По-добре британски булдог, отколкото брюкселски пудел. Когато става дума за националния интерес на Великобритания, депутатите в Камарата на общините (Долната камара на парламента на Обединеното кралство – бел.ред.) хич не си поплюват. Марк Притчард, най-видният евроскептик в редиците на местните консерватори, не прави изключение. Особено когато с някоя духовита реплика трябва да се спре пороят от тежки обвинения, сипещи се върху неговия премиер Дейвид Камерън от пейките на лейбъристката опозиция. За съжаление на торите обаче този път нападките не идват само от страна на лейбъристите. Оказа се, че поведението на Камерън по време на срещата на високо равнище в Брюксел и очертаващата се политическа изолация на страната в ЕС са изправили управляващата в Лондон коалиция между консерватори и либерал-демократи пред най-сериозното изпитание от нейното създаване през май 2010-а насам.
Вицепремиерът Ник Клег, който в началото подкрепяше позицията на Камерън по въпроса с промяната на европейските договори, изведнъж реши да сложи картите на масата: Аз съм горчиво разочарован от изхода на срещата миналата седмица точно защото мисля, че в момента съществува опасност Обединеното кралство да бъде изолирано и маргинализирано в рамките на Европейския съюз. Не смятам, че това е добре за работните места било то в (лондонското ) Сити, или някъде другаде. Не смятам, че това е добре за растежа и за бъдещето на семействата в нашата страна.
Наистина странно салтомортале , като се има предвид, че само преди няколко дни Клег заяви, че исканията за определени защитни механизми (за британския финансов сектор), по които се споразумяхме в коалицията, бяха разумни. Смяната на мнението му обаче изглежда напълно разбираема при реакциите на неговите политически съратници от либералдемократичната партия. Бившият й лидер лорд Пади Ашдаун нарече британското вето катастрофално лош ход, подчертавайки, че бившият премиер Джон Мейджър поне имал куража да се изправи пред тези евроскептични копелета по задните редове на неговата парламентарна фракция, докато Камерън явно се поддал на техния натиск.
Друг е въпросът дали поведението на Камерън в Брюксел въобще може да се нарече вето, както го нарекоха световните медии под влияние на терминологията, използвана от водещите таблоиди на Острова. Все пак вето означава, че си съумял да спреш поне за известно време намеренията на твоите опоненти. А Камерън не спря абсолютно нищо и се оказа в ролята на статист на може би най-важния европейски съмит през последните години.
Интересно е дали той неволно падна в трапа, подготвен от Меркози, или съвсем съзнателно реши да се върне към така познатата на Албиона политика на splendid isolation (блестяща изолация)? Ако е първото, тогава сме свидетели на нещо, което дълго време ни се струваше почти невъзможно: грешка на британската дипломация. Колкото и да е еретично едно подобно твърдение, то започва да изглежда все по-вероятно. Трудно е да се повярва, че Камерън е отишъл в Брюксел за среща със своите европейски партньори, като от самото начало целенасочено е избягвал всеки компромис. Всъщност, собствените му твърдения в британския парламент отхвърлят категорично тази възможност. По време на разгорещения дебат на 12 декември Камерън заяви, че е преговарял добросъвестно и неговите изисквания са били благоразумни, аргументирани и релевантни. Дали обаче това е точно така?
Темата на срещата все пак не беше как да опазим финансовия сектор и лондонското Сити. Ставаше дума за стабилизирането на еврозоната, без която и на Великобритания ще й се стъжни, въпреки че не членува в клуба на 17-те. Да поставяш подобни условия, да изискваш нещо, което дори не е въпрос на обсъждане, е видима грешка на британския преговарящ екип.
Но и това не е всичко. Дори да си решил да повдигнеш даден въпрос, то абсолютно задължително е да направиш предварителни сондажи, за да знаеш какви са настроенията в другите европейски страни. Камерън обаче не си направи този труд. Ако го беше направил, щеше да знае какво мислят тези, които все още не са част от еврозоната. Не успя да проведе също така смислен диалог и да потърси някакъв консенсус с Германия и Франция. Той просто представи исканията на Великобритания пред 27-те (26 + Хърватия), и то доста безпардонно, поради което те бяха отхвърлени.
Ако пък се окаже, че е застъпник на класическата splendid isolation, тогава Камерън определено е закъснял с близо век. Вече определено не сме във времето на кралица Виктория, когато слънцето не залязваше над земите на Британската империя. Арогантността на островните евроскептици, между които смело вече можем да броим и премиера, не отчита факта, че в епохата на глобализацията и след 38 години членство в ЕС е много трудно да се направи разлика между британските и европейските бизнес интереси. Британският производител на луксозни автомобили Бентли е собственост на германската Фолксваген Груп. Другата местна автомобилна икона Ролс-Ройс беше купена от баварския колос BMW, а Лондонското енергийно дружество е в ръцете на Електрисите дьо Франс. Това са само няколко примера, но техният списък може да бъде продължен произволно. Накратко казано, британските фирми имат повод за големи притеснения.
След като през последните години буквално не останаха водещи в индустриално отношение британски компании, Обединеното кралство разчиташе, че ще може да привлече чуждестранни фирми, като им предложи достъп до пазара на ЕС, без обаче да ги подлага на типичната бюрокрация и регулация, с която се славят неговите континентални съседи. Сега и това предимство вече е под въпрос.
И въпреки това, по последни социологически проучвания, 62% от британците подкрепят курса на Щастливия Дейвид, както наричат Камерън на Острова. Само 19% от електората са на мнение, че случилото се в Брюксел е неприятна грешка. Това обстоятелство гръмогласно се използва от евроскептиците в местния политически елит, които френетично ръкопляскат на случващото се, насърчавани и от медиите, неспиращи да публикуват колажи на Камерън с бомбе и правещ знака на победата, подобно на легендарния Уинстън Чърчил. Но ако беше жив последният, той най-вероятно щеше да каже нещо от сорта: Много внимавай кой ти ръкопляска!.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
