Европейския съюз създаде една уникална ситуация, в която моралният риск се шири из цяла Европа като смог над мегаполис. Раздавайки или опрощавайки заеми, заради страх от нестабилност Старият континент се превърна в място, където нациите се радват да получават съжаление. Защото това носи свежи милиарди евро. И едно изключително опасно спокойствие, че колкото и да харчат, накрая все ще ги съжалят. Ще им дадат нови заеми. Тогава остава да виси тъжният въпрос – какво ли се е случило с наследниците на Елада и Рим?
Може би сте чували, че инвеститорите (хората със спестявания, търсещи къде да ги инвестират срещу доход от лихви) изключително много се влияят от отчетите на компаниите, в които са решили да инвестират. Всъщност голямата част от хората, които влагат парите си в дългови инструменти, вземат своите решения, основавайки се на впечатленията, които отчетите на емитентите оставят у тях. Когато те са положителни, перспективите на компанията изглеждат добри и хората инвестират в акциите й. Съответно ако отчетите са лоши, капиталите се пренасочват към друга компания.
Подобно е отношението и когато става въпрос за дългово финансиране на държавни дефицити. Когато едно правителство има нужда от заем, то се стреми да се покаже колкото се може по-успешно, като изтъква положителното в своите макроикономически показатели – икономически растеж, дефицит (или излишък), дефицит към БВП, инфлация, безработица и други от този род. Колкото по-добри са тези показатели в националната статистика, толкова повече инвеститори (индивидуални и институционални) ще се решат да дават заеми на правителството. Това дори и в Патагония го знаят. Но хората в Гърция се оказаха над тези неща.
Преди няколко дни гръцкия вестник Eleftherotypia съобщи, че според току-що уволнен служител на националната статистика Гърция на практика е подправила през 2009 г. данните за дефицита си от 15.4 процента. При това са посочили по-висок дефицит. Защо ли? Едно обяснение е: за да предизвикат притеснението и съчувствието на Европейския съюз и на Международния валутен фонд. И съответно да получат на няколко порции стотици милиарди евро. Днес вече това иначе абсолютно нелепо предположение е потвърдено. Financial Times докладва, че: управляващият новия независим гръцки статистически институт (Елстат) започва криминално разследване за умишлено преувеличаване на фискалната криза и за действия срещу гръцкия национален интерес. Обвиняем е Андреас Джорджио. Предполага се, че той е човекът, подправил данните, за да може Европа и целият свят да съжалят бедното гръцко правителство и да потече реката от нови заеми и опрощения на минали такива. При това Андреас е бивш служител на Международния валутен фонд, където е работил 20 години. Историята обаче не свършва дотук. Оказва се, че през 2010 г. Европейската комисия и МВФ се договарят да изпратят господин Джорджио в Гърция със заветната цел да подреди гръцката статистика и да я освободи от дългогодишното владичество на тамошното финансово министерство. Усещате ли иронията ?
nbsp;
Сега, след като гръцката дългова криза е във вихъра си, изкупителни жертви се търсят под път и над път. Защо пък да не обвинят мистър Джорджио в престъпление срещу народа ? Удобен е. На 12-и декември обвиняемият ще се изправи пред гръцки прокурор с обвинение във финансово престъпление. И ако се докаже, че е извършил престъпление срещу нацията, може да бъде осъден на доживотен затвор. Ама, разбира се. Все едно онези хора с изявен ромски произход, които преди година бяха заловени да точат гориво от локомотивите на БДЖ, да бъдат единствените официално обвинени за фалита на БДЖ. И да ги грози доживотна присъда.
nbsp;
Чудя се обаче дали и останалите хора, които действително са довели до завишаване на дефиците в бюджета, харчейки повече средства, отколкото приходи се събират, ще бъдат обвинени в престъпление срещу нацията и изправени пред заплахата от доживотен затвор. Защото днес, ние нямаме никакво съмнение, че дефицитът на Гърция не е подправен и натъкмяван. Тогава кое е истинското престъпление – статистическата заигравка с + и – (колкото и нелепо да изглежда това) или реалното провеждане на политика на хронични и увеличаващи се дефицити ? Да си го кажем честно, малко е вероятно онези, които реално са извършвали престъпленията срещу народа си, да бъдат изправени пред закона. Но хора като господин Джорджио са перфектните изкупителни жертви. Нямате ли усещането, че на юг от нас се заформя една просперираща бананова република ?
nbsp;
Искрен Пенчев
Финансов и икономически анализатор
