Европейските медии бият тревога, че следващият президент на Франция може да е от крайната левица или крайната десница. Опасенията са, че това би променило отношенията с Брюксел и би пренаредило картата на политическите сили в Европа.
В последните години възходът на кандидати от радикални формации предизвика сериозна тревога в Еврокомисията и Европарламента, а проевропейските партии се опитаха да формират „санитарен кордон“ (обединение на всички умерени срещу крайните), за да ги спрат от властта. Докога обаче ще работи този модел?
По-малко от година преди президентските избори политическата картина изглежда все по-различна от тази, която съществуваше при възхода на Еманюел Макрон през 2017 година. Последните социологически проучвания показват, че за първи път е напълно възможно двамата кандидати, които ще достигнат до балотажа през 2027-а, да бъдат представители на крайната десница и крайната левица. Подобен сценарий ще е сериозен удар за политическия център, който доминираше френската политика през последното десетилетие.
Президентските избори са насрочени за април догодина. Ако никой кандидат не получи абсолютно мнозинство на първия тур, две седмици по-късно ще се проведе балотаж между двамата претенденти с най-висок резултат. Сегашният президент Еманюел Макрон няма право да участва в надпреварата, тъй като конституцията позволява максимум два последователни мандата.
През последните месеци като основен фаворит постепенно се утвърди председателят на партията „Национален сбор“. Жордан Бардела. 30-годишният политик наследи част от политическата тежест на Марин льо Пен и успя да превърне партията в най-силната политическа сила според редица национални проучвания. В анкета на Odoxa той получава около 32 процента подкрепа на първия тур. Този резултат го поставя значително пред останалите кандидати.
По-голямата изненада идва от левия политически спектър. Лидер на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон отново се превръща в реален претендент за втория тур. На президентските избори през 2022 г. той остана само на около 400 000 гласа от балотажа, след като получи близо 22 процента от подадените гласове. Четири години по-късно той отново успява да мобилизира значителна част от левите избиратели в момент, когато традиционните леви партии в Европа изпитват сериозни трудности.
Кризата на центристите
Основната причина за възхода на Бардела и Меланшон не е само тяхната собствена популярност. Съществен фактор е липсата на единна кандидатура в центъра. След като Макрон напуска политическата сцена, неговите потенциални наследници не успяват да се обединят около обща фигура.
Най-сериозният претендент от този лагер остава бившият премиер Едуар Филип. В продължение на месеци той беше разглеждан като естествения кандидат на умерената десница и на част от електората на Макрон. Позициите му обаче се усложниха от амбициите на друг бивш премиер – Габриел Атал (на снимката той е зад Макрон – бел. ред.).
Атал, който стана най-младият министър-председател в историята на Франция през 2024 г., също даде сигнали, че възнамерява да участва в президентската надпревара. Присъствието на двама силни кандидати от сходен политически спектър създава риск от разцепление на центристкия вот. Политически анализатори предупреждават, че именно тази конкуренция може да се окаже решаваща. Ако Филип и Атал останат в надпреварата до първия тур, те могат взаимно да намалят резултатите си и да отворят път към балотаж между Бардела и Меланшон.
Подобна ситуация вече тревожи представители на управляващия лагер. Министърът на правосъдието Жералд Дарманен публично предупреди, че Меланшон се превръща в основния конкурент на крайната десница и че този риск вече не може да бъде пренебрегван.
Паралелно с това левият център продължава да губи позиции. Социалистическата партия остава разкъсана от вътрешни конфликти и не успява да излъчи кандидат с национална популярност. Опитите на евродепутата Рафаел Глюксман да се наложи като обединителна фигура засега не водят до значително увеличение на подкрепата.
Тази слабост на умерената левица работи директно в полза на радикалния Меланшон. Въпреки че остава сред най-противоречивите личности във френската политика, той продължава да разполага с твърдо ядро от избиратели. Подкрепата за него е особено силна сред младите хора, жителите на големите градове и част от имигрантските общности.
Същевременно „Национален сбор“ разширява влиянието си извън традиционната си база. Партията привлича все повече избиратели от работническата класа, както и част от консервативните гласоподаватели, които смятат, че традиционната десница не предлага убедителни решения по темите за сигурността, миграцията и покупателната способност.
Проучванията показват също, че ако Бардела достигне до втория тур срещу Меланшон, лидерът на крайната десница би имал сериозно предимство. В някои сондажи той получава близо две трети от потенциалните гласове на балотажа. Това се обяснява с факта, че част от умерените избиратели, които не подкрепят „Национален сбор“, изпитват още по-големи резерви към радикалната програма на Меланшон.
Последната година на Макрон
Докато потенциалните кандидати вече се подготвят за изборите, Еманюел Макрон навлиза в последната година от втория си мандат. След девет години начело на Франция той постепенно прехвърли вниманието си към международната политика, което подразни голяма част от електората му.
През последните месеци френският президент участва активно в дискусиите за войната в Украйна, европейската сигурност и отношенията между Европа и Съединените щати. Париж остава един от основните центрове на дипломатическа активност в Европейския съюз, а Макрон продължава да се стреми да играе водеща роля в европейските дебати.
Вътре в страната обаче влиянието му е значително по-ограничено. Много французи продължават да свързват неговото управление с непопулярната пенсионна реформа, която повиши възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години. Решението му да разпусне Националното събрание през 2024 г. и да свика предсрочен вот също предизвика политическа нестабилност и допринесе за отслабването на президентското мнозинство. Тези фактори се отразяват и върху общественото доверие. Според последните проучвания рейтингът на Макрон остава значително под нивата от първия му мандат. Макар той да продължава да бъде влиятелна фигура на международната сцена, способността му да определя посоката на вътрешнополитическия дебат постепенно намалява.
Впрочем редица високопоставени служители и съветници вече напускат Елисейския дворец, за да поемат ръководни позиции в държавни институции или в частния сектор. Подобни процеси традиционно съпътстват края на президентските мандати във Франция и подсказват, че политическите елити вече гледат към периода след Макрон.
Президентските избори през 2027 г. се очертават като едни от най-непредвидимите в съвременната история на Франция. Ако сегашните тенденции се запазят, французите могат да бъдат изправени пред избор между две коренно различни политически визии – националистическата програма на Жордан Бардела и радикалната левица на Жан-Люк Меланшон. За първи път от десетилетия политическият център рискува да остане извън решаващия сблъсък за Елисейския дворец.
