността му да се конкурира с останалите оператори е сведена до минимум.
Необходимо е да се отчете и още един фактор – според анализите на Комисията за регулиране на съобщенията универсалните пощенски услуги на територията на страната, (в които освен писмата до 50 г, влизат пратките до 2 кг и колетите до 20 кг)в повечето случаи се предоставят на загуба, но тя обикновено се компенсира с постъпленията от международните услуги. От тази дейност през 2010-а „Български пощи“ отчита загуба от 2.67 млн. лв., докато при пратките зад граница печалбата е 2.88 млн. лева. С други думи, загубата на позициите в един сегмент в крайна сметка може да има положителен ефект върху финансовото състояние на компанията.
Далеч по-важно е какво се случва при неуниверсалните пощенски услуги, към които спадат куриерските пратки, хибридната поща (приемане на съобщения и доставянето им като пощенски пратки) и паричните преводи. Именно там се въртят големите пари и печалбите са сигурни. Само за миналата година обемът на този сектор нарасна с 10% до рекордните 184 млн. лв. при общ обем на пощенския пазар от 237 млн. лева. Конкуренцията обаче е натикала държавното предприятие в ъгъла, защото на него се падат едва около 8 млн. лв. от тези пари. Независимо че разполага с най-добрата клонова мрежа и има огромен брой служители (12 хиляди души), „Български пощи“ остава извън голямата игра поради невъзможността да предостави бързи и качествени услуги на потребителите.
Ако оставим настрана всички други влияния и разсъждаваме чисто икономически, с не чак толкова голяма инвестиция правителството може да модернизира пощите така, че вместо загуби да трупат печалби, както правят частните играчи в бранша. Тогава и евентуалната им бъдеща продажба ще донесе много по-големи приходи за хазната.
Стефан Савов
ТПС – Сред активите на „Български пощи“ е и откритият в края на 2007-а нов сортировъчен център в столичния кв.“Враждебна“. В строителството му бяха вложени 30 млн. лева.
Каре:
С промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол депутатите дадоха зелена светлина за раздържавяването на „Агенция дипломатически имоти“, „Военно издателство“ ЕООД и „Аудиовидео Орфей“ ЕАД. В същото време Националният дворец на културата и „Рибни ресурси“ ЕООД – Созопол, влизат в списъка на дружествата, които не могат да се приватизират.
