Докато европейските лидери се суетяха как да се справят с кризата на държавния дълг в еврозоната, което предизвика настойчив спад на еврото до близо 1.32 щ. долара, шест централни банки под водачеството на Федералния резерв се намесиха в защита на единната европейска валута на 30 ноември. Те намалиха лихвите за високо лихвидно доларово финансиране на световните финансови компании и удължиха с шест месеца – до 1 февруари 2013-а – срока на валидност на мярката. Федералният резерв координира действията си с Европейската централна банка, с Бенк ъф Канада, Бенк ъф Инглънд, Бенк ъф Джъпен и с Националната банка на Швейцария. Шестте институции се договориха също да създадат временни двустранни програми, замяна на валути, чрез които да се осигури финансиране във всяка от техните, ако пазарните условия го налагат. Тези линии също ще са валидни до 1 февруари 2013-а. Новото ценообразуване ще се прилага от 5 декември, като седемдневните заеми ще се облагат с около 0.58% годишна лихва срещу сегашните 1.08 процента.
Макар че тази акция не решава европейския проблем, тя е стъпка в правилната посока и внесе сигурност и успокоение на пазарите, които незабавно тръгнаха нагоре. Просто защото на 30 ноември разходите на европейските банки по привличане на доларов ресурс скочиха до най-високото си равнище за последните три години заради страховете от евентуално разпадане на еврозоната.
Ден след координираната интервенция управителят на ЕЦБ
Марио Драги намекна
че институцията може да направи повече, за да пребори кризата, ако лидерите на еврозоната продължат да работят за фискален съюз. В обръщение пред Европейския парламент на 1 декември Драги определи подобна стъпка като най-важния елемент за връщане на доверието в общността. Той не обясни какъв точно ще е по-големият принос на ЕЦБ и каза, че покупките на облигации от институцията могат единствено да са ограничени.
Според анализатори Драги се опитва да управлява пазарните очаквания и да покаже на хората, че ЕЦБ няма да следва политиката на Бенк ъф Инглънд и на Федералния резерв за неограничено печатане на пари. Което не означава, че няма да помага за ликвидиране на кризата в еврозоната. Доказателство за това е, че ЕЦБ продължава да дава назаем на банките от общността колкото пари поискат, за да стимулира потока на кредити към домакинствата и бизнеса.
Фундаменталните показатели на еврозоната не са добри
Годишната инфлация в общността се е задържала 3% през ноември, точно колкото е била и през предишните два месеца. Това показва, че ще е необходимо време за отслабване на инфлационния натиск, което не премахва прогнозите за рязък спад на инфлацията през 2012-а.
Безработицата в еврорегиона е скочила до ново рекордно високо ниво през октомври. На сезонно коригирана база безработните на територията на еврозоната са се увеличили със 126 хил. души – до общо 16.3 млн. през октомври. Безработицата е достигнала 10.3% срещу 10.2% през септември. Най-тежко е положението в Испания – 22.8% безработица, докато в Италия тя е 8.5 процента. На противоположния полюс е
Германия с 5.5% безработица
през октомври срещу 5.7% през септември. Това се дължи на доброто здраве на местния индустриален сектор.
Германските продажби на дребно са се увеличили през октомври с 0.7% спрямо септември, когато ръстът им е бил 0.3%, съобщи федералната статистическата служба във Висбаден. Германците планират да увеличат с 4.3% потреблението си за празниците, сочи проучване на Делойт. Ако предвижданията се сбъднат, това ще помогне на най-голямото европейско стопанство да преодолее влиянието на регионалната дългова криза.
Доверието на германските домакинства в икономиката на страната ще се увеличи за трети пореден месец през декември, защото по-високите заплати и ниската безработица компенсират страховете от кризата, предрекоха на 28 ноември експерти на института GfK. Индексът, следящ нагласите на германците, се е повишил от минус 32 през октомври на минус 31 през ноември.
В САЩ
производственият сектор през ноември отчете най-високия си ръст за последните пет месеца, което показва, че заводите ще продължат да подкрепят икономическия растеж поне до края на годината. Индексът, който следи активността в бранша, се е изкачил до 52.7 пункта през миналия месец от 50.8 през октомври. Както е известно, всички стойности над 50 са белег за подем в сектора.
Ръст за трети пореден месец е имало през октомври и в строителните разходи – с 0.8% спрямо септември.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 2343.7 млн. евро (4584 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 1.4% от купената и продадена валута.
nbsp;
