Повече от година след създаването на фамозния антикорупционния център към Министерския съвет, наречен със звучното име БОРКОР, ръководството му даде признак на живот с… атака срещу медиите. В четвъртък(15 декември)стана ясно, че спецзвеното ще сезира Националния съвет за журналистическа етика по повод материал в информационна агенция, озаглавен: БОРКОР не заработи и тази година. Мотивите на борците срещу корупцията, чиято дейност остава пълна загадка, са че изнесените от журналистите данни са интерпретирани тенденциозно и внушават изводи, които по никакъв начин не произтичат от тях.
Това, което е жегнало най-силно БОРКОР-ците, са изнесените данни за средната заплата в звеното – 621.08 лева без надбавки, осигуровки и бонуси, с които възнагражденията стават над 1000 лева. Анализаторите на корупцията не са доволни от извода, че за следващата година ще взимат заплати, умножени по две. Според шефовете на спецзвеното тези писания били плод на творческата фантазия на автора, а сравнението с подхода в Комисията Кушлев е художествена находка. Сезирането на Националния съвет за журналистическа етика се правело заради нарушение на Етичния кодекс на българските медии в раздела му Предоставяне на достоверна информация на обществото, и по – специално на задължението ясно да се разграничават фактите от коментарите и предположенията.
На практика това е първото нещо, с което БОРКОР напомня за съществуването си извън материалното си устройване с бюджет и други екстри. Ако спецзвеното е свършило нещо полезно, това трябва да е станало тайно, въпреки че статутът му на анализатор и инициатор на антикорупционни мерки не предполага подобна секретност. Пред нея бледнее дори обяснимата неразговорливост на спецслужбите. Параграф 22 също е изпратил своите въпроси към шефа на БОРКОР Румен Миланов още през месец март, но той все не намира време да им отговори. Обяснението отначало беше, че чака да бъде приет устройственият правилник на службата, но и след като това стана, на Миланов все още не му се приказва.
Пълната неизвестност какво вършат в БОРКОР кара хората да се чудят дали такова чудо още съществевува. От предвидения за него бюджет от близо 5 млн. лева за 2012 г. обаче личи, че пари ще се усвояват. Структурата беше измъдрена в края на юли миналата година в отговор на поредния критичен доклад от Брюксел като част от екшън план за прелом в борбата с корупцията и организираната престъпност. Две от общо двадесет и осемте мерки в този пакет бяха свързани с пускането в действие на антикорупционния център към Министерския съвет.
Още в края на ноември миналата година бяха отпуснати
милиони за изграждането
nbsp;
на новата структура. До 2013 г. тя ще изхарчи общо 16.5 млн. лв. Заговори се, че в звеното ще работят 150 души от различни ведомства, но колко са ангажираните в дейността му не се знае и днес. Първоначално ставаше дума издръжката да е 8 млн. лв. годишно. Първоначалните замисли бяха грандиозни – петнадесет човека ще работят в дирекция за иницииране на проекти и анализ на конкретни случаи. Пак с проекти, но с планирането и управлението им щяха да се занимават 31 души. За анализа и развойната дейност на конкретните мерки се предвиждаха 48 души, други 15 служители трябваше да отговарят за документирането и прилагането на мерките, а 18 щели работят за дирекцията Информация и координация. Средната заплата на щатния персонал щеше да е 1206 лева.
В навечерието на сегашната Коледа – 2011 г., реалността е друга и е далеч от прогнозите. Тази седмица един интернет сайт публикува информация, според която година и кусур след създаването си антикорупционната структура към правителството де факто все още не работи и е запълнен едва една четвърт от предварително планирания щат от 40 души. До момента от плансметката по проекта са изхарчени едва 307 000 лв., като брутните заплати били към 620 лв., което е точно на половина от първоночално анонсираните 1200 лева. Защо? Пари ли няма? Когато бе провъзгласено създаването на центъра, премиерът Бойко Борисов се похвали, че финансирането на новата структура осигурява Германия, и дори благодари на канцлера Ангела Меркел за това. По-късно германското вътрешно министерство внесе яснота по въпроса, като обясни: не участва в текущото финансиране на проекта . Така се оказа, че Дянков трябва да се заеме и с неговото финансово подплатяване.
За август тази година в екшън плана, за който стана дума, например бе предвидена мярката: Организация и подготовка на предпоставките за стартиране на проекта БОРКОР за борба с организираната престъпност и корупцията. Друга мярка за декември тази година визираше Стартиране на работата на Централното звено за управление на комплексния модел БОРКОР. И те засега са
мерки, изписани на книга
nbsp;
Няма как да бъдат изпълнени по простата причина, че няма кой да ги изпълни – не са назначени достатъчно служители. В антикорупционната структура са назначени едва седем служители плюс шефа на службата Румен Миланов и двамата му заместници – бившият началник на ДАНС Петко Сертов и бившата депутатка Елеонора Николова. И какво ли ще предизвика приток на служители (освен да работят за ползу роду) ако възнагражданията са толкова скромни – също не е ясно. Според справките бюджетът на структурата за заплати на персонала е 579 000 лв., но при средна заплата от 621.08 лв., каквато бе обявена, перото за заплати трябваше да бъде почти 300 000 лева. Останалите пари вероятно са предвидени за раздаване под формата на така популярните във време на кризи бонуси. Те биха вдигнали средната заплата над 1000 лв., каквито приблизително бяха и първоначалните тенденции.
От проектобюджета на Министерския съвет за издръжката на БОРКОР се вижда, че през 2012 г. звеното ще разполага с 4.8 млн. лв., от които 3.2 млн. са за развиване на основна дейност. Отделно от тези пари същата година службата ще получи и един милион за инвестиции в сграда и компютри. Планираше се през 2013 и 2014 г. БОРКОР да получава ежегодно по още 500 000 лв. за инвестиции. Общият му бюджет до края 2014 г. е в размер на 13.5 млн. лева. Остава сега да видим с каква реална дейност ще бъдат подплатени тези заложени цифри. Едно е ясно със сигурност – до края на тази година антикорупционният център няма как да започне да действа. Явно каквото ще става – ще е догодина. Дотогава борбата с корупцията се отлага…
Но сякаш не стига че едно звено като БОРКОР все още не може да започне работа, та неотдавна правителството обяви намерението си да създаде още една подобна структура: междуведомствен съвет за координация, който щял да осъществява цялостен мониторинг и прилагане на необходимите решения в борбата с прането на пари. Очевидно на правителството не му липсва ищах да създава нови и нови образувания за борба с корупцията и организираната престъпност, независимо от тяхната целесъобразност. Колкото повече, толкова по-добре. Дали работят ли не работят ли – не е толкова важно, стига да има с какво да се хвалим пред Брюксел.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
